Решение № 1715 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5616/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. К. И., действащ чрез процесуалния представител адвокат Челебиев, против решение 1516 от 05.04.2024 г., постановено по административно дело 1135/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е: 1) отхвърлена жалбата му против решение 1012-26-253-3 от 26.09.2023 г., издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО от директора на ТП (Териториалното поделение) на НОИ (Националния осигурителен институт) Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]-2140-26-744/10.08.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) към ТП на НОИ - Хасково; 2) жалбоподателят е осъден да заплати на ТП на НОИ Хасково направените по делото разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Касаторът навежда доводи, че оспореното от него съдебно решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че съдът е игнорирал доказателствената стойност на приети от него писмени и гласни доказателства и е нарушил правото му на защита, като не е допуснал други поискани свидетелски показания относно установяване на правнозначими факти. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и делото да се върне за събиране на допустими устни доказателства. Претендира и присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ Хасково, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Стойчева, оспорва касационната жалба като неоснователна и навежда доводи за правилност на съдебното решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. На 11.04.2023 г. Н. К. И. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). По искането е постановено разпореждане на 10.08.2023 г. от ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Хасково, с което е отказано на заявителя отпускане на пенсия както по реда на чл. 69б, ал. 2 и ал. 5 от КСО, така и по реда на чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Видно от разпореждането, за да постанови този резултат административният орган е зачел осигурителен стаж от втора категория труд - 12 години, 6 месеца и 1 ден, осигурителен стаж от трета категория - 20 години, 6 месеца и 12 дни, навършена възраст [заличен текст], и сбор от осигурителен стаж и възраст 95 години, 2 месеца и 3 дни. Посочил е, че общият осигурителен стаж, превърнат съгласно чл. 104 от КСО към трета категория труд, е 36 години, 1 месец и 29 дни. Отказал е отпускане на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО поради липса на изискуемия минимален осигурителен стаж за втора категория труд от 15 години, и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има 95. Отказал е отпускане на пенсия и по чл. 68, ал. 1-2 от КСО поради липса на минимално необходимата възраст от 64 години и 6 месеца, а навършена такава от [заличен текст], и изискуем осигурителен стаж от 39 години и 4 месеца, а е придобит такъв в размер на 36 години, 1 месец и 29 дни. Разпореждането е обжалвано от заявителя със съображения, че неправилно е зачетено като трета категория труд времето на управление на автомобил с товароносимост повече от 12 тона от 01.01.2003 г. до 31.12.2004 г., и от 18.02.1985 г. до 31.10.1991 г., и че ако този стаж бъде зачетен като втора категория труд, към датата на заявлението И. ще има повече от 15 години такъв стаж и сборът от стаж и възраст ще бъде 98. По жалбата е постановено решение на 26.09.2023 г. от директора на ТП на НОИ Хасково, с което тя е отхвърлена като неоснователна. Решаваща в тази насока е преценката на горестоящия административен орган, че не следва да бъде зачетен от втора категория спорният труд, тъй като няма данни И. да е управлявал товарен автомобил през периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2004 г. като шофьор в Актрос ООД, и няма данни той да е управлявал такъв автомобил с товароносимост над 12 тона, за да бъде категоризиран по т. 53а от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.), и положеният от него труд през периода от 18.02.1985 г. до 31.10.1991 г. в ДАП - Хасково, в резултат на което общо положеният от осигуреното лице стаж от втора категория е по-малък от изискуемия 15 години, и по отношение на жалбоподателя не е налице приложното поле на чл. 69б, ал. 2 от КСО, за да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание (неналичието на условията по чл. 68, ал. 1-2 от КСО и по чл. 69б, ал. 5 от КСО не е спорно). За да не уважи жалбата на Н. И. срещу това решение, първоинстанционният съд е обосновал извод за неговата законосъобразност като издадено от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и негова цел. Съдът подробно е обсъдил основният спорен въпрос за категорията на труда, положен от жалбоподателя на заеманата от него длъжност шофьор в Актрос ООД през периода 01.01.2003 г. - 31.12.2004 г., и в ДАП Хасково през периода 18.02.1985 г. - 31.10.1991 г., като е приел, че правилно административният орган не е зачел спорният трудов стаж на И. като такъв от втора категория, понеже положеният от него труд като шофьор в тези периоди е от трета категория, и на тази база, че към датата на заявлението му за отпускане на ЛПОСВ, не е отговарял на условията по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд Хасково, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ Хасково е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на административните органи и обуславящите ги такива) е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, мотивите за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат дословно преповтаряни съгласно чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и компетентно изготвеното заключение на вещото лице по назначената съдебна експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Неоснователни са касаторовите възражения за нарушения на материалния закон от страна на съда при категоризирането на осигурителния стаж на И. за спорните периоди. За този от тях в Актрос ООД е установено от показанията на управителя на дружеството и наличната документация, че жалбоподателят е шофирал лек автомобил (което не попада в обхвата на чл. 2 от приложимата за периода Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/, определящ в кои случаи трудът е от втора категория), а фактът, че по това време лично и като ЕТ е бил собственик на товарен автомобил с товароносимост 25 тона, не означава сам по себе си при липса на други обективни данни, че е упражнявал дейност с него в полза на дружеството. За периода в ДАП Хасково не е установено И. да е управлявал товарен автомобил с товароносимост над 12 тона. В случая е спазена разпоредбата на чл. 53а от ПКТП, отм., действал до 31.12.1999 г. и приложим за този период, в който изчерпателно са регламентирани видовете дейности и длъжностите на лицата, трудът като шофьори на които нормотворецът признава за положен при условията на втора категория труд. При липса на удостоверяване по несъмнен начин, че заеманата от касатора длъжност шофьор през тези периоди е включена в обхвата на НКТП, съответно на ПКТП, отм., като труд от втора категория, съдът правилно е приел, че този стаж следва да бъде определен при условията на трета категория, до какъвто извод са стигнали и административните органи. Не на последно място, съдът не е консумирал и твърдяното в касационната жалба процесуално нарушение, като правилно не е допуснал останалите искани от жалбоподателя гласни доказателства, с оглед императивната забрана по чл. 104, ал. 10 от КСО за събиране на свидетелски показания за посочените от повереника му обстоятелства, при липса на представени писмени доказателства в тази насока, които да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на съдебния акт, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд Хасково е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а с оглед изхода на спора следва да се удовлетвори своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, платимо от касатора. На основание 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди сума за защитата на страната пред ВАС в полза на ТП на НОИ Хасково, която сума съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (вида и количеството на извършената дейност), съдът определя в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, шесто отделение,