Решение № 14902 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9309/2020 г.

Решение № 14902 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9309/2020 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 292 от АПК и със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК – София, чрез юрк. Симеонова срещу решение № 2937 от 12.06.2020 г., постановено по адм. дело № 2713/2019 г. на Административен съд София – град. В касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че 5-годишният давностен срок по чл. 285, ал. 1 от АПК не е изтекъл, тъй като са предприети действия, които прекъсват давността. Твърди, че от страна на органа по изпълнението са предприети действия по изпълнението заповед № 181/8.05.2003 г. на началника на Столична РДНСК /сега РДНСК – София/, като се излагат доводи, че гореописаните действия по принудително изпълнение прекъсват давността и започва да тече нова давност по силата на законовите разпоредби за спиране и прекъсване на давностните срокове. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска. Ответната страна - В. Величков оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение е прието за установено по предявения от В. Величков срещу РДНСК – София иск с правно основание чл. 292 от АПК, че правото на принудително изпълнение на заповед № 181/8.05.2003 г. на началника на Столична РДНСК, с която е забранено ползването на неприетия по установен ред и извършен без одобрените строителни книжа строеж: "Хотел-ресторант", изграден в урегулиран поземлен имот, представляващ п. V – 1050. 1051, кв. 14 по плана на гр. София, кв. "Драгалевци" с административен адрес: ул. "Елена Снежина" № 8, район "Витоша" при Столична община, се е погасило, поради изтекла 5 - годишна давност по чл. 285, ал. 1 от АПК. Решаващият съд счита, че заповед № 181/8.05.2003 година е влязла в сила на 22.05.2003 година при действието на ЗАП (отм.); , който закон не третира погасителната давност като възможност за преклудиране изпълнението на изпълнителното основание, поради което съдът е приел, че петгодишният давностен срок предвиден в разпоредбата на чл. 285, ал. 1 АПК е започнал да тече от 12.07.2006 г. – датата на която АПК и посочената разпоредба влизат в сила и към подаване на исковата молба са изтекли повече от 5 години. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно въз основа на представените от страните доказателства административният съд е установил релевантните по делото обстоятелства и е направил обосновани и верни изводи за погасяване на изпълнението на административноправното задължение по давност. Петгодишният давностен срок по чл. 285 АПК започва да тече от влизане в сила на разпоредбата на 12.07.2006 г. и от тогава е приложим и по отношение на задължения, установени в административен акт, който е влязъл в сила при действието на ЗАП (отм.);. Освен това, давността е институт на материалното право и при липса на уредба в административното производство (както е по ЗАП отм.) са приложими общите правила по чл. 115 и сл. ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. В случая заповед № 181/8.05.2003 г. на началника на Столична РДНСК, като изпълнително основание за забрана ползването на неприетия по установен ред и извършен без одобрените строителни книжа строеж, е влязла в сила на 22.05.2003 г., като петгодишният давностен срок по чл. 285, ал. 1 АПК е започнал да тече от 12.07.2006 г. – датата, на която АПК и посочената разпоредба влизат в сила и давността не е прекъсната, тъй като по делото безспорно е установено, че действия по изпълнението са предприети едва края на 2017 година и в началото на 2019 година, т. е. действия по изпълнението са осъществени след изтичане на давностния срок по чл. 285, ал. 1 АПК, както правилно приема първоинстанционният съд. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,