Решение № 7035 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2339/2009 г.

Решение № 7035 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2339/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с § 4 от ПЗР на АПК, във вр. с чл.131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс (ДПК), отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от "РИМЕКС ИНЖЕНЕРИНГ" АД - гр. София чрез процесуалния му представител адв. Мукова касационна жалба срещу решение от 14.10.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 338/04 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 266/10.10.03 г., издаден от данъчен орган при ДП "Изгрев" - ТДД - София, мълчаливо потвърден от Регионалния данъчен директор при РДД - гр. София. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, ДРА е нищожен. АВДР № 266/02.09.03 г. е подписан със запетая от лице, чието име и длъжност не са посочени. Лицето, вписано като издател - Дарина Котева, е била в отпуск, видно от представената по делото заповед. Обстоятелството, че предходен доставчик - фактически изпълнител на услугата е нерегистрирано по ЗДДС лице не представлява нарушение на закона. Доставчиците, които са издали процесните услуги, са регистрирани по ЗДДС лица, включили са ги в отчетните си регистри и са отразили данъка по тях като задължение към бюджета. По делото са представени достатъчно доказателства, установяващи реалното извършване на услугите. Съдът не е съобразил обстоятелството, че фактурите са издадени за авансови плащания. Претендира се отмяна на съдебното решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се прогласи за нищожен ДРА или същият да бъде отменен като незаконосъобразен, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - София чрез процесуалния си представител юрк. Иванова оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред СГС е бил ДРА № 266/10.10.03 г., издаден от данъчен орган при ДП "Изгрев" - ТДД - София, мълчаливо потвърден от Регионалния данъчен директор при РДД - гр. София. Със същия са определени данъчни задължения на ревизираното дружество за данъчните периоди м. февруари, м. март, м. април, м. май, м. октомври и м. декември 2002 г. и м. януари, м. февруари и м. март 2003 г. в общ размер 93 901.22 лв. и са начислени лихви в размер на 14 043.55 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит на осн. чл. 6, чл. 64 , чл. 65, ал. 4, т. т. 1, 2, 3 и 4 от ЗДДС (отм.) по фактури, издадени от "Шармекс" ЕООД, "Галиана" ЕООД, "Ваян Трейдинг" ЕООД, "Поло Спорт" ЕООД, "Борекс-Б" ЕООД, "Бонели-В" ЕООД. СГС е отхвърлил като неоснователна жалбата на"РИМЕКС ИНЖЕНЕРИНГ" - АД срещу ДРА, като е изложил следните съображения: Наличието на данъчна фактури и начисляване на ДДС по нея от преките доставчици не е достатъчно, за да се признае на получателя правото на приспадане на данъчен кредит. Това право възниква при реално осъществени облагаеми доставки. В случая наличието на такива не е доказано. В тежест на жалбоподателя в процеса е да докаже всички законови предпоставки за признаване на претендираното от него право. Констатациите на ревизиращите органи за липсата на реално осъществени облагаеми доставки не са опровергани. Естеството на процесните услуги - публикуване на рекламни банери в интернет-сайтове с посочен в договорите адрес - предполага предварителното изготвяне на същите, а след това и тяхното публикуване. Тези факти не са установени. Представените договори и уведомления от доставчиците до жалбоподателя, че поетите договорни задължения са изпълнени не са достатъчни, за да докажат реалното извършване на услугите. Предвид характера на публикуването в интернет, обстоятелството дали определен рекламен банер е бил публикуван може да се установи, ако администрацията на този сайт пази архив. Съществуването или не на такъв архив също не е установено. Крайният изпълнител по доставките е "Груп Расс Корпорейшън", което не е регистрирано по ДПК (отм.) и ЗДДС (отм.). Поради изложеното, СГС е приел, че са налице предпоставките на чл. 6, чл. 64 , чл. 65, т. т. от 1 до 4 от ЗДДС (отм.). Касационната жалба е неоснователна. Неоснователен е доводът за нищожност на ДРА. Ревизията е възложена с АВДР № 179/11.06.03 г., издаден от Дарина Котева, ръководител сектор "Данъчни ревизии" при ДП "Изгрев", надлежно упълномощена за това със заповед № РД-01-4/20.01.2000 г. Срокът за приключване на ревизията е продължен с АВДР № 266/02.09.03 г. до 10.10.03 г., в който е посочено, че се издава от Дарина Котева, но е подписан със запетая от лице, по отношение на което не са представени доказателства, че е надлежно упълномощено от Директора на ТДД да издава АВДР, нито че е действало като изпълняващо длъжността ръководител сектор "Данъчни ревизии" при условията на заместване. Дори и да не е продължен надлежно срокът на ревизията чрез този АВДР, то това обстоятелство не опорочава издадения ДРА до степен, обуславяща неговата нищожност. То би могло да има за последица само незаконосъобразност на извършените след 11.09.03 г. от данъчните органи действия и съответно - ще е от значение за обосноваността на фактическите констатации в ДРА. В този смисъл Върховният административен съд се е произнасял в редица свои съдебни решения (Решение № 11159 от 27.10.08 г. по адм. д. № 6450/08 г.; Решение № 6201 от 27.05.08 г. по адм. д. № 12542/07 г.; Решение № 6230 от 28.05.08 г. по адм. д. № 3442/08 г. и др.). Не са налице и твърдяните от касатора нарушения на материалния закон. Видно от представените фактури, същите касаят не само авансови плащания, но и окончателни плащания за посочените в тях услуги. Всички срокове по представените договори отдавна са изтекли. Представени са и уведомителни писма от доставчиците за приключване изпълнението на договорените рекламни услуги. Според чл. 95, ал. 3 от ЗДДС (отм.), в случаите, при които за възникнало данъчно събитие е издадена данъчна фактура и впоследствие настъпи обстоятелство, по силата на което се обезсилва това данъчно събитие с обратна сила, се издава данъчно кредитно известие към датата на възникване на това обстоятелство. Ако възникналото данъчно събитие е извършеното авансово плащане и във връзка с него е издадена данъчна фактура, но впоследствие услугата не бъде предоставена от доставчика, то е следвало да се издаде ДКИ към нея, в което да се посочи основанието за издаването му. Наличието на такива ДКИ към фактурите с предмет авансово плащане не се установява. Правилни и законосъобразни са изводите на СГС за липсата на достатъчно доказателства, установяващи реалното изпълнение на доставките - за изготвянето на рекламните банери като компютърни файлове, наличие на носители, върху които се съхраняват, респ. за тяхното публикуване от собственика на сайтовете - "Груп Расс Корпорейшън" АД. Установеното от данъчните органи при извършените от тях насрещни проверки на всички преки и предходни доставчици по веригите, че крайният изпълнител е именно посоченото дружество, не се оспорва от страна на жалбоподателя. Липсата на доказателства за реалното осъществяване на доставките е достатъчно основание, за да се откаже на получателя правото на приспадане на данъчен кредит. С оглед на изложеното, решението на СГС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2600 лв. Искането за разноски за първата инстанция е било заявено от процесуалния представител на ответника и по него компетентен да се произнесе е СГС. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отд.