Решение № 3837 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 398/2022 г.

Решение № 3837 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 398/2022 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Б. К. от гр. София, чрез адвокат Е. Каравасилева, против Решение № 1474 от 16.11.2021 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 2071/2021 г. С него се отхвърля жалбата на Б. К. против Решение № 2153-03-99/26.08.2021 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Варна (ТП на НОИ – Варна), с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № РВ-3-03-00941023/22.06.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) в ТП на НОИ – Варна за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода 18.05.2016 г. – 1.07.2017 г. и за отглеждане на малко дете за периода 2.07.2017 г. – 23.06.2018 г. общо сумата от 14 246, 79 лева, от които 10 106, 36 лева главница и 4 140, 43 лева лихва от датата на получаване на обезщетението до датата на издаване на разпореждането – 22.06.2021 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира разноски. Ответникът – директорът на Териториално поделение на национален осигурителен институт – Варна, гл. юрк. И. К., в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Б. К. против Решение № 2153-03-99/26.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, потвърждаващо Разпореждане № РВ-3-03-00941023/22.06.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Варна за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода 18.05.2016 г. – 1.07.2017 г. и за отглеждане на малко дете за периода 2.07.2017 г. – 23.06.2018 г. общо сумата от 14 246, 79 лева, от които 10 106, 36 лева главница и 4 140, 43 лева лихва от датата на получаване на обезщетението до датата на издаване на разпореждането – 22.06.2021 г. по правоотношение с "Вендинг Европа" ООД, гр. Варна. Възраженията са за незаконосъобразност на решението и разпореждането с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от приложените доказателства по делото, че между жалбоподателката и "Вендинг Европа" ООД е сключен трудов договор, регистриран в Териториална дирекция –Варна на Националната агенция за приходите. Не се спори, че жалбоподателката е получила обезщетение за бременност и раждане за периода 18.05.2016 г. – 1.07.2017 г. и за отглеждане на малко дете за периода 2.07.2017 – 23.06.2018 г. в общ размер на 10 106, 36 лева. Със Заповед № 3Р-5-03-00853967/14.12.2020 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Варна е възложена проверка по разходите на ДОО на "Вендинг Европа" ООД. В съставените Протоколи № № ПТ-5-03-00858848/31.12.2020 г. и ПТ-5-03-00865655/18.01.2021 г. са описани посещения на адреса на управление на "Вендинг Европа" ООД, от които е видно, че на адреса няма офис и не са намерени управителя, съдружници или служители в дружеството. Отбелязано е, че в регистрите на НОИ и НАП не съществуват други адреси на дружеството. С писмо изх. № Ц1042-03-181#5/20.01.2021 година, връчено на 15.02.2021 г., жалбоподателката е поканена да се яви в ТП на НОИ – Варна на 1.02.2021 г. и да представи трудовия си договор с "Вендинг Европа", длъжностна характеристика и трудова книжка. В Констативен протокол № КВ-5-03-00878755/11.02.2021 г. за извършената на "Вендинг Европа" ООД проверка за разходите по ДОО е посочено, че дружеството не е внесло ДОО за периода м. 01.2016 – 31.01.2012 година. Посочено е, че от подадената декларация за 2017 година по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството е видно, че дружеството не е осъществявало дейност за периода. Посочено е, че дружеството не е отчело разходи за трудови възнаграждения за периода 2017 - 2020 година. В тази връзка са били издадени Задължителни предписания № ЗД - 1-03-00878819/11.02.2021 г. за заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход за всички работещи във фирмата лица, между които и жалбоподателката. Предписанията са връчени по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО чрез поставяне на съобщение на табло в административната сграда на НОИ. Същите не са оспорени и са влезли в законна сила. В тази връзка данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, подадени от името на "Вендинг Европа" ООД, са заличени служебно. Установено е също така, че "Вендинг Европа" ООД не е отчело приходи и разходи от търговска дейност за 2017 г. Представена е декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, в която управителят на дружеството е декларирал, че предприятието не е осъществявало дейност през 2017 г. От справка поискана от НАП се установява, че дружеството не е извършвало търговска дейност от 2016 г. Няма данни за подавани ГДД за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Няма данни за регистрирани фискални устройства и търговски обекти на фирмата. При тези данни е издадено Разпореждане № РВ-3-03-00941023/22.06.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Варна, с което е разпоредено Б. К. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане за периода 18.05.2016 г. – 1.07.2017 г. и за отглеждане на малко дете за периода 2.07.2017 г. – 23.06.2018 г. общо сумата от 14 246, 79 лева, от които 10 106, 36 лева главница и 4 140, 43 лева лихва от датата на получаване на обезщетението до датата на издаване на разпореждането – 22.06.2021 г. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Варна, който с Решение № 2153-03-99/26.08.2021 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил процесното разпореждане. Предвид тези констатации е прието, че постановеното връщане на изплатените суми за парично обезщетение за спорния период по осигурителния риск за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете е в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателката за наличие на касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с обстоятелството дали жалбоподателката има качеството "осигурено лице", по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. В настоящият случай качеството на осигурено лице е с легална дефиниция по § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването възниква от деня, в който започва упражняване на трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и продължава до прекратяването. При спорен въпрос дали лицето е осигурено, респективно дали е упражнявало трудова дейност към момента на възникване на осигурителния риск, фактическата страна се изразява в доказателства относно упражняването на трудова дейност. При установено от административния орган, че дружеството осигурител не е упражнявало дейност и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО са заличени, независимо от наличието на трудов договор, правото на обезщетения по КСО не е възникнало поради липса на качество осигурено лице. Наличието на трудов договор не е достатъчен факт при липса на трудова дейност по него и правилно съдът е извел фактически и правен извод за неоснователност на жалбата и като такава я е отхвърлил. Мотивите на съда се споделят напълно на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК. С оглед изхода на спора на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, за осъществено процесуално представителство по делото за един юрисконсулт. Б. К. следва да заплати на ТП на НОИ – Варна сумата от 100 лева, съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховен административен съд, шесто отделение