Решение № 7226 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7734/2016 г.

Решение № 7226 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7734/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. С. Г. с адрес гр. И. срещу решение № 424 от 19.04.2016 г. на Административен съд - С. област по адм. дело № 202/2016 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 1012-22-167#1/02.02.2016 г. на директора ТП на НОИ - С. област, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 5612241915/09.12.2015 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - С. област. С разпореждането е възстановена отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 04.11.2015 г. - датата на постановяване на експертното решение на ТЕЛК, с което се определя 54 % ТНР. Ответникът, директорът на ТП на НОИ - С. област не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, за неоснователна по следните съображения: Пред административния съд е въведен правен спор във връзка с цитираните решения и разпореждане относно началната дата на възстановяване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Възраженията са за незаконосъобразност на актовете в тази част в смисъл, че следва пенсията да бъде възстановена от по ранна дата, тъй като има забавяне на административния орган ТЕЛК да се произнесе своевременно, за което жалбоподателката няма вина и не следва да търпи неблагоприятните последици от това поведение на органа. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че до март 2009 г. жалбоподателката е получавала пенсия за инвалидност и от тогава ТЕЛК и НЕЛК определяли под 50 % - 48 % и 36 % ТНР. Също така, че на 23.11.2015 г. е подадено заявление за възстановяване на пенсията й, като е представено решение на ТЕЛК от 04.11.2015 г., с което й е определена 54 % ТНР с дата на инвалидизиране 17.02.2005 г. и със срок до 01.11.2018 г. Спорът е за началната дата, която да бъде 06.03.2015 г. - датата, на която е подготвено медицинското направление от семеен лекар или от 04.11.2015 г. - датата на постановяване на решението на ТЕЛК /няма данни да е било обжалвано/. При отговор на този въпрос съдът е приел, че това е датата на издаване на експертното решение на ТЕЛК. Тя е единственият орган, който може да се произнася по работоспособността и по вида и степента на увреждане, поради което от него следват правните последици, с които се свързват разпоредбите на чл. 97 КСО и доводите за друг начален момент не се основават на закона. При тези съображения е отхвърлена жалбата. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 КСО спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й. Съгласно ал. 2 пенсията се възстановява или възобновява от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването й, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата или от подаване на заявлението, когато срокът е пропуснат. В настоящия случай пенсията е възстановена, считано от 04.11.2015 г., на която дата е издадено ЕР на ТЕЛК № 2275/04.11.2015 г. С него е определена ТНР 54 % с дата на инвалидизиране - 17.02.2005 г. В същото решение е определена ТНР до издаване на решението 42 % и е с предмет преосвидетелстване с влошено състояние. Видно от това решение, то не посочва по-ранен период, през който да е налице влошено състояние ТНР над 50 % и не е било предмет на спор в тази част пред НЕЛК. ТЕЛК и НЕЛК са административни органи, овластени да извършват медицинска експертиза на работоспособността ТНР и вид и степен на увреждане. Тяхното решение съдържа юридическия факт момента на влошаване или подобряване на здравословното състояние и ТНР, което е основанието по чл. 97, ал. 2 КСО за спиране и прекратяване, респективно за въстановяване или възобновяване на пенсията на инвалидност. Други факти като фактически и правни основания, представляващи материални предпоставки в КСО, не са предвидени, поради което соченият от жалбоподателката факт - изготвяне на медицинско направление до ТЕЛК от семейния лекар, не може да служи за такова основание. Начален момент на влошаване на състоянието може да определи само ТЕЛК или НЕЛК, пред които е поставен такъв въпрос за разрешаване. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховен административен съд шесто отделение