Решение № 10823 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3936/2020 г.

от 13.06.2019 г. на РИОСВ - Бургас да бъде отменено. Ответникът - Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на "Л Лим" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу предписание изх. № С-123

от 13.06.2019 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас (РИОСВ - Бургас). Върховният административен съд, шесто отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите на касатора, намира за установено следното:

от 27.06.2017 г., "Л Лим" ООД е уведомено изрично, че морски плаж "Градина-централен-част 2" попада в границите на защитена територия по смисъла ЗЗТ - природна забележителност "Пясъчни дюни между къмпинг "Златна рибка" и къмпинг "Градина", както и че морски плаж "Градина-централен-част 2" попада в границите на защитена зона BG0000146 "Плаж Градина-Златна рибка" за опазване на природните местообитания и защитена зона BG0002077 "Бакърлъка" за опазване на дивата флора и фауна. В цитираното писмо изрично е посочено, че съгласуването се извършва при пет отразени в него условия, като сред тях са да не се допуска къмпингуване в защитената територия и по пясъчните дюни, както и да не се допуска влизане, преминаване и паркиране на ПМС, бъгита и др. подобни в защитената зона и по пясъчните дюни. С подобно съдържание е и т. 6.1.17 от цитирания по-горе договор от 8.06.2016 г. Във връзка с постъпил сигнал с вх. № 123 от 27.05.2019 г., на същата дата, служители на РИОСВ - Бургас са извършили извънредна проверка на природна забележителност "Пясъчни дюни между къмпинг "Златна рибка" и къмпинг "Градина", като с констативен протокол № 015644 ПД-15-18 от 27.05.2019 г., са установили, че на имот с идентификатор 67800.1.36 са поставени 35 броя каравани. Ето защо не може да бъде възприета тезата на касатора, че караваните не се намират в наетата от дружеството площ и нарушението не е доказано. При наличие на тези констатации е било издадено предписание изх. № С-123

от 13.06.2019 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас. С него "Л Лим" ООД е било задължено да премахне от границите на природна забележителност "Пясъчни дюни между къмпинг "Златна рибка" и къмпинг "Градина" караваните, разположени на територията на морски плаж "Градина-централен-част 2" в срок от 14 дни от получаване на писмото с предписанието. Съгласно чл. 11 от ЗЗТ, собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й. В случая това задължение е възникнало за "Л Лим" ООД, който в качеството си на наемател ползва посочената част от морския плаж, а именно имот с идентификатор 67800.1.36. С т. 6, подточки 6.1.1 и 6.1.4 от договора от 8.06.2016 г. дружеството се е задължило да се грижи за морския плаж с грижата на добър стопанин, като осъществява дейностите по експлоатация, съгласно действащата нормативна уредба и клаузите на договора, както и да осъществява дейностите по управление и поддържане на предоставения му под наем морски плаж. При това положение, наемателят е бил длъжен да не допуска поставяне на каравани в имота, което задължение не е изпълнил. В тази връзка неправилно посоченият в мотивите към предписание изх. № С-123

от 13.06.2019 г. техен брой не е определящ за нарушението. Същественото е, че "Л Лим" ООД е допуснало поставяне на каравани в природната забележителност. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че поради липса на идентификация на обектите, т. е. на караваните, не може да изпълни предписанието. Това би довело до извод, че наемателят, който осъществява дейностите по управление и поддържане на съответната част от плажа, не знае какви обекти се намират на него. В случая не става дума за акт по реализиране на отговорността на собствениците на каравани, че са ги разположили върху природна забележителност, нито "Л Лим" ООД е твърдяло, че стореното от тях е станало против волята на наемателя. Съгласно чл. 24 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) в природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. Според чл. 23, ал. 2 ЗЗТ природните забележителности се управляват с цел запазване на техните естествени особености. Наличието на материалноправните предпоставки по чл. 79, ал. 2, т. 4 от ЗЗТ овластява директорите на РИОСВ да прилагат принудителни административни мерки, съставляващи предписания за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснати нарушения или увреждане и замърсяване на околната среда в защитените територии. Предвид императивния характер на посочената разпоредба, констатирайки наличие на релевантните юридически факти, компетентният административен орган е длъжен да приложи мярката. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи с тези на касационната инстанция, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. От това естество са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от категорията на посочените не са били допуснати при постановяване на оспорения съдебен акт. Поради липса на твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание, чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,