Решение № 9582 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5298/2012 г.

Решение № 9582 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5298/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Никола Дельов Тодев от гр. София, против решение № 364/23.01.2012 г., постановено по адм. дело № 9412/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решението от 29.09.2011 г. на директора на дирекция "Бюро по труда" /"БТ"/ - Сердика, гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и в съдебното заседание, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на "Бюро по труда" - Сердика, гр. София, представляван от юрисконсулт Господинова оспорва жалбата и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Никола Дельов Тодев против решението от 29.09.2011 г. на директора на дирекция "Бюро по труда" - Сердика за прекратяване на регистрацията. За да постанови този акт съдът е приел, че прекратяването на регистрацията на Никола Тодев в дирекция "Бюро по труда" е законосъобразно, тъй като е налице хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 3 от Закон за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, която предвижда прекратяване на регистрацията при неспазване на определения график за посещение в дирекция "БТ". Съгласно представения график Никола Тодев е следвало да се яви в дирекция "Бюро по труда" на 28.09.2011 г., за което е бил уведомен, но не го е сторил, като не е посочил уважителни причини. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че следвало да се изчака период от три дни преди да се постанови прекратяване на регистрацията, като е посочил, че такова изискване не е предвидено за конкретната хипотеза. Приел е също за неоснователно възражението за липса на мотиви на заповедта, като е посочил, че заповедта съдържа както фактическо, така и правно основание за издаването й. В конкретната хипотеза по чл. 20 ЗНЗ административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да заличи регистрацията, а е длъжен да издаде административния акт. Настоящият касационен състав намира така постановеното решение за правилно. От фактическа страна е безспорно, че Никола Тодев е регистриран като безработен в Бюро по труда - Сердика въз основа на заявление № 8888/11.07.2011 г. При регистрацията същият е уведомен за графика на посещенията в бюрото, което е удостоверено с подписа му, поставен под графика за посещение в ДБТ за поддържане на регистрацията от 11.07.2011 г. Съгласно този график датата на регистрацията е датата на първото посещение, а следващото е било на 15.08.2011 г., когато Никола Тодев е уведомен за датата на следващото /трето/ посещение, която е 28.09.2011 г. Безспорно е също, че на 28.09.2011 г. Никола Тодев не се е явил в Бюрото по труда, без да посочи уважителни причини за това. От правна страна, в чл. 18, ал. 1 ЗНЗ е предвидено, че всеки български гражданин, който търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение на Агенцията по заетостта, като според ал. 2 търсещите работа лица се регистрират в една от посочените групи, сред които по т. 1 е посочена групата "безработни". Според чл. 19, ал. 1 ЗНЗ, за всяко регистрирано безработно лице се подготвя план за действие и график за посещения, а според ал. 2, т. 1, лицата, които търсят работа, регистрирани в групата на безработните, могат да ползват правата по чл. 17, ал. 1, т. 1 - 8 от закона. В чл. 20, ал. 1 ЗНЗ е предвидено, че лицата, които са регистрирани като безработни, са длъжни да изпълняват препоръките на трудовия посредник, както и предвидените действия, срокове и график за посещения, а в ал. 2 е предвидено, че при писмена покана от поделението на Агенцията по заетостта безработните лица са задължени да се явят на посочените дата и час. В чл. 20, ал. 4 ЗНЗ са предвидени основания, при които се прекратява регистрацията на безработните лица, като по т. 3 е предвидена хипотезата, при която регистрираните лица не спазват определения им график за посещения в поделението на Агенцията по заетостта. Останалите хипотезите, предвидени в същата алинея са, както следва: т. 1 - лицата не изпълнят препоръките на трудовия посредник или действията, сроковете и графика за посещения, включени в плана за действие; т. 2 - лицата не се явят на посочените дата и час в писмената покана от поделението на Агенцията по заетостта или в срок три работни дни след тази дата; т. 4 - откажат да приемат предложената им подходяща работа и/или включване в програми и мерки за заетост и обучение за възрастни по този закон, както и в програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове; т. 5 - прекратят участието си в курс за обучение на възрастни; т. 6 - не изпълнят изискванията на чл. 18, ал. 5, изречение второ; В конкретния случай оспорената пред съда заповед от 29.09.2011 г. за прекратяване на регистрацията на Никола Тодев е издадена на основание чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗНЗ, т. е. поради това, че регистрираното лице не спазва определения му график за посещения в поделението на Агенцията по заетостта. Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено, че Никола Тодев не е спазил определения му график за посещение в ДБТ. Следователно, освен че заповедта съдържа фактическо и правно основание за издаването й, така посочената правна квалификация съответства на посоченото фактическо основание. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че заповедта не е мотивирана. Предвид конкретната фактическа обстановка не може да се приеме, че лаконичното посочване на фактическите основания следва да се приравни на липса на мотиви. Изложената фактическа обстановка осъществява хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗНЗ, която е посочена като основание за прекратяване на регистрацията. Твърдението на касатора, че е имал уважителни причини да не се яви в дирекция "Бюро по труда" на 28.09.2011 г., не е доказано, включително и пред настоящата инстанция. В съдебното заседание по делото касаторът поддържа, че на посочената дата е имал среща с адвокат, но това твърдение не е доказано, поради което не може да бъде прието за достоверно. Отделно от това следва да се има предвид, че в чл. 20, ал. 6 ЗНЗ е предвидено, че при представяне на доказателства за наличието на уважителни причини прекратената на основание ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 1 - 5 и 7 регистрация се възстановява. Поради това евентуалното наличие на уважителни причини за неспазване на графика за посещения ще бъде основание за възстановяване на регистрацията, което следва да бъде сторено с нарочен акт, въз основа на искане на лицето и при представяне на надлежни доказателства, установяващи наличието на уважителни причини. Твърдението на касатора, че заповедта противоречи на закона, поради това че не е ясно защо административния орган е избрал основанието за прекратяване на регистрацията по чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗНЗ, след като тази разпоредба е същата като чл. 20, ал. 4, т. 1 ЗНЗ, е неоснователно. От изложеното по-горе относно предпоставките за прекратяване на регистрацията, предвидените в чл. 20, ал. 4, т. 1 и т. 3 ЗНЗ е видно, че двете разпоредби предвиждат различни основания. Освен това в конкретния случай прекратяването на регистрацията е на основание чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗНЗ, поради което същественото за преценката за законосъобразност на обжалваната заповед е дали заповедта е издадена при наличие на посоченото в тази разпоредба основание. Неоснователно е оплакването на касатора, че регистрацията му е неправилно прекратена поради отказа му да упражнява принудителен труд, който е противоконституционен. От съдържанието на оспорената пред съда заповед, за което са изложени съображения по-горе, е видно, че подобно обстоятелство не е посочено като основание за прекратяване на регистрацията. Доводите на касатора в тази връзка не следва да бъдат обсъждани, доколкото нямат отношение към конкретния предмет на правния спор. Само за негова яснота следва да се отбележи, че мерките, които се предприемат по отношение на регистрираните лица и които са предвидени в чл. 17 ЗНЗ включват предоставяне на информация за програми и мерки за запазване и насърчаване на заетостта /т. 2/, посредничество по информиране и наемане на работа /т. 3/; професионално ориентиране /т. 5/; включване в програми и мерки за заетост и обучение /т. 7/. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗНЗ регистрацията в дирекция "Бюро по труда", което е териториално поделение на Агенцията по заетостта, включва изискване лицето да търси работа. Основната цел на регистрирането на едно лице като безработен би следвало да е намирането на подходяща работа, а мерките, които дирекция "Бюро по труда" предприема по отношение на конкретните лица по презумпция са насочени именно към осъществяване на тази цел. В конкретния случай Никола Тодев е декларирал, че иска да си намери работа, в попълнения въпросник 2 за безработни търсещи работа лица, от 11.07.2007 г. Посочените в същия въпросник допълнителни изисквания на лицето към работата /по. 3 - че готовността му да започне веднага работа зависи от работата и от парите, както и по т. 4, че очаква от дирекция "Бюро по труда" добра работа - лека и добре платена/ би следвало да бъдат преценявани в евентуален спор, който е свързан с издаден административен акт, обусловен от евентуален отказ на лицето да започне предложена му работа. В конкретния случай не е налице такава хипотеза, поради което не следва да бъдат излагани допълнително съображения по евентуални бъдещи спорове. Предвид изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,