Решение № 10240 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6378/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния му представител юрк. Момчилов, против решение № 15079 от 20.04.2026 г., постановено по адм. дело № 12801/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 1768/05.11.2025 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за прекратяване на служебното правоотношение на В. В. М. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), поради съкращаване на длъжността. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел липса на достатъчна мотивировка на извършеното съкращение и недопустимо е подложил на съдебен контрол въпроси, отнасящи се до оперативната самостоятелност на органа по назначаването. Твърди се, че е налице реално изменение на длъжностното разписание, при което една щатна бройка за длъжността „старши експерт“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ София - град (ОД на ДФ „Земеделие“ – София - град) е прехвърлена и трансформирана в длъжност „главен юрисконсулт“ в ОД на ДФ „Земеделие“ – Пазарджик. Излага се становище, че законът не поставя изискване за извършване на подбор между служителите, заемащи съответната длъжност, нито задължава органа по назначаването да мотивира защо конкретна щатна бройка е определена за съкращаване. Поддържа се още, че липсват данни за превратно упражняване на власт или за преследване на цел, различна от предвидената в закона. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация – В. В. М., чрез процесуалния си представител адв. Алексиев, в представен писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховна касационна прокуратура, редовно уведомена, не изпраща представител. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед № 1768/05.11.2025 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на В. В. М., заемащ длъжността „старши експерт“ с III младши ранг в отдел „Регионален технически инспекторат“ към ОД на ДФ „Земеделие“ – София - град. За да постанови този резултат, съдът приема, че макар органът по назначаването да разполага с правомощие да извършва структурни промени и да намалява щатната численост, в случая не е обосновано защо именно една щатна бройка „старши експерт“ в отдел „Регионален технически инспекторат“ – ОД София - град следва да бъде съкратена и трансформирана в длъжност „главен юрисконсулт“ в ОД Пазарджик. Посочено е, че в административната преписка липсват мотиви относно необходимостта от намаляване на числеността именно на този отдел, а обстоятелството, че всички действия по преструктурирането и прекратяването на служебното правоотношение са извършени на една и съща дата, сочи на тенденциозно освобождаване на конкретния служител. Поради това е приел, че предоставеното на административния орган правомощие е упражнено в противоречие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с държавния служител при съкращаване на длъжността. За да бъде приложено посоченото основание, следва да е налице действително съкращаване на длъжността като нормативно определена позиция в администрацията, изразяващо се в отпадане на длъжността или в намаляване на броя на щатните бройки за нейното заемане, при което следва да е налице реална организационна промяна. Действително, органът по назначаването разполага с правомощието да определя организацията и структурата на администрацията и да извършва промени в длъжностното разписание. Това правомощие е израз на предоставената му оперативна самостоятелност и съдът не може да подменя административната преценка относно целесъобразния модел на организация на съответната администрация. От това обаче не следва, че всяко формално изменение на длъжностното разписание автоматично обосновава законосъобразност на прекратяването на конкретно служебно правоотношение. Оперативната самостоятелност, с която разполага административният орган, не изключва съдебния контрол относно законосъобразното упражняване на предоставеното правомощие, включително съобразяването му с целта, за постигането на която законът го е предоставил.Съгласно чл. 169 АПК при акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и дали при упражняването й е спазил изискванията за законосъобразност на административните актове. В случая не се спори, че със заповед № 03-РД/4327/05.11.2025 г. е изменено длъжностното разписание на ОД на ДФ „Земеделие“ – София - град и ОД на ДФ „Земеделие“ – Пазарджик. Безспорно е също, че една щатна бройка за длъжността „старши експерт“ в отдел „Регионален технически инспекторат“ в София - град е прехвърлена и трансформирана в длъжност „главен юрисконсулт“ в ОД на ДФ „Земеделие“ – Пазарджик. Тези обстоятелства обаче не разрешават сами по себе си въпроса за законосъобразността на прекратяването на служебното правоотношение с В. М.. Същественото в случая е, че административната преписка не съдържа конкретни фактически данни, от които да се установи защо необходимостта от юридическо обезпечаване на дейността на ОД на ДФ „Земеделие“ – Пазарджик е наложила именно намаляване на числеността на отдел „Регионален технически инспекторат“ в ОД на ДФ „Земеделие“ – София-град. В представената докладна записка на главния секретар е изложена необходимостта от разкриване на длъжност „главен юрисконсулт“ в на ДФ „Земеделие“ – Пазарджик и са посочени съображения, свързани с обема на административните и гражданските дела, по които дирекцията се нуждае от процесуално представителство. Не са изложени обаче факти относно организационната необходимост от намаляване на числеността в отдел „Регионален технически инспекторат“ ОД на ДФ „Земеделие“ – София-град. Липсва и обосновка защо именно тази щатна бройка е определена за прехвърляне, както и защо необходимостта от юридически кадър в една областна дирекция е свързана с намаляване на броя на експертите в друга областна дирекция, изпълняваща