Решение № 8519 от 13.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1438/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от М. Стефанов от гр. Стара Загора срещу Решение 483 от 11.12.2020 г., постановено по адм. д. 227/2020 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло иска на М.Стефанов срещу Община Стара Загора в пълния му предявен размер. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, М. Стефанов, не се явява и не се представлява. След датата на съдебното заседание депозира писмена защита по същество на спора. Ответникът, Община- Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез мл. експерт Б. Борисов по делото е депозирана писмена защита с подробно развити в нея съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно - за правилност на атакуваното с нея съдебно решение.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС- Стара Загора е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 и чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, предявен М. Стефанов от гр. Стара Загора срещу Община Стара Загора, с който се претендира сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразен административен акт Заповед 10-00-736/ 18.03.2020г., издадена от кмета на Община Стара Загора, отменена с последващо издадена на 08.04.2020 г. заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на отмяна на заповедта (края на увреждането) 08.04.2020 г. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че с незаконосъобразния административен акт Заповед 10-00-736/18.03.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора, в продължение на 30 дни е било ограничено правото му на свободно придвижване в рамките на град Стара Загора и е била възпрепятствана възможността да се вижда със свои приятели. Исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от действието на посочената заповед, се свързва с твърдения за породено у ищеца чувство на страх, незащитеност, малоценност и уронване на човешкото му достойнство. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение АС-Стара Загора е отхвърлил изцяло предявения от М. Стефанов срещу Община Стара Загора иск като недоказан и неоснователен. За да стигне до този правен резултат, административният съд е заключил, че предявеният по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск е допустим като насочен срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК и към датата на предявяването му е налице отменен административен акт, от който се претендират вредите. Въпреки това, разглеждайки иска по същество, административният съд е приел същия за неоснователен по следните съображения: Съдът е установил от фактическа страна, че със Заповед 10-00-736 от 18.03.2020 г. на кмета на община Стара Загора са въведени мерки за осъществяване на превенция и контрол на територията на квартал Лозенец Община Стара Загора, считано от 16 часа на 19.03.2020 г., както следва: забранено е събирането на повече от две лица на обществени места в квартала; директорът на ОДМВР Стара Загора да организира мерки, дейности и действия по контрол по придвижването в района на квартала, контрол по спазването на карантината на лицата, завърнали се от страни с висок риск от заразяване. На всички влизащи и излизащи лица да се извършва записване на личните данни, причините за влизане и излизане; въведен е вечерен час от 20 часа до 04 часа, като за този период се забранява придвижването в квартала, а изключения се правят за автомобили на МВР, ПБЗН, ЦСМП. Зареждането с хранителни стоки и лекарства се извършва в светлата част на деня след проверка от органите на МВР; лицата, работещи на смени да се осигурят със служебни бележки от предприятията или организациите, в които работят за времето на явяване и напускане на работата си; движението на лица да става задължително с предпазни маски; да се ограничи до минимум движението на лица над 65 годишна възраст. С последваща Заповед 10-00-1141 от 07.04.2020 г., издадена на основание чл. 44, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 8 от ЗМСМА и т. 3, т. 4 и т. 5 от Заповед РД-01-179от 06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, кметът на община Стара Загора отменя своя Заповед 10-00-736 от 18.03.2020г., считано от 07.04.2020 г . Заповед 10-00-736 от 18.03.2020г. на кмета на община Стара Загора е била оспорена от ищеца пред административен съд Стара Загора, във връзка с което е образувано адм.дело 183/2020 г. по описа на същия съд, като с Определение 121 от 24.04.2020 г., постановено по същото дело, на основание чл. 159, т. 3 от АПК във вр. с чл. 156, във вр. с чл. 184 от АПК и предвид констатирано оттегляне на оспорения акт, производството по адм.д. 183/2020г. е прекратено. Съдебния акт е обжалван и е оставен в сила с Определение 10117 от 23.07.2020г., постановено по адм.дело 4591/2020 г. по описа на Върховния административен съд. Въз основа на така установените факти, АС-Стара Загора е приел, че Заповед 10-00-736 от 18.03.2020 г. е нищожна поради липса на компетентност за издаването й от на кмета на община Стара Загора, поради което е налице първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за реализиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно : незаконосъобразен акт на длъжностно лице на общината при изпълнение на административна дейност. АС - Стара Загора е заключил обаче че не са налице втората и третата предпоставки за основателност на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се доказва реалното настъпване на твърдените от ищеца вреди, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално претърпените вреди и нищожната заповед. По горните съображения административният съд е отхвърлил изцяло исковата претенция за неимуществени вреди като неоснователна и недоказана, ведно със законните последици от това. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АССГ в мотивите на съдебния му акт доводи за недоказаност и неоснователност на исковата претенция, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща като мотиви на собствения си акт в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки незаконосъобразен административен акт (в т.ч. и НП), фактическо действие или бездействие на административен орган при упражняване на административна дейност, реално настъпили вреди и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт/действие/бездействие и вредите. Липсата на който и да било елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск. Правилно административният съд е заключил, че в случая не са установени всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. По делото не се спори, че с последваща своя заповед кметът на Община Стара Загора е отменил своя Заповед 10-00-736 от 18.03.2020 г., считано от 07.04.2020 г. Правилно АС-Стара Загора е разгледал исковата претенция като такава за вреди от оттеглен административен акт, чиято незаконосъобразност съдът е длъжен да установи инцидентно при условията на чл.204, ал.3 от АПК. Осъществявайки тези свои правомощия съдът е приел незаконосъобразност на оттеглената заповед във вид на нищожност поради липса на материалноправна компетентност на издателя й за постановяване на актове с подобно съдържание. Въпреки наличието на първата от материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, правилно АС-Стара Загора е отхвърлил като неоснователна и недоказана исковата претенция на М. Стефанов за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв поради недоказаност по делото на останалите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - реално претърпени вреди от вида на твърдените и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тези вреди и нищожната заповед. Обоснован е изводът на административния съд за липса на каквито и да било доказателства за твърдените от Стефанов неимуществени вреди - чувство на страх, незащитеност и малоценност. Обосновано съдът е заключил, че,макар процесната заповед на кмета на общината действително да ограничава свободното придвижване на Стефанов в рамките на кв. Лозенец в определения времеви интервал, ищецът не е доказал че живее в този квартал и/или че е изградил трайни връзки и контакти с живеещи в него. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че въпреки обстоятелството, че в съдебното производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ доказателствената тежест лежи върху ищеца, същият не е успял да проведе пълно и главно доказване на две от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал по несъмнен и категоричен начин настъпването на твърдените неимуществени вреди и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално настъпили такива и отменената нищожна заповед на кмета на община Стара Загора. С оглед гореизложеното касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а съдебното решение в обжалваната с нея част като правилно да бъде оставено в сила. Предвид този изхода на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено за сумата от 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение 227/2020 г. по описа на Административен съд Стара Загора.