Решение № 4802 от 18.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Коко Хилс Инвестмънт ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Сапарева баня, област Кюстендил, [улица], подадена чрез адв. И. Гърнев, срещу Решение 162/14.06.2021 г., постановено по адм. дело 448/2020 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 10/312/02547/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8443 от 04.09.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. За касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК касаторът сочи неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави оплакване, че от страна на административния съд не е извършена правна преценка относно правосубектността на адресата на акта. Излага доводи, че в случая не е следвало да бъде издаван АУПДВ, а решение по реда на ЗУСЕСИФ в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, тъй като установеното нарушение съставлява неизпълнение на одобрени финансови показатели, залегнали в бизнес плана. Посочва, че средствата са отпуснати за извършване на СМР, което е реализирано, като е изпълнена целта на финансирането създадени са условия за туристическо настаняване съгласно одобрения проект, който реализира заложените приходи. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния представител адв. А. Пачаманов, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспорваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Кюстендил е бил АУПДВ 10/312/02547/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8443 от 04.09.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който по отношение на ЕТ К. Янев К. Хилс е установено задължение за възстановяване в размер на 19 558,00 лева. В хода на административното производство е установено, че между ЕТ К. Янев К. Хилс и ДФ Земеделие има сключен Договор 10/312/02547/16.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. с предмет на инвестицията Изграждане на къща за гости с механа в гр. Сапарева баня, община Сапарева баня. Общо изплатената финансова помощ по сключения договор е в размер на 391 159,99 лева. При извършена извънредна проверка на място в периода 14.06.2019 28.06.2019 г. и допълнителни административни проверки, е установено, че средно аритметичното изпълнение на заложената в бизнес плана заетост от 5 души персонал е постигната на 93,33 % за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 година. При тези фактически установявания и на основание т. 8.1, предложение първо във вр. с т. 4.12 и т. 4.18 от Договора, както и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 2 и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г., органът е издал АУПДВ, с който е определил сумата за възстановяване в размер на 19 558,00 лв., представляваща 5% от получената субсидия съгласно т. 18 от Приложение към Раздел I Общи положения от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП. В съдебното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза, кредитирана от съда и оспорена от жалбоподателя. Вещото лице е установило, че за 2016 г. постигнатата заетост е 3,32 среден списъчен брой; за 2017 г. 2,69 и за 2018 г. 3,81 спрямо заложените изисквания за поддържане на 5 души персонал. Според административния орган изпълнението на изискването за осигуряване на заетост е съответно: за 2016 г. 4,58 работни места, за 2017 г. 4,17 и за 2018 г. 5. При така описаната фактическа обстановка, първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, е формирал извод за законосъобразност на обжалвания АУПДВ и е отхвърлил жалбата на лицето. Изложил е мотиви, че процесният случай попада извън приложното поле на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП с оглед разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП. Прието е, че нарушението, състоящо се в неподдържане на заложената в бизнес плана заетост, е безспорно установено, като правилно органът е издал процесния АУПДВ при прилагане разпоредбите на Наредба 29/11.08.2008 година. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът е установил, че договорът за отпускане на безвъзмездна финансова помощ е сключен на 16.10.2014 г., обосновавайки правен извод за неприложимост на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Съгласно § 1, т. 2 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ мониторингов период за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването им. В случая договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 16.10.2014 г., съответно мониторинговият период е изтекъл на 16.10.2019 година. Поради това § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.), който предвижда, че започналите производства по издадените до датата на влизане в сила на този закон наредби по прилагане на мерките от ПРСР за периода 2007-2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на мониторинговия период, е неприложим. В случая, видно от преписката по делото, производството по издаване на акта е започнало на 23.10.2019 г., с издаване на уведомителното писмо за откриването му, а АУПДВ е издаден на 04.09.2020 г., т.е. след изтичане на мониторинговия период. Независимо че предметът на одобрената инвестиция е изграждане на къща за гости, т.е. касае се за СМР, съответно съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. (погрешно в касационната жалба се посочва Наредба 30/2008 г.), бизнес - планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Въпреки това обаче, с оглед § 1, т. 2, б. а и б. б от Правилата, продължителността на мониторинговия период не се променя, защото цитираните разпоредби поставят разграничение във връзка с датата на сключване на договорите за безвъзмездна финансова помощ, а не съобразно естеството на извършената инвестиция. Касационната инстанция счита, че предвиденият с разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) ред е относим към процесния казус. Принципно трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес - плана съставлява неизпълнение на одобрените индикатори, респективно възниква основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция с издаване на решение по реда на ЗУСЕСИФ. В конкретния случай органът е възприел като основание за издаване на акта, неизпълнение на заложените в одобрения бизнес - план параметри относно устойчивата заетост, т.е. твърди се неизпълнение на одобрени индикатори, въз основа на които проектът е бил определен като допустим, съответно се касае за материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. На основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП /Нова - ДВ, бр. 51/2019г., в сила от 28.06.2019г./, АУПДВ за установяване на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се издава извън основанията по ал. 6, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ. От това следва изводът, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. Издаването на АУПДВ в конкретния случай е при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - самостоятелно основание за отмяна след като законът изрично разграничава хипотезите, при наличие на които се издава решение за извършване на финансова корекция по ЗУСЕСИФ, и тези, които изискват издаване на АУПДВ по реда на АПК. В заключение, преценявайки по делото, че издаденият административен акт е законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Опорочаването на процедурата по издаване на акта представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност и изискващо отмяната му, тъй като законодателят изрично е уредил ред и основания за издаването му. Само за пълнота на изложението и във връзка с релевираните оплаквания трябва да се посочи, че не е допуснато нарушение при издаване на акта, касаещо правосубектността на адресата. Касаторът признава, че отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права, но твърди, че това не преодолява възражението, че в обсъждания казус административното производство е започнало, проведено е и е приключено срещу заличен субект на правото. В тази връзка настоящият състав на ВАС, Осмо отделение съобрази, че регистрацията на едно физическо лице като едноличен търговец само разширява неговата правоспособност, осигурявайки му възможността да упражнява търговска дейност по занятие. След прекратяването на дейността като търговец и неговото заличаване от Търговския регистър, отговорността за задълженията продължава да носи физическото лице, макар да няма вече качеството на търговец. Това е така, защото с регистрацията на едно лице като едноличен търговец не се създава нов правен субект в правната действителност. Макар и към момента на издаване на оспорения акт на 04.09.2020 г. жалбоподателят да не притежава вече качеството на едноличен търговец вследствие прехвърляне на търговското предприятие към правоприемника Коко Хилс Инвестмънт ООД на 28.05.2020 г., това не е пречка за издаване на акта и не влияе върху неговата законосъобразност, нито препятства принципната възможност за събиране на недължимо платени суми. Едноличните търговци не са юридически лица, поради което за задълженията, възникнали от дейността на физическите лица, действали като еднолични търговци, отговорността се носи от съответното физическо лице. По отношение на извършеното нарушение, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, счита, че макар при изчисление на средната заетост вещото лице да е взело под внимание календарните, а не работните дни, което е довело до по - ниски проценти изпълнение от тези, установени от органа, то с оглед справките от НАП за състоянието на трудовите договори, е видно, че поддържаният средно списъчен състав е под 5 за проверявания период, както е установил и органът. Разноски: С оглед резултата по спора, на Коко Хилс Инвестмънт ООД се следват разноски за двете съдебни инстанции, които съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 1 334,69 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,