Решение № 6209 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10773/2010 г.

Решение № 6209 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10773/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Ана-Мария Нойман Бугарчева, Владимир Кирилов Бугарчев и Венета-Елена Кирилова Бугарчева и тримата от София срещу решение № 2130/25.06.2010 г. по адм. д. № 4607/2009 г. на Административен съд София-град, II отделение, 25 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касаторите срещу заповед № РД 22-044/6.12.2007 г. на зам. областен управител на област София като неоснователна. Приел, че за претендираната от жалбоподателите квадратура 908 кв. м останали неоценени при реално определяне стойността на обезщетението им по реда на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ, жалбоподателите е следвало да направят това си възражение обжалвайки Заповед № РД 24-01/9.02.2004 г. на зам. министъра на икономиката, респективно утвърдената от него оценка за размера на дължимото обезщетение, а не чрез последващо заявление до областния управител на област София от 16.05.2005 г., което се явява недопустимо. Съдът се позовал на заключението на в. лице, което е заявило че тази част от имота, отчуждена за улица е част от активите по Нарочния баланс на национализираното дружество но не са включени във формулата за определяне на одържавеното имущество и не са били взети предвид при определяне стойността на възстановените земи. След като жалбоподателите не са обжалвали общата оценка на имуществото на одържавеното предприятие, то в тази част е налице мълчалив отказ, влязъл в сила. В касационната жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Имота на касаторите е бил отписан от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти на ТОА "Искър" и предаден на наследниците на одържавеното дружество "Кирил Г. Бугарчев" ООД на осн. чл. 2 ЗВСОНИ със Заповед № РД 57-709/22.09.95 г. на кмета на София. В заповедта е посочено, че се предават на наследниците 2512 кв. м земя и сгради, като изрично е отразено, че остава държавна собственост 918 кв. м, която е усвоена за улица и е държавна собственост. От това следва, че реално възстановяване на тази част не е налице. Безспорно тя е част от земята на одържавеното предприятие и поради това фигурира в Нарочния баланс на предприятието, но реално не е била възстановена. След влизане в сила на ЗОСОИ, жалбоподателите са направили искане за присъждане обезщетение, поради невъзможност за реално възстановяване на имота. Заявлението е подадено в срок с вх. № 94-Х-05/21.01.98 г. до министъра на икономиката. Същият със Заповед № РД-01/9.02.2004 г. е признал правото на обезщетение по реда на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ и искането е предадено за оценка от в. лице. Постановената оценка от административния орган е останала в сила. По делото е била назначена експертиза, по която в. лице Анастас Русков в съд. заседание категорично е заявил, че тази квадратура 908 кв. м всъщност, (а не 918 кв. м, както е посочено в заповедта за отписване от актовите книги на имота) не е била включена и оценена в оценката на адм. орган. Но след като не е била обжалвана оценката, правилно съдът е приел за недопустимо чрез последващо Заявление до областния управител от 16.05.2005 г. да се иска корекция на тази оценка. Неправилно обаче е употребен израза за наличие на "мълчалив отказ", употребен от съда, тъй като по искането е налице произнасяне от страна на административния орган по цялото искане, независимо от този пропуск. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение,