Решение № 12405 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5344/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Петкова, С. Петков и М. Петкова, чрез адв. Папазова като процесуален представител, срещу решение 1730 от 17.03.2023 г., постановено по адм. дело 5571/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед 18 8131 от 01.10.2018 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. София. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се в касационната жалба, че от съда не са съобразени всички събрани в хода на първоначалното и при новото разглеждане на делото доказателства, поради което е направен незаконосъобразен извод за наличие на спор за материално право. Касаторите считат, че границите на притежавания от тях имот следва да се нанесат така както са отразени по кадастралния план от 2002 г., а не по неприложен регулационен план от 1989 г. и одобреното негово изменение от 2004 г., без да има данни за уредени сметки по регулация в полза на съседните имоти и извършено отчуждаване, вкл. и за улица. Правят искане за отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповедта. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - началникът на СГКК София, чрез пълномощника си юрк. Стойков, в писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба.

Ответниците - Р. Миневчев и Д. Миневчев, чрез адв. Димитров като процесуален представител, в писмен отговор излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Ответниците - Е. Миневчева, Столична община - район Сердика, Е. Димитров, П. Димитров, Д. Илиева, В. Василев, М. Петрова, В. Петрова и П. Петрова-Минчева не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211 ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

С оспорената пред административния съд заповед, по искане на В. Петков (наследодател на настоящите касатори), е допуснато изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. София, както следва:

1. нанесени са нови обекти: ПИ с идентификатор 68134.503.5812 с площ 443 кв. м, собственост на Е. Миневчева и Р. Миневчев; ПИ с идентификатор 68134.503.5813 с площ 1572 кв.м. без данни за собственост; ПИ с идентификатор 68134.503.5821 с площ 893 кв. м. без данни за собственост; ПИ с идентификатор 68134.503.5822 с площ 1120 кв. м., собственост на В. Петков.

1. променена е границата на ПИ с идентификатор 68134.503.1484 с площ 3209 кв. м - за второстепенна улица, собственост на СО, район Сердика и данни след промяната - площ 3199 кв. м.

1. заличени са обекти: ПИ с идентификатор 68134.503.614 с площ 1592 кв. м., собственост на А. Костов; ПИ с идентификатор 68134.503.615 с площ 909 кв. м, собственост на В. Такев и С. Илиев; ПИ с идентификатор 68134.503.830 с площ 1040 кв. м, собственост на В. Петков; ПИ с идентификатор 68134.503.1178 с площ 478 кв. м, собственост на Е. Миневчева и Р. Миневчев.

С обжалваното решение заповедта, по оспорване на Р. Миневчев, е отменена. Постановено е в производство по чл. 226 и сл. АПК, след като с решение 6716/03.06.2021 г. по адм. дело 11472/2020 г. на Върховния административен съд е отменен предходния постановен по спора съдебен акт и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с указания за конституиране на собствениците на всички засегнати от одобреното изменение поземлени имоти.

Съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че при оспорване на заповедта за изменение на КККР се преценява въз основа на писмените доказателства дали е налице обективно несъответствие между отразеното в кадастралната карта и действителното положение към момента на одобряването на кадастралната карта, т. е. налице ли са непълноти или грешки според дефиницията на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. След анализ на представените от страните титули за собственост приема за установено, че заявителят В. Петков (починал в хода на първоинстанционното производство) се легитимира като собственик по силата на съдебна делба и покупко-продажба на имот пл. 830, кв. 25 по кадастралния план, действащ преди приемането на КККР, а оспорващият Р. Миневчев е съсобственик на УПИ XXIII-613, кв. 25 съгласно изменението на регулационния план от 2004 г., като в нотариалните му актове от 2007 г. липсват данни за неуредени регулационни сметки за придаваеми площи към имота, включително от имот пл. 830. Като се позовава на разпоредбата на § 70 ПЗР ЗИД ЗКИР, излага съображения, че не може да се приеме, че грешката е именно в сега действащата кадастрална карта, а не в предходния кадастрален план. Достига до извод, че и двете страни представят документи за собственост по отношение на процесната площ от ПИ с идентификатор 68134.503.1178 по одобрената КККР, което сочи на спор за материално право между тях, съставляващ пречка за изменението й. Поради това отменя оспорената заповед като материално незаконосъобразна.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото е установено, че със заявление вх. 01-3784/04.01.2018 г. на В. Петков, вписан в КР като собственик на ПИ с идентификатор 68134.503.830 с площ 1040 кв. м, е направено искане за изменение на одобрената КККР за територията на [жк], район Сердика, Столична община чрез нанасянето на собствения му имот с проектен идентификатор 68134.503.5822 в съответствие с границите на имот с пл. 830, кв. 25 по плана на м. Бенковски съгласно представени документи за собственост. С оспорената заповед се променят конфигурацията и границите на следните съседни имоти, чиято площ се намалява в резултат на одобреното изменение: 68134.503.614, 68134.503.615, 68134.503.1178 и 68134.503.1484, които получават и нови идентификатори съответно: 68134.503.5813, 68134.503.5821 и 68134.503.5812, с изключение на последния. Данните по делото сочат, че съгласно представените нотариални актове оспорващият пред първата инстанция се легитимира като съсобственик на УПИ XXIII-613, кв. 25 с площ от 496 кв. м, който по цифрови данни е 453 кв м. С одобреното изменение се създава нов ПИ с идентификатор 68134.503.5812 с площ 443 кв. м, т. е. неговата площ се намалява с 35 кв. м спрямо първоначално нанесената в одобрената КК (съответно с 10 кв. м спрямо квадратурата по цифрови данни), която разлика се дължи на несъответствието между имотните и регулационните граници.

От заключенията на съдебно-техническите експертизи е видно, че улицата тупик е предвидена с регулационния план по заповед РД0986/02.06.1989 г. на председателя на ИК на ОбНС, като тази улица е нанесена в одобрената през 2011 г. КК като ПИ с идентификатор 68134.503.1484. Установено е, че със заповед РД09128/27.08.2004 г. е одобрено изменение на регулационния план за УПИ XIV 613, като по това изменение имотът е разделен на две: УПИ XIV 613 с площ 442 кв. м и УПИ XXIII 613 с площ 452 кв. м, за който жалбоподателят в първоинстанционното производство доказва вещни права, като улицата-тупик е продължена до него. УПИ XIII-830, собственост на заявителя, също е създаден с основния регулационен план на м. Бенковски от 1989 г., като липсват данни за уреждане на сметки по регулация. Имотът на оспорващия пред първата инстанция не граничи с [улица]нито по действащите кадастрална карта и регулационен план, нито по отменените такива. Според извършеното геодезическо измерване на място площта на имота му по изградената на място ограда е 599 кв. м, като частта от него от улицата-тупик до [улица]минава през ПИ с идентификатор 68134.503.830. Няма доказателства за уреждане на сметки по регулация между собствениците на УПИ ХXIII-613, УПИ XIII-830, кв. 25 и Столична община, т. е. регулационният план не е приложен. Установено е, че границите на имот пл. 830, собственост на заявителя с площ 1125 кв. м. по нотариален акт, не съвпадат с регулационните линии по действащия регулационен план, вкл. по отношение на общата граница с имота на оспорващия пред първата инстанция.

Спрямо така установените факти съдът правилно прилага материалния закон. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаването му по съдебен ред, т. е. след провеждане на исково производство. В случаите на установен такъв спор за административния орган е налице задължение за постановяване на отказ.

По делото е установено, че в административното производство от Миневчев е направено възражение, с което изразява несъгласие с предвиденото изменение, тъй като не съответства с реалното състояние на имота му. Това възражение сочи на спор за материално право относно принадлежността на претендираните от заявителя 35 кв. м (10 кв. м по графични данни), които се придават към новообразувания ПИ с идентификатор 68134.503.5822 (830 накрая по одобрената КК). Площта на ПИ 68134.503.1178 се намалява, а между страните има спор за мястото на кадастралната граница между заснетите имоти, който спор не е решен с влязъл в сила съдебен акт. Наличието му е пречка за издаването на заповед за отстраняването на непълнотите или грешките, в какъвто смисъл е изводът на съда. На практика с оспорената заповед се придава част от един имот по кадастралната карта към друг имот, нанесени по неприложен дворищнорегулационен план от 1989 г., като изменението се извършва съобразно имотните граници на имот пл. 830, който е попълнен в кадастралната основа на плана през 2002 г. В производството по изменение на кадастралната карта поради грешка или непълнота не може да се установява коя е вярната регулационна граница, още повече при неприложена регулация. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че и двете страни представят документи за собственост по отношение на спорната част от нанесения в одобрената кадастрална карта ПИ с идентификатор 68134.503.1178. В тази връзка правилно е съобразено, че в случая оспорващият в първоинстанционното производство се легитимира като собственик на УПИ XXIII-613, без да са отразени неуредени сметки по регулация. Твърденията на касаторите, че в площта на този имот влизат и части от имота на техния наследодател, придадени с ПР от 1989 г. и неговото изменение от 2004 г., както и че към датата на издаване на нотариалните актове на Миневчев сроковете по § 6, ал. 5 във вр. с ал. 2 ПР ЗУТ са изтекли, поради което той неправомерно закупува УПИ с неуредени сметки по регулация (нанесен в КК като имот 68134.503.1178), сочат именно на спор за собственост. Този спор не може да се разреши нито от административния орган, нито от административния съд. Едва след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на пресъдено нещо за тях би било налице основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон.

Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответниците Р. Миневчев и Д. Миневчев, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят такива, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие в размер на 1300 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,