различни по характер функции. Това обстоятелство не означава, че съдът изисква от административния орган да доказва целесъобразността на всяка структурна промяна или да обосновава защо избраният от него организационен модел е по-добър от друг възможен модел. Предмет на съдебната проверка е не целесъобразността на реорганизацията, а дали конкретното правомощие е упражнено при наличие на фактическа и правна обосновка, позволяваща да се установи неговото предназначение и съответствието му с целта на закона. В случая тази връзка не е установена. Отделно от това, съществено значение има и обстоятелството, че всички действия, свързани с промяната на длъжностното разписание и прекратяването на служебното правоотношение, са извършени на една и съща дата – 05.11.2025 г. На тази дата е изготвена докладната записка, извършено е изменението на длъжностното разписание, утвърдено е новото разписание и е издадена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Сам по себе си фактът, че административните действия са извършени в рамките на един ден, не представлява нарушение на закона и не може самостоятелно да обоснове извод за незаконосъобразност. Той обаче правилно е обсъден от първоинстанционния съд в съвкупност с останалите установени обстоятелства – липсата на конкретни мотиви за избора именно на тази щатна бройка и липсата на данни за връзката между необходимостта в ОД на ДФ „Земеделие“ – Пазарджик и намаляването на числеността в ОД на ДФ „Земеделие“ – София-град. В тази съвкупност посочените обстоятелства дават основание да се приеме, че административният орган не е установил по необходимия начин действителната организационна причина, обусловила прекратяването на служебното правоотношение на конкретния служител. Неоснователно е възражението на касатора, че липсата на задължение за извършване на подбор изключва възможността съдът да обсъжда избора на конкретната щатна бройка. Първоинстанционният съд не е приел, че административният орган е бил длъжен да извърши подбор между служителите, заемащи длъжности „старши експерт“. Липсата на законово задължение за подбор е ирелевантна към решаващия въпрос по делото. Основанието за отмяна на заповедта не е нарушение на процедура по подбор, а липсата на достатъчно данни, от които да се установи, че конкретното прекратяване е последица от реална организационна необходимост, а не само формален резултат от едновременно изменение на щатното разписание. Следва да се отбележи и че при прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността административният орган не е длъжен да посочва в заповедта всички обстоятелства, свързани с организационната промяна. Когато обаче законосъобразността на прекратяването е оспорена, органът носи доказателствената тежест да установи фактическите основания за издаването на акта и съществуването на материалноправните предпоставки за прекратяване на правоотношението. В конкретния случай тази доказателствена тежест не е изпълнена в степента, необходима за обосноваване на извода, че съкращението е било извършено именно поради реална организационна необходимост в структурата, в която е работил М.. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че наличието на ново длъжностно разписание и намаляване с една щатна бройка е достатъчно доказателство за законосъобразността на уволнението. Длъжностното разписание е административният акт, с който се обективира промяната в числеността и структурата, но то не освобождава органа по назначаването от задължението да упражни предоставеното му правомощие съобразно целта на закона. Формалното изменение на щатното разписание не може да бъде използвано като самоцелен способ за прекратяване на конкретно служебно правоотношение, ако по делото са налице данни, поставящи под съмнение действителната организационна причина за това прекратяване. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е извършил проверка не дали е било целесъобразно да се разкрие длъжност „главен юрисконсулт“ в ОД на ДФ „Земеделие“ – Пазарджик, а дали упражненото правомощие по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е било използвано в съответствие с предназначението му. Неоснователно е и позоваването на касатора на съдебна практика, според която преценката на органа по назначаването относно необходимостта от структурни промени не подлежи на контрол за целесъобразност. Тази практика не изключва контрола по чл. 146, т. 5 и чл. 169 АПК за съответствие на административния акт с целта на закона. В настоящия случай именно такъв контрол е осъществен, без съдът да е подменил административната преценка относно организацията на работа. Не се установяват и твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е обсъдил релевантните доказателства, дал е отговор на основните възражения на страните и е изложил мотиви, позволяващи да бъде проследена формираната от него воля. Обстоятелството, че касаторът не споделя направената от съда оценка на доказателствата и правните последици от установените факти, не представлява само по себе си нарушение на съдопроизводствените правила. Не е налице и необоснованост на решението. Изводите на първоинстанционния съд следват от установените по делото факти и са резултат от тяхната съвкупна преценка. С оглед на изложеното Върховният административен съд, в настоящия състав намира, че обжалваното решение, е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски от процесуалния представител на ответната страна, на В. В. М. следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция в размер на 520 евро. Възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на касационния жалбоподател е неоснователно, тъй като възнаграждението, заплатено на упълномощения от ответника по касационната жалба адвокат, е в минималния размер за дела с такъв характер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение