Решение № 9759 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6013/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба Бургас 2011 АД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез адв. М. Александрова, против решение 2381 от 13.03.2025 г., постановено по адм. дело 2194/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.З от АПК. Прави искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени като неправилен и незаконосъобразен индивидуалния административен акт, обективиран в писмо с 26-00-510 (1)/ 12. 06. 2023 г. на Областния управител на област Бургас като отказ да издаде заповед по чл. 192, ал. 3 от ЗУТ. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Областен управител на област Бургас, не взима становище по касационната жалба, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Ответникът - Холидей Лаб ЕООД, не взима становище по касационната жалба, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Бургас 2011 АД, против писмо с изх. 26-00-510/1/12.06.2023г. на Областния управител на област Бургас, обективиращо отказ да издаде заповед по чл. 192, ал. 3 от ЗУТ. След извършена обстойна проверка на законосъобразността на оспореното писмо на всички основания по чл. 146 от АПК и във връзка с доказателствата по делото, вкл. приетата първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че оспореният отказ на областния управител на Област Бургас се явява законосъобразен по заявеното основание по чл. 192 от ЗУТ, тъй като не се установява да не е налице осигурен пешеходен достъп, както и не се установява да не е налице и транспортен такъв. Съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл.192 от ЗУТ, тъй като собствената сграда на дружеството - касатор, изградена в УПИ І-566, в кв. 5 по действащият ПУП ПР на ЦГЧ на гр.Бургас (ПИ 07079.610.288), има достъп (лице) до [улица], което изключва учредяване право на преминаване по чл.192 от ЗУТ. Отделно от това е приел, че на югозапад имотът граничи с [улица], на североизток с [улица], а на северозапад с държавен имот 07079.610.503, като тези два имота са разделени от алея с ширина 0.75м. Предвид тези факти е счел, че до имота в който е изграден процесния хотел има достъп от всичките му страни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 192, ал. 3 от ЗУТ, правото на преминаване през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния управител, съответно със заповед на кмета на общината. Правилно е прието с постановения отказ, че не са налице предпоставките за учредяване на право на преминаване по реда на чл. 192 от ЗУТ, тъй като собствената сграда на касатора, изградена в УПИ І-566, кв. 5 по действащия ПУП ПР на ЦГЧ на гр. Бургас (ПИ 07079.610.288), разполага с пряк достъп (лице) до [улица]. Това обстоятелство изключва приложението на чл. 192, ал. 1 от ЗУТ, тъй като съществува реална възможност за достъп до имота. Видно от основното заключение на вещото лице по приета първоначална СТЕ е, че до процесния имот, в който е изградена сградата (хотел), има физически достъп от всички страни. Неоснователен е доводът, изложен в жалбата, че достъпът през [улица](централният вход на хотела) е неподходящ, тъй като не следвало да се смесват потоците на посетителите с тези на сервизното обслужване. Същото се отнася и за твърдението, че в задната част на хотела са изградени съоръжения за зареждане. Тези съображения са извън обхвата на производството по чл. 192 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ЗУТ допуска учредяване на право на преминаване само при липса на какъвто и да било друг подходящ начин за достъп. В настоящия случай е налице напълно функционално и технически целесъобразно решение ползване на съществуващата улична мрежа, предвидена в действащия подробен устройствен план на гр. Бургас, за изграждането и поддържането на която отговаря общинската администрация. Да се допусне преминаване през чужд (държавен или общински) имот с мотива, че това би осигурило по-удобен или функционален достъп за нуждите на частен обект (в случая хотел), би означавало неоснователно ограничаване на правото на собственост и нарушаване на принципа за минимална намеса в правната сфера на други лица. Това би било както правно неоснователно, така и житейски нелогично. Правилно е и изложеното в решението разграничение между разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 от ЗУТ, уреждащи два различни сервитута, които са с различно съдържание и предпоставки - за временен път и сервитут за преминаване през чужд имот. Те се различават както по съдържание, така и по предпоставки и приложима процедура. Сервитутът за временен път има за цел осигуряване на достъп до господстващ имот с транспортни средства и се характеризира с по-широк обхват. Условие за неговото учредяване е липсата на лице на имота към отворена улица, предвидена в действащ подробен устройствен план (чл. 190, ал. 1 от ЗУТ). От своя страна, сервитутът за преминаване по чл. 192, ал. 1 от ЗУТ се прилага при пълна липса на достъп включително и пешеходен до съответния имот. Правото на преминаване възниква, когато няма никакъв друг подходящ начин за достъп. С оглед на гореизложеното, отказът на областния управител на област Бургас по заявлението на основание чл. 192 от ЗУТ е законосъобразен, тъй като до имота е осигурен както пешеходен, така и транспортен достъп. Следователно не са налице предпоставките за учредяване на сервитут по реда на чл. 192 от ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,