Решение № 12043 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8098/2009 г.
ВАСПетчленен състав15.10.2009 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ молба на "Певла" ООД със седалище гр. Перник за отмяна на влязлото в сила решение № 2126 от 16.02.2009 г. на Върховен административен съд, постановено по административно дело № 11758 по описа за 2008 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12043 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8098/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Ответникът - директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - София оспорва молбата за отмяна и моли същата да се отхвърли. Молбата е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, в производството по касационно обжалване, Върховният административен съд, тричленен състав, е оставил в сила в обжалваната част решението от 30.06.2008 г. на Софийски градски съд, трети "б" състав на Административно отделение, постановено по административно дело № 4943 по описа за 2006 г. С последното Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на дружество "Певла" ООД гр. Перник против ДРА № 697 от 07.01.2005 г. на ръководителя на екип в ДП "Елин Пелин" при ТДД София област, потвърден с решение на РДД № 1277 от 19.05.2005 г., с който са определени данъчни задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. август 2003 г. и м. декември 2003 г., представляващ ДДС за внасяне в размер на 1008.94 лв. за първия и 11834.13 лв за втория данъчен период. Основанието за отказ да се приспадне данъчен кредит, приложено от данъчния орган е чл. 64, ал. 1 т. 2 и чл. 55, ал. 5, вр. чл. 82 от ЗДДС (отм). по отношение на първата доставка е прието, че заедно с фактура № 1401041/13.08.2003 г. законосъобразно в съответствие с разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от ЗДДС (отм) е издадено данъчно кредитно известие, поради липса на данъчно събитие, а по отношение на втория данъчен период - м. 12, 2003 г. е налице липса на получените преди това 59.85 тона нишесте. В хода на данъчната ревизия данъчният орган е установил документално получаване на посоченото количество стока, която не е била предметна последваща доставка, но не се намира фактически в данъчно задълженото лице. Прието е, че е налице липса на това количество стока, за която съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм). се начислява данък. Същият не е бил начислен, поради което с обжалвания ДРА данъчното задължение е определено за внасяне. Към молбата за отмяна, молителят е представил писмен договор за продажба на цялото процесно количество царевично нишесте, сключен между "Певла" ООД, и "Етро Комерс" ООД, както и пет броя протоколи за предаване на стоката, твърдейки, че поради влошените отношения между двете дружества, документите не са били представени на ревизията, тъй като са били в получателя на доставката. Въз основа на същите желаят отмяна на касационното решение на Върховния административен съд и връщане на делото на касационната инстанция за решаване на спора. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт, настоящият състав на Върховен административен съд намира, че представените доказателства не представляват такива, от значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната към момента на решаване на спора. Същите не обосновават наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение на тричленния състав на Върховен административен съд. Същите, като частни документи, изхождат от данъчнозадълженото лице, носят подпис на управителя на дружеството, съставени са в два екземпляра - по един за всяка от страните. Същите не само са били известни на молителя, но изхождат от него. Ирелевантно за наличието на основание по чл. 239, т. 1 от АПК е обстоятелството, дали документите са били в държане на дружеството - молител към момента на извършване на данъчната ревизия и впоследствие - в хода на административното и съдебното обжалване. Без значение в случая е и обстоятелството дали данъчният орган е изпълнил задължението си да направи насрещна проверка в дружеството получател на доставката, с оглед дадените писмени обяснения от молителя. Съдебната инстанция, съгласно разпоредбата на чл. 130 от Данъчния процесуален кодекс (отменен) решава спора по същество, т. е. определя съществува ли основание за данъчно облагане и определя неговия размер, а пред съда съобразно разпоредбата на чл. 128 от ДПК (отм) могат да бъдат събирани всички допустими доказателствени средства, писмени доказателства, разпит на свидетели и съдебно-икономически експертизи за оборване на констатациите на данъчния орган. Единствено от процесуалната активност на молителя зависи, в хода на съдебното обжалване да се съберат доказателства относно наличието на доставката, за която се представят документите пред съда по отмяна. Ето защо следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение № 2126 от 16.02.2009 г. на Върховен административен съд, постановено по административно дело № 11758 по описа за 2008 г. Молбата на "Певла" ООД гр. Перник следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховен административен съд, петчленен състав