Решение № 4641 от 3.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Тодоров, чрез процесуален представител, против решение 7070 от 24.11.2022 г. по адм. дело 8209/2022 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което жалбата на Тодоров против заповед 513з-6798/11.08.2022 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване служебното правоотношение в МВР, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение поради нарушения от първостепенния съд на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения се излагат в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - директора на СДВР, чрез процесуален представител в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспореният АА е издаден в законоустановената форма при спазена разпоредба на чл.195, ал.2 ЗМВР. Съдът е намерил, че по същество деянието е доказано от обективна и субективна страна. АССГ е счел, че след като установеното дисциплинарно наказание е тежко, санкционирането му с дисциплинарно наказание уволнение е задължително и при налагането органът по чл.204, т.3 ЗМВР се произнася в условията на обвързана компетентност. Според съда тежестта на нарушението е преценена нормативно като обуславяща най-тежкото дисциплинарно наказание по начин, който изключва правомощието на органа по чл.204, т.3 ЗМВР да определи по реда чл.206, ал.2 ЗМВР друга по вид и размер санкция по своя преценка, поради което не се прави преценка за смекчаващи и отегчаващите вината обстоятелства. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Г. Попов като е приел, че те не са достатъчно основание, което да доведе до извод, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В жалбата до АССГ Г. Тодоров е навел основанията за отмяна на оспорения акт по чл.146, т.3, т.4 и т.5 АПК. Съгласно чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Първостепенният съд, игнорирайки задължението си по чл.168, ал.1 АПК е възпроизвел в обжалвания съдебен акт фактическата обстановка, но в този акт липсват мотиви на решаващия състав, обосноваващи възприетите от съда правни изводи както по посочените от оспорващия основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 АПК, така и по основанията по чл.146, т.1 и т.5 АПК, за наличието на които съдът е длъжен да извърши служебна проверка. Липсват изводи на съда относно компетентността на органа, издал оспорената заповед, спазването на административнопроизводствените правила в процедурата за налагане на дисциплинарно наказание във вр. с приложимите разпоредби на чл.206, ал.1 и чл.207 ЗМВР, и относно съответствието на оспорения акт с целта на закона. В решението на съда лаконично е посочено, че деянието е доказано. Този правен извод не е подкрепен с каквито и да е съждения на съда във връзка с фактическите установявания по делото. В мотивите липсват собствени изводи на съда ( вкл. правни) предвид установената по делото фактическа обстановка, а именно: какво в конкретния казус е извършеното от наказаното лице деяние, в какво се изразява същото, кога и къде е извършено, осъществява ли това деяние състава на възприетото от административния орган дисциплинарно нарушение, и в този смисъл правилно ли са приложени от АО посочените в оспорената заповед като правни основания норми на чл.204, т.3 ЗМВР, чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР и чл.197, ал.1, т.6 ЗМВР, чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, и. чл.206, ал.1, т.8 от ЗМВР. По този начин съдът е постановил съдебен акт в нарушение разпоредбата на чл.172а, ал.2 АПК, според която към решението си съдът следва да изложи мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Липсата на подробен анализ на относимите към спора факти и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност съобразно наведените от жалбоподателя основания за отмяна на акта, и неизпълнението на задължението на съда по чл.168, ал.1 АПК във вр. с изложените от съда правни изводи, има за резултат необоснованост на направения в съдебното решение краен извод за законосъобразност на административния акт, предмет на контрол пред първостепенния съд, а съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл.172а, ал.2 АПК. След като съдът не е разгледал в пълнота наведените в жалбата основания за оспорване, и не е извършил задължителната проверка по чл.168 АПК, касационната инстанция не може за първи път да излага доводи в тази насока, с оглед на забраната на чл.220 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл.209, т.3, предл.2 АПК. Визираните нарушения на АССГ препятстват извършване на касационна проверка на обжалвания съдебен акт, защото преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, съответно би ги лишило от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния административен акт. Това налага съдебното решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с оглед спазване императивното изискване на чл.168, ал.1 от АПК и принципа за двуинстанционност на съдебния административен контрол. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички правнорелевантни факти и конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл.146 АПК, в съответствие с изискването на чл.172а, ал.2 АПК, включително: издаден ли е оспорения акт от компетентен орган, налице ли са посочените от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила, и при установени такива дали са категорията на съществените; какво е извършеното от наказаното лице деяние; в какво се изразява същото; кога е и къде извършено; осъществява ли това деяние състава на възприетото от административния орган дисциплинарно нарушение; оспорения акт съответен ли е на материалноправните разпоредби, в т.ч. на визираните в АА разпоредби на чл.204, т.3 ЗМВР, чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР и чл.197, ал.1, т.6 ЗМВР, чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, и. чл.206, ал.1, т.8 от ЗМВР; съответен ли е оспорения акт с целта на закона. Съобразно чл.226, ал.3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.2 във вр. с чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение