Решение № 16004 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7156/2009 г.

Решение № 16004 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7156/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Драгомир Георгиев Шолев, чрез пълномощника му адв. Деница Трендафилова, срещу Решение № 10 от 17 март 2009 година, постановено по адм. д. № 1079/2008 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ДК-23-170/14 декември 2007 година на началника на Столична РДНСК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Бистра Тодорова Попова, Светла Тодорова Господинова и началника на Столична РДНСК, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред Административен съд София-град Драгомир Георгиев Шолев е оспорил Заповед № ДК-23-170/14 декември 2007 година на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ е забранено ползването на строеж: "ремонт на тавански етаж", находящ се в УПИ Х-2, кв. 337, м. "Буката", по плана на София. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана тройна съдебно-техническа експертиза е установено, че извършения ремонт на покривната конструкция се състои в подмяната изгнили и негодни за експлоатация покривни елементи; допълнително подсилване на покривната конструкция с метални елементи и влагане на допълнителни дървени ребра; променен е вида на покрива над таванското помещение от трискатен в двускатен, като билото е продължено до фасадната стена към двора. Ремонтът на помещения се състои в: разширен е отвора на прозореца към улицата, на мястото на вратата в преградния зид към коридора се отваря отвор, такъв се отваря и в преградната стена към кухнята; затваря се вратата към стълбището и се отваря отвор за врата към коридора, зазидан е отвор за прозорец на фасадата към задния двор, на същата фасада е изпълнен зид с височина около 0.70 м (без промяна на кота било), в рамките на който е монтирана капандура; банята е частично разширена за сметка на коридора; на стълбищната площадка е изграден масивен парапет от блокчета "итонг". Установено е също така, че посочените СМР са такива, които са изброени в разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 2, 3а, 3б, 3в и 4 от ЗУТ. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице строеж от пета категория, който подлежи на въвеждане в експлоатация, е неправилен. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. С ал. 5 на чл. 178 от ЗУТ е дадено право на началника на ДНСК или на упълномощено от него длъжностно лице - както е в случая, въз основа на съставен констативен акт да забрани ползването на строежите, заедно с последиците от това. Не всеки строеж обаче подлежи на въвеждане в експлоатация, което изрично е предвидено в ал. 2 на цитираната норма. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ строежите от шеста категория, които не подлежат на въвеждане в експлоатация, са тези по чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147 от ЗУТ, т. е. - временните строежи и строежите, за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. В случая извършените и констатирани СМР са такива по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, за които не се изисква издаването и на разрешение за строеж. Логично следва извода, че и за такива строежи, макар и да не са изрично посочени в разпоредбата на чл. 178, ал. 2 от ЗУТ, не се изисква въвеждане в експлоатация. Неправилен е и извода на административния съд относно промяната на вида на покривната конструкция. Изграждането на надзид с монтирана в него капандура не е променило вида на покрива на сградата, както е прието с оспореното решение. Това е така, тъй като представения по делото проект, както изрично е заявило вещото лице, не съдържа информация за източната фасада. При липсата на такава информация не може да се направи категоричен извод относно това дали извършените в тази част СМР излизат извън приложното поле на чл. 151 от ЗУТ. Установяването на това обстоятелство е задължение на административния орган, издал оспорената заповед. В тази връзка изводът на административния съд, че са установени относимите към материалното правоотношение факти, пораждащи правото за издаването на заповед по реда на чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, е незаконосъобразен. Със заключението на възприетата от съда и неоспорена от страните тройна съдебно-техническа експертиза, са оборени установените в административното производство факти. С оглед горното подадената от Драгомир Шолев жалба е била основателна и като я е отхвърлил, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който ще следва да бъде отменен. При условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо отмененото решение ще следва да бъде постановено друго, с което оспорената заповед като незаконосъобразна ще следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото и направеното искане ще следва да бъде осъдена Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на Драгомир Шолев направените по делото разноски за двете инстанции общо в размер на 120 лева, от които 20 лева държавни такси и 100 лева възнаграждение за вещо лице. Не следва да бъдат присъждани разноски за възнаграждение на един адвокат, какъвто Шолев е ангажирал, тъй като по делото не е установено заплащането на договореното възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 , във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,