Решение № 6350 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3767/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. гражданин на Сирия, чрез особения си представител адв. М. Георгиева срещу решение 2121/07.03.2025 г., постановено по адм. дело 274/2025 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 418/13.01.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ), с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК. Твърди се от касатора, че и административния орган, и съда неправилно са тълкували и приложили разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и затова неправилно е отхвърлена молбата, респ. жалбата на жалбоподателя, тъй като в случая според него са налице всички условия за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Според касационния жалбоподател административният съд при постановяване на решението си не е обсъдил и анализирал всички факти и обстоятелства, чрез които да бъде установена обективната истина в нейната цялост, но които са от съществено значение, за да се прецени необходимостта да бъде предоставена търсената закрила. По този начин касационният жалбоподател счита, че е нарушен чл. 35 АПК и чл. 75, ал. 2 ЗУБ за изясняване на всички обстоятелства и обсъждане на представените от жалбоподателя обяснения, което сочи и на отменителното основание по чл. 209, т. 3 АПК съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По този начин се твърди, че решението е постановено при неизясняване на фактическата обстановка, съдът не е събрал всички необходими доказателства по отношение на жалбоподателя, вкл. и доказателства за актуалната обстановка в държавата му по произход Сирия. Представената пред съда справка според касатора не отразява действително настъпилите събития към момента, вкл. не отразява адекватно положението на мирните граждани в страната. В касационната жалба се съдържа оплакване, че съдът не е изградил изводите си на база получена точна и актуална информация от съответните международни източници, каквото е изискването на чл. 8, т. 2 от Директива 2011/95/ЕС. В касационната жалба е изложено оплакване, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалното право, по конкретно на чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ, тъй като не може да се установи и докаже по обективен, безспорен и независим начин, че положението в Сирия, респ. последното местопребиваване на търсещия закрила, е безопасно и спокойно място, без да е налице предпоставка за безогледно насилие и въоръжени действия. Касаторът се позовава на решение по дело С 465/07 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Излага се и оплакване, че съдът не е преценил в каква степен жалбоподателят е специфично засегнат, както и нивото на риска за цивилното население и насилието в Сирия с оглед цитираното решение на СЕС. Твърди се от касатора, че в обжалваното решение е направена неправилна преценка на личната бежанска история и не са взети всички релевантни обстоятелства за случая, като личното положение и заплахи за живота на жалбоподателя в страната му по произход В тази връзка се сочи, че е бил арестуван от Свободната армия и след едномесечно задържане го пуснали, но от същата армия е бил заплашван, че ако до два дни не се присъедини към тях, ще бъде убит, поради която причина се страхува да се завърне в родината си. Поради изложеното се излага оплакване, че неправилно съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и да се върне преписката на председателя на ДУБ за ново произнасяне по молбата на А. И. за предоставяне на хуманитарен статут, респ. бежански статут. Претендира се и присъждане на разноски. В депозирано по делото писмено становище адв. М. Георгиева поддържа касационната жалба и искането за присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител юриск. М. Кръстева, я оспорва и моли същата да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на А. И. гражданин на Сирия решаващият административен съд е приел, че оспореното решение на административния орган е постановено от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е мотивиран с посочване, както на конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка. Посочено е от съда, че в административното производство с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол и в присъствието на преводач. В частта относно отказа за предоставяне на статут на бежанец съдът е счел за правилно приетото от административния орган, че от проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е осъществено визираното в чл. 8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Според съда от жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Твърденията за отправена заплаха за живота на оспорващия десет дни преди да напусне родината си, вече не е релевантно с оглед факта на настъпилите обществено политически събития в края на 2024 г. В тази връзка съдът е приел, че от информацията от справките на ДАБ за общото положение в Сирия и от общодостъпните източници за актуалното положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. няма основание да се смята, че има преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основни права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост Относно заявеното от жалбоподателя по време на интервюто пред ДАБ, че евентуално ако се завърне в Сирия, ще го привлекат в армията, според съда това не е обстоятелство, което да може да се счита за преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ, тъй като не са изложени данни за системно поведение от вида на посоченото от страна на представители на която и да е армия в Сирия. Според съда по делото няма данни и не се установява от други източници на информация, че в периодите преди и около напускането на Сирия, спрямо жалбоподателя да са били осъществени санкции по частична или масова мобилизация на лица от армия или от други субекти там. Изводът, направен от съда е, че по отношение на жалбоподателя не са налице основания за предоставянето на жалбоподателя на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. По отношение на хуманитарния статут, първоинстанционният съд е приел, че за него също не са налице основания за предоставянето му с оглед разпоредбата на чл. 9, ал.1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ, тъй като няма данни жалбоподателят да е бил изложен на риск от тежки посегателства срещу личността му, посочени в цитираната правна норма. Съдът отново се е позовал на представените справки на дирекция Международна дейност на ДАБ и на решение по дело С 465/07 на СЕС по тълкуването на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, като е приел, че от доказателствата по делото в Сирия все още има ситуация на несигурност, но в сравнение с изминалите години, тя се е подобрила и вече не може да се говори за наличие на безогледно насилие. В тази връзка е направен извод от съда, че евентуалното завръщане на жалбоподателя в Сирия няма да доведе до неблагоприятни последици за него, вкл. и в провинция Идлиб. Според съда и в тази част обжалваното решение на административния орган е подробно мотивирано и е взета предвид изложената бежанска история, която е съпоставена с реалната обстановка в Сирия. По отношение на чл. 9, ал.1 ЗУБ съдът счита, че той е в синхрон с чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС, с която е отменена Директива 2004/83/ЕО. Въз основа на подробно изложените от първоинстанционния съд мотиви, е направен извод, че всички изложени в решението данни за положението в Сирия са обнадеждаващи що се отнася до спазването правата на човека на фона на общото положение в Сирия до 08.12.2024 г., когато се е достигнало да смяна на властта. В тази връзка според съда не се предполага жалбоподателят да е в рискова група, която да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в страната. Крайният извод на съда е, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение на председателя на ДАБ е законосъобразно. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е приел въз основа на всички събрани факти и обстоятелства в проведеното административно производство и в съдебното производство по искането на А. И. гражданин на Сирия за предоставяне на бежански статут или на хуманитарен стату, че то е неоснователно. Същият е сирийски гражданин, [етническа принадлежност], като изповядва [вероизповедание], но в проведеното му интервю изрично сочи, че не е имал проблем с това му качество. Обосновано е прието в обжалваното решение, че разпоредбата на чл. 8 ЗУБ регламентира предпоставките за предоставяне на бежански статут на чужденец, който търси международна закрила, какъвто е и касатора. Правилно в обжалваното решение е взето предвид интервюто, проведено с лицето в ДАБ, от което става ясно, че същият е влязъл нелегално в България през турската граница нелегално и към момента на задържането му от полицейските власти не е имал лични документи. По отношение на личното му положение в Сирия, пак в интервюто е заявено от него, че в държавата си по произход той не е преследван за политическа принадлежност. Пояснил е също така, че е [заличен текст], но не е имал проблеми с това. Освен това в интервюто касаторът е обяснил, че не е участвал в политическа партия и партийни мероприятия. Според него от Свободната армия са искали той да се присъедини към тях, но той отказал. Арестуването му от посочената армия съгласно заявеното от касатора пред органите на ДАБ е станало през 2018 г., като впоследствие твърди, че са го набили и след това са го освободили и поради тази причина е напуснал Сирия. Няма данни по делото след освобождаването му от ареста той да е бил преследван или да е търсен да се присъедини към тази армия, а и е заявил, че не е получавал призовка да встъпи в нея. Изводът, направен в обжалваното решение следва да бъде споделен предвид установеното, че до 20.08.2024 г., когато е преминал в Турция, след което е влязъл в България на 01.09.2024 г., касаторът изрично в интервюто е заявил, че не е имал проблеми, а посочването от него, че 10 дни преди пристигането му в България, от Свободната армия му казали да се присъедини към тях, за да воюва, е в противоречие с установеното, че след излизането му от ареста, не е имало реално и системно преследване спрямо него за влизане в армията до момента на напускането на Сирия. Основно в интервюто пред ДАБ касационният жалбоподател е обяснил, че не е имал проблеми с властите в Сирия, но там нямало спокойствие и много трудно се живеело, като финансовото положение на семейството му не било добро, тъй като баща му е починал следа падане на ракета върху къщата им. Твърди, че търси закрила в България, за да работи, но в същото време заявява, че майка му, тримата му братя и пет сестри са в Сирия. Заявява, че иска да остане в България за да продължи да учи и да създаде семейство. Всичко това води до извод, че причините, които са накарали касатора да напусне Сирия и да дойде в България са икономически, а не са свързани с преследване или тежки посегателства в родината му. Правилно съдът в решението си е обсъдил представената в съдебното производство от ответника актуална справка към 12.12.2024 г. за обществено политическото положение в Сирия и въз основа на нея е направил извод, че в Сирия е настъпила съществена промяна, като една от тях е напускането на страната на президента Б. А., властта е поета от групировката [заличен текст] , като е сформирано временно правителство и е обявена обща амнистия. При положение, че се увеличава финансирането на хуманитарния план, макар и на места да има безредици, то сигурността се стабилизира. Обосновано в решението си съдът се е позовал и на съдебна практика на СЕС по дело С 465/07 по приложението на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО (отм.) и същата разпоредба се съдържа и в Директива 2011/95/ЕС. В касационното производство от ответника са представени актуални справки за положението в Сирия от 07.01.2025 г., 10.01.2025 г., 03.02.2025 г. и 13.02.2025 г., поради което обосновано в обжалваното решение е прието, че е подобрена ситуацията в Сирия, като се оказва подкрепа на разселените и завърналите се в страната граждани, увеличена е и помощта за Сирия. Освен това ВКБООН е установил, че от началото на 2024 г. до 29.12.2024 г. завърналите се в Сирия са 419 000 души, като им е предоставена все по силна подкрепа. Няма и сигурни данни ако касаторът се завърне в Сирия, където е семейството му, че той ще бъде обект на заплаха, респ. на безогледно насилие. Това е така, тъй като дори да се приеме, че на места в Сирия има въоръжени сблъсъци в Североизточната част на страната и за военни удари на Израел, то те не са повсеместни от една страна, а от друга, както правилно е прието в обжалваното решение новата власт в страната е изразила ангажимента си за защита правата на малцинствата в страната. При наличие на промяна в обществено политическата обстановка в Сирия, следва да се подкрепят мотивите на първостепенния съд, че при положение, че жалбоподателят не е твърдял за обстоятелства, свързани с изтезание, нечовешко и унизително отнасяне, не е изложен и на смъртна опасност и затова за него няма основание да се приеме, че напускането му на държавата по произход е поради тежка заплаха за живота му, поради което по отношение на него не са налице предпоставките за получаване на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал.1 ЗУБ, нито за хуманитарен статут по чл. 9, ал.1 ЗУБ. По отношение посоченото от касатора в проведеното в хода на административното производство интервю, че е напуснал Сирия, за да не го вземат в армията, следва да се посочи, че в Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН изрично се приема, че опасенията за преследване и наказание за опит от бягство от военна служба не представляват основателни опасения от преследване. В този смисъл неоснователни са оплакванията в касационната жалба в тази част. Дори да се приеме, че е бил арестуван от Свободната армия, той е бил освободен и не се твърди от касационния жалбоподател, че е бил преследван или, че е изтърпял наказание заради това, че не е влязъл в редиците на армията, т.е. че отказал да отбие военната си служба. В чл. 9, § 1, буква д) от Директива 2011/95/ЕС е регламентирано, че за да бъде разглеждан като действие на преследване по смисъла на чл.1, буква а) от Женевската конвенция, този акт трябва да бъде наказателно преследване или наказания за отказа да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпления или на деяния, попадащи в приложното поле на основанията за експулсиране, посочени в чл. 12, § 2. По приложението на чл. 9 от посочената Директива е и решение по дело С 238/19, в което СЕС е приел, че чл. 9, § 2, буква д) трябва да се тълкува в смисъл, че наличието на връзка между мотивите, посочени в чл. 2, буква г) и чл. 10 от тази Директива, и наказателното преследване и наказанието при отказ да се отбие военна служба при условията, уточнени в чл. 9, § 2, буква д) не може да се счита за установено единствено поради факта, че наказателното преследване и наказанията са свързани с този отказ. Съдът е посочил също, че съществува силна презумпция, че отказът да се отбие военна служба при условията, уточнени в чл. 9, § 2, буква д), е свързан с едно от петте основания, припомнени в чл. 10 от Директивата. В същото решение съдът е заключил, че компетентните национални органи следва да проверят правдоподобността на тази връзка с оглед на всички разглеждани обстоятелства. В случая в интервюто, дадено в административното производство касаторът не е твърдял, че е бил наказателно преследван или е изтърпял наказание, вследствие на отказа от военна служба В заключение следва да се посочи, че правилно първостепенният съд е възприел съображенията в решението на административния орган, че не е доказано от жалбоподателя той да е бил обект на преследване, основано на раса, националност, религия, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и да е бил изложен на реална опасност от тежко посегателство, поради което не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на бежански статут, както и на хуманитарен статут. Предвид изложеното съдът счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е постановено при спазване на материалноправните разпоредби на приложимия материален закон ЗУБ и е обосновано, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение