Решение № 9940 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2780/2017 г.

Решение № 9940 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2780/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. А., гражданин на Пакистан, подадена чрез адв. М. Д., срещу Решение № 7209 от 18.11.2016 г., постановено по адм. д. № 9604 по описа на Административен съд - С.-град (АССГ) за 2016 г., първо отделение, 11 състав. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател против Решение № 8084 от 13.09.2016 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с което е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Предвид изложеното в касационната жалба, следва да се приеме, че се твърди постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е преценил фактите от личната бежанска история на лицето. Не е съобразил обстановката в страната по произход на Д. А. - Пакистан, на която всъщност той се позовава, като твърди, че ако бъде върнат там е налице риск за живота му. В заключение, се поддържа становище че неправилно съдът е приел, че не са налице предпоставки за предоставяне на закрила на лицето. Иска се отмяната на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - председателят на ДАБ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата. По същество моли обжалваното решение на остане в сила. Подчертава, че се касае за последваща молба за закрила. Акцентира също така на установените противоречия в представените бежански истории от настоящия касационен жалбоподател в спорното производство и в предходното такова за предоставяне на закрила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Въз основа на изяснената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореното от Д. А. административно решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и предвидената от закона форма, и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е съобразил, че административният орган бил сезиран с последваща молба за закрила като в това второ по ред производство кандидатът изложил различни мотиви за напускането на Пакистан и представил нова бежанска история, свързана с възникнала през 2014 г. роднинска вражда. Отчел е и констатираните от председателя на ДАБ противоречия в представените от кандидата за закрила бежански истории в двете административни производства. Като се е позовал на чл. 8, ал. 1 ЗУБ и установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на Д. А. не са налице обстоятелства, които да предполагат предоставянето на бежански статут. Изрично е посочил, че той не се позовава на факти, сочещи на извод, че е бил преследван, подложен на заплахи или че е преживял насилие поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Бежанската му история не обосновава извод, че спрямо него е упражнявано физическо насилие или, че е бил обект на репресии по причина, релевантна по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. На следващо място съдът е приел, че не са налице и обстоятелства по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Взел е становище, че актуалната ситуация в Пакистан, въпреки наличието на отделни актове на насилие и спорадични бомбени атентати, не може да бъде определена като вътрешен въоръжен конфликт, а общата ситуация по отношение на сигурността не изпълнява предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Отчел е, че административният орган е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-465/07. Изразил е разбирането, че предвид решението на СЕС по дело С-285/2012 г. следва да се извършва комплексна преценка, като се съобразяват от една страна характера на конфликта, неговият интензитет, продължителност, територията, която обхваща и равнището на организираност на въоръжените сили, замесени в него. От друга страна, следва да се отчита степента на насилие, резултат от конфликта, което трябва да бъде до степен на безогледно, за да се признае съществуването на въоръжен конфликт в страната по произход на молителя. Като е изходил от конкретния случай, съдът е съобразил, че Д. А. е изтъкнал единствено семейни причини, които не са релевантни по ЗУБ - наличие на вражда между неговото семейство и това на вуйна му. Отчел е, че причината за конфликта дори не е свързана с действия и поведение на кандидата за закрила, а с това на неговия брат, който не спазил дадено обещание за женитба за дъщерята на вуйна му. Наред с това, доколкото тази история е различна от разказаната по време на предходното производство (относима към конфликт с брат му), образувано по първата молба за закрила на лицето, съдът бил разколебан да я кредитира. По тези съображения, жалбата на Д. А. е отхвърлена. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния закон. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства, при съобразяване бежанската история на чужденеца, констатираните противоречия в нея и изложената от него такава в предходното производство по ЗУБ, както и при отчитане на актуалната обстановка в страната на произход на кандидата за закрила. Представената в касационното производство актуална справка за ситуацията в Пакистан от 06.06.2017 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ не дава основание за разколебаване на направените от състава на АССГ изводи. Изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. Правилно е прието в обжалваното решение, че по отношение на Д. А. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - той не е имал проблеми с властите, които да обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Обосновано наведените от молителя причини (роднинска вражда) да напусне и да не се завърне в Пакистан са преценени като такива извън приложното поле на ЗУБ и противоречиви. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице и материалните предпоставки за уважаване молбата на Д. А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно, предвид данните, съдържащи се в интервютата, е прието, че липсват доказателства кандидатът за закрила да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. С. Р. от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 на Съда на Европейския съюз (СЕС), за да бъде предоставена субсидиарна закрила на едно лице, на основание чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, респ. чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. Такова установяване по отношение на кандидата Д. А. няма. Опасностите, на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на кандидатът за закрила. Не се установява спрямо него да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Пакистан той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Такива доказателства по делото не са представени. Липсват основания да се приеме, че в Пакистан е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Като се изхожда от положението там, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война. Очевидно в Пакистан се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Видно е и от представената пред касационната инстанция справка относно актуалното положение в страната на произход на касационния жалбоподател, че през 2016 г. Пакистан се явява сравнително стабилна държава, като състоянието на сигурността там също е оценено като сравнително стабилно. Документираните актовете на тероризъм са намалели наполовина спрямо тези през 2015 г. През първите месеци на 2017 г. продължават да намаляват инцидентите на военно насилие. През тази година продължават и успешните операции на пакистанската армия за прочистването на страната от терористични групи. Наред с всичко изложено, доколкото в настоящия случай се касае за последваща молба за закрила, то обектът на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието въобще на нови обстоятелства съгласно чл. 13, т. 5 ЗУБ (в релевантната редакция), сочени от търсещия закрила, съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и преценката на тяхната основателност. В случая и трите обстоятелства не са налице. Предвид така приетото, правилни са изводите на състава на АССГ за законосъобразност на спорното административно решение. По тези съображения и при липсата на други касационни оплаквания, настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение