Решение № 14375 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3611/2019 г.

Решение № 14375 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3611/2019 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Биогорива-2010" ЕООД, гр. Белоградчик, представлявано от управителя В. Гергов и процесуален представител адвокат Василева срещу решение № 4 от 15.01.2019 г., постановено по адм. дело № 216 по описа за 2018 г. на Административен съд Видин в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 /УП/ с изх. № 02-050-2600/108 от 3.02.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, в която е отказано финансово подпомагане по подадено заявление - по СЕПП в размер на 1143, 95 лв., по СПП - 1052, 65 лв., по ЗДП в размер на 477, 02 лв. и по мярка 13. 1/НР1/-1774, 69 лв. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива касационни доводи подробно в жалбата си и в съдебно заседание. Иска отмяна на съдебното решение, отмяна на уведомителното писмо и да се върне преписката за ново произнасяне на органа. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът - заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния представител юрисконсулт Йорданова оспорва подадената касационна жалба. Счита решението за правилно, тъй като не били налице касационните основания за отмяна. Развива подробни съображения в становище от 14.10.2019 г. и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е било уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 /УП/ с изх. № 02-050-2600/108 от 3.02.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, в която е отказано финансово подпомагане по подадено заявление на "Биогорива-2010" ЕООД. Съдът внимателно и подробно е определил обжалваемата му част и е приел, че поради липса на правен интерес жалбата на дружеството срещу частта от уведомителното писмо, с която по ЗДП от исканите 887, 89 лв. е оторизирана сумата 410, 87 лв. и по мярка 12/Натура 2000, по която исканата сума в размер на 306, 98 лв. е изплатена изцяло, е недопустима. Оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. Срещу тази част на решението, доколкото е изрично изявлението в касационната жалба, няма подадена такава пред ВАС. Поради което се приема, че предмет на касационен контрол е частта от съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу частта от уведомителното писмо, с която е отказано финансово подпомагане по подадено заявление - по СЕПП в размер на 1143, 95 лв., по СПП - 1052, 65 лв., по ЗДП в размер на 477, 02 лв. и по мярка 13. 1/НР1/-1774, 69 лв. За да отхвърли жалбата, съда е приел от фактическа страна, че недопустимата за подпомагане площ е както е определил административния орган, тъй като площите са обрасли с висока трева, храсти и дървета, непочистени терени и няма събрани в хода на съдебното дирене доказателства, които биха формирали друг фактически извод. Поради което е приложил разпоредбите на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и е приел, че площите не отговарят на условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии - чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП и чл. 7 и чл. 9 от Наредба № 2 от 2015 г. Решението е правилно. Твърденията в касационната жалба са оформени в две групи оплаквания - съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и нарушение на материалния закон от съда и втора група - оплаквания срещу така издадения административен акт от заместник-директора на ДФ "Земеделие". Първата група оплаквания са неоснователни. Съдът е разгледал законосъобразността на обжалвания административен акт в законосъобразно проведено съдебно производство. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изрично определение от 10.09.2018 г. са конституирани страните по делото и е указано на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване на посочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Дадена е възможност за представяне и събиране на доказателства. Именно въз основа на тези указания с молба от 1.10.2108 г. жалбоподателя е поискал събиране на такива, както и молба към съдебното заседание на 17.10.2018 г. с искане за назначаване на експертиза, която е и назначена с изрично определение. Приета е цялата административна преписка. Представяни са писмени доказателства, експертизата е изготвена на 11.12.2018 г. и е дадено подробно заключение. С молба на стр. 218 от делото е депозирана писмена молба от жалбоподателя с въпроси за изясняване в съдебно заседание, както и писмена защита. вещото лице е разпитано в съдебното заседание на 19.12.2018 г. подробно. Заключението не е оспорено и е прието, след което е даден ход по същество. Предвид тези данни оплакванията в касационна жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са изцяло неоснователни. Неоснователни са и оплакванията, свързани с изяснените факти и обстоятелства, както и направените правни изводи. В режим на повтаряемост в касационната жалба се твърди неизяснена от административния орган теренност, още повече, че не е обжалвана и заповедта срещу обновения специализиран слой по заповед № РД-46-236 от 1.3.2016 г. На всички тези оплаквания съдът е дал подробен отговор въз основа на събраните по делото доказателства. По заявлението на жалбоподателя са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП. Установеното от административния орган е потвърдено и от заключението на назначената експертиза. Повечето от описаните в процесното уведомително писмо парцели попадат извън приетия със Заповед № РД 46-236 от 1.03.2016 г. на министъра на земеделието допустим слой, поради което правилно административният орган съгласно чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, е отказал финансиране. Правилно е определен процента наддекларирана площ в размер на 100 % по СЕПП, по СПП – 100 % и по мярка 13. 1 НР1 – 100 % и въз основа на тези констатации е прието за недопустима за подпомагане по СЕПП площ в размер на 3, 75 ха, по СПП площ в размер на 3, 75 ха и по мярка 13. 1 /НР 1 – 3, 75 ха, като е санкционирана площ в размер на 3, 23 ха – по СЕПП, 3, 23 ха по СПП и 3, 23 ха – по мярка 13. 1 / НР1. Като причини за недопустимостта на площите от 3, 75 ха бе изяснено, че те са обрасли с висока трева и храсти, дървета, непочистени терени, за които при дешифрирането е преценено, че не се стопанисват и не отговарят на условията за подпомагане - чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП и Наредба № 2/17.02.2015 г. (отм.); за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища – чл. 7 и чл. 9. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение