Решение № 14323 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8242/2019 г.

Решение № 14323 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8242/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. от [населено място], [община], срещу Решение № 195 от 27.05.2019 г. по адм. дело № 226 по описа за 2019 г. на Административен съд – С. З., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ZIHU/Д-СТ/1561/ФП/30.01.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – град С. Загора за отпускане на финансова подкрепа, потвърдена с Решение № 24-РД06-007/21.03.2019 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане"- град С. Загора. Изложено е оплакване за неправилност на обжалваното съдебно решение, което според касатора е незаконосъобразно и неправилно - издадено в нарушение на материалния закон. Посочва, че съдът не е обърнал внимание на всички данни и обстоятелства по делото, които са относими към предмета на спора, като същевременно не е обсъдил задълбочено всички приети по делото доказателства и изказани от жалбоподателя съждения. Иска отмяна на съдебния акт и решаването на спора по същество. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – С. З. оспорва касационната жалба в депозирания по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – С. З. е Заповед № ZIHU/Д-СТ/1561/ФП/30.01.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – град С. Загора за отпускане на финансова подкрепа, потвърдена с Решение № 24-РД06-007/21.03.2019 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - град С. Загора, с която на С. С. от [населено място] е отпусната месечна финансова помощ в размер на 87 лева, считано от 01.01.2019 г. до 30.06.2021 година. С обжалваното решение Административен съд - С. З. е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел за правилна преценката на административния орган по съществото на спора, включително развивайки съображения за липсата на фактически основания за издаване на акта, които обаче са санирани с излагането на мотиви в потвърдителното решение на горестоящия административен орган, като по този начин не са налице съществени процедурни нарушения. Първоинстанционният съд е извършил анализ на доказателствата по делото, като е приел, че изплащаните на лицата социални пенсии за инвалидност и месечните добавки за социална интеграция, ако такива са били отпуснати, се трансформират в месечна финансова подкрепа, като общият им размер се определя по чл. 70 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ и не следва да бъде по-малък от изплащаните до влизането в сила на ЗХУ социална пенсия и месечни добавки за социална интеграция. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 69 от ЗХУ и правилно тълкуване на § 7, ал. 1, 2 и 3 от същия закон. От фактическа страна е установено следното: Със Заявление-декларация за извършване на социална оценка вх. № СОЦ0/D-СТ/1072/01.06.2016 г., жалбоподателят, в качеството на лице с увреждане, е изразил желание за отпускане на добавки за социална интеграция. Проведена е социална оценка на 21.06.2016 г. По негово Заявление-декларация, вх. № ZIHU/Д-СТ/1561/24.06.2016 г., е издадена Заповед № ZIHU/Д-СТ/1561/24.06.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" за отпускане на добавки за социална интеграция по чл. 25, чл. 30 и чл. 29 от ППЗИХУ /за транспортни услуги, достъпна информация, диетично хранене и лекарства/ в размер на 9. 75 лева всяка, считано от 01.06.2016 г. до 30.06.2021 г. С Разпореждане №[ЕГН]/ 01.07.2018 г., на С. С. е определена за изплащане лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване /100%/ в размер на 265. 37 лв и социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО /25%/ в размер на 33. 90 лв., или общо 299. 27 лв. Тази сума му е изплащана до 01.01.2019 г, а за м. януари 2019 г. е заплатена пенсия в размер на 265. 37 лв, С Разпореждане № 23190299101 от 01.01.2019 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - С. З. от 01.01.2019 г., социалната пенсия за инвалидност на жалбоподателя е прекратена на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, във връзка с § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗХУ, а със Заповед № ZIHU/Д-СТ/1561/ФП/ 30.01.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. С. Загора, на основание § 7, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 70, т. 1 - 5 от ЗХУ, му е отпусната месечна финансова подкрепа в размер на 87 лв, считано от 01.01.2019 г. до 30.06.2021 г. Абсолютно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед съответства на материалния закон. По силата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗХУ от 1 януари 2019 г., социалните пенсии за инвалидност, изплащани съгласно § 22т от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване, се прекратяват служебно от Националния осигурителен институт на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване и на лицата, които са получавали тези пенсии, от 1 януари 2019 г. Агенцията за социално подпомагане изплаща сума в размера на месечната финансова подкрепа по чл. 70, като индивидуална оценка на потребностите по чл. 20 не се изготвя. Съгласно, ал. 2, влезлите в сила до 31 декември 2018 г. включително индивидуални административни актове за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, за информационни и телекомуникационни услуги, за обучение, за диетично хранене и лекарствени продукти и за достъпна информация, се преобразуват служебно от Агенцията за социално подпомагане в месечна финансова подкрепа и на лицата от 1 януари 2019 г. агенцията изплаща сума в размера на месечната финансова подкрепа по чл. 70, като индивидуална оценка на потребностите по чл. 20 не се изготвя. А съгласно, ал. 3 в случай, че определената месечна финансова подкрепа по ал. 1 и 2 е в по-малък размер от изплащаната до влизането в сила на закона, се отпуска по-благоприятната за лицето. Анализът на събрания доказателствен материал налага извод, че Стоянов, който е лице с над 90 на сто степен на увреждане без чужда помощ, е получавал до 31.12.2018 г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 265. 37 лева, социална пенсия за инвалидност по чл. 90а КСО в размер на ЗЗ. 90 лева и месечна добавка за социална интеграция в размер на 29. 95 лева, или общо 329. 22 лева. В унисон с новите законови промени и съгласно обжалваната заповед от 30.01.2019 г., Стоянов ще получава от 01.01.2019 г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО в размер на 265. 37 лева и финансова подкрепа в размер на 87. 00 лева, или общо 352, 37 лева, размер, който изпълнява и хипотезата на закона, че се отпуска тази месечна финансова подкрепа, която е по-благоприятна за лицето. Правилно е изчислен от органа и преценен от съда и срокът на действие на изготвената спрямо Стоянов социална оценка от 2016 г., който не е изтекъл към момента на издаване на процесната заповед. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, като е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти, като касационната инстанция счита, че посочената от жалбоподателя законова норма на § 6, ал. 1 от ЗХУ касае целевите помощи по чл. 69, т. 2, които се предоставят за: 1. осигуряване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия по утвърдени стандарти за качество; 2. покупка на лично моторно превозно средство; 3. приспособяване на жилище; 4. балнеолечение и/или рехабилитационни услуги; 5. наем на общинско жилище, какъвто не е настоящият случай. Оспорената заповед, както и потвърдителното решение