Решение № 116 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8736/2011 г.

Решение № 116 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8736/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Теодор Василев - главен директор на Столичното управление "Социално осигуряване" (СУСО) против решение № 2364 от 16.05.2011 г., постановено по административно дело № 2130 по описа за 2011 г. на Административния съд - София-град, с което е: 1) отменено решение № 136 от 22.02.2011 г. на касатора в частта му, с която е постановено изплащането на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 1.05.2007 г. до 16.04.2008 г. да се извърши на основание § 22б от ПЗР на КСО и § 2 от ПЗР на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, чрез осигурителя ЕТ "АМВ - Анелия Ковачева" и 2) преписката е върната на административния орган с дадени задължителни указания по прилагането на закона. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Анета Петрова Недялкова от гр. София, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - София-град, по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 118 КСО, е оспореното от Анета Петрова Недялкова от гр. София решение № 136 от 22.02.2011 г. на касатора в частта му, с която е постановено изплащането на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 1.05.2007 г. до 16.04.2008 г. да се извърши на основание § 22б от ПЗР на КСО и § 2 от ПЗР на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, чрез осигурителя ЕТ "АМВ - Анелия Ковачева". Посоченото решение е издадено във връзка с определение № 4225 от 7.12.2010 г. по адм. дело № 2301 от 2010 г. на същия съд, постановено по жалба на Недялкова срещу мълчалив отказ на главния директор на СУСО от произнасяне по нейна молба вх. № 94АА-2464 от 26.11.2009 г. да й изплати парично обезщетение за отглеждане на малко дете, което не се изплаща от осигурителя за периода от месец май 2007 г. до 16.04.2008 г. При това първоначално разглеждане с посоченото определение жалбата й е оставена без разглеждане, а делото - изпратено като преписка на административния орган с дадени задължителни указания. След като е подложил на преценка събраните по делото доказателства и в съответствие с указанията, дадени в това определение, първоинстанционният съд е отбелязал в мотивите си, че административният орган е предприел всички необходими мерки, за да осигури изплащането на паричното обезщетение, като принуди, по реда, предвиден с чл. 108, ал. 1, т. 1 и т. 3 КСО, осигурителят да изплати обезщетението чрез налагане на глоба, но същите са останали без резултат. В съдебното решение е прието, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен в частта, с която е постановено, че дължимото обезщетение за отглеждане на малко дете следва да бъде изплатено по реда на § 22б от ПЗР на КСО от осигурителя ЕТ "АМВ - Анелия Ковачева". Разпоредил е връщане на преписката на административния орган за решаване на въпроса по същество, в съответствие с указанията, дадени в мотивите на решението, които препращат към определение № 4225 от 7.12.2010 г. по адм. дело № 2301 от 2010 г. на същия съд. Мотивите на съда, изложени с цитираното определение, указват, че след като упражни контролните си правомощия по чл. 108, ал. 1, т. 1 и т. 3 КСО и осигурителят не изплати дължимото обезщетение на правоимащото лице, осигурителният орган следва да извърши пряко плащането като задължена страна по осигурителното правоотношение. С постановения съдебен акт е отменил решението на касационния жалбоподател в оспорената част и основание чл. 173, ал. 2 АПК е изпратил делото като преписка на СУСО за решаване на въпроса за изплащане на дължимото обезщетение по същество. Решението на Административния съд - София-град, е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, законосъобразно е приел, че изплащането на дължимите на жалбоподателката (настоящ ответник по касация) парични обезщетения за отглеждане на малко дете за периода 1.05.2007 г. до 16.04.2008 г. следва да бъде извършено от териториалното поделение на НОИ, което е длъжник по осигурителното правоотношение. Установено е, че Анета Недялкова е родила детето си на хх.хх.хххх г. и на основание чл. 50 от КСО е имала право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 135 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. От работодателя й е изплащано обезщетение до м. април 2007 г., включително. След което от м. май 2007 г. до навършване на двегодишна възраст от детето - 16.04.2008 г. - не й е изплащано обезщетение за отглеждане на малко дете, въпреки че дължимите обезщетения за посочения период са били изтеглени от ДОО от осигурителя на 9.10.2008 г., когато му е изплатена инкасо сума в размер на 2395, 24 лева, но посочената сума не е изплатена на осигуреното лице Недялкова. С оглед на така установените обстоятелства се приема за доказано, че изплащането на паричните обезщетения на Анета Недялкова като лице, заварено в отпуск за отглеждане на малко дете към 1 януари 2007 г., е започнало преди посочения момент. Същата попада в кръга на лицата по § 22б от ПЗР на КСО, които следва да получат дължимите парични обезщетения по установения ред за изплащане до 31.12.2006 г. Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от КСО (доп. ДВ, бр. 1 от 2002 г.) е предвиждала дължимите от ДОО парични обезщетения за временна неработоспособност да се изплащат чрез осигурителите. С преходната разпоредба на § 8 от Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ, бр. 104 от 2005 г.) действието на цитираната разпоредба е продължено до 31.12.2006 г. От 1.01.2007 г. е в сила новата алинея 3 на чл. 40 от КСО (изм. - ДВ, бр. 38 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.), съгласно която паричните обезщетения за временна неработоспособност се изчисляват и изплащат от териториалните поделения на Националния осигурителен институт. По силата на § 22б, ал. 1 от ПЗР на КСО (нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) новата алинея 3 не намира приложение по отношение на неизплатените парични обезщетения и помощи, отнасящи се за периоди до 1.01.2007 г., за които се прилага предишният ред. Ако обаче твърди наличието на обективна невъзможност за получаване на дължимите от ДОО парични обезщетения чрез осигурителя, лицето има възможност да отправи отново искането си до ТП на НОИ при спазване на реда, установен от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. При положение, че искането е основателно, няма пречка за изплащане на обезщетенията от териториалното поделение на НОИ, което е длъжник по осигурителното правоотношение. Осигурително правоотношение има както между осигурителя и лицето, имащо право на обезщетение, така и между НОИ и осигурителя. За периода до края на 2006 г. осигурителите бяха активния субект в осигурителното правоотношение между тях и НОИ, имащо за предмет теглене на парични обезщетения за временна неработоспособност, за отглеждане на дете до 2 години. Те изчисляваха размера на тези обезщетения, начисляваха ги във ведомостта за заплати и по определен от Министерския съвет ред теглеха този вид суми от сметките на разхода от ДОО. Осигурителите носеха пълната отговорност за изтеглените суми и техния размер. В случая, както правилно е приел и административният съд, директорът на СУСО е длъжен да извърши сам плащането, а не да постановява същото да бъде извършено чрез осигурителя ЕТ "АМВ - Анелия Ковачева", а как касаторът ще ангажира отговорността на дружеството-осигурител, е извън предмета на настоящия спор. С оглед изложеното се явяват неоснователни развитите в касационната жалба доводи, че осигурителният орган бил изпълнил изцяло задължението си, което е имал към осигуреното лице и правото на Недялкова на парично обезщетение за отглеждане на малко дете за сина й Цветелин Недялков се прекратявало. Следва да бъде споделен изводът на административния съд, че ТП на НОИ - София, което е длъжник по осигурителното правоотношение, следва да упражни контролните си правомощия по чл. 108, ал. 1, т. 1 и 3 от КСО, за да осигури изплащането на паричните обезщетения на носителката на правото по "досегашния ред" чрез осигурителя. Преходната разпоредба на § 22б от ПЗР на КСО е процесуалноправна и при невъзможност за удовлетворяване на притежанието по отменения ред, в сила до 31.12.2006 г., материалното право на Анета Недялкова не се погасява. При положение, че предприетите от осигурителния орган мерки в съответствие с дадените указания в мотивите на съдебното решение не са постигнали целения правен резултат и Недялкова не е получила дължимите й парични обезщетения чрез осигурителя, правилно е прието от решаващия състав, че плащането следва да бъде извършено пряко от длъжника. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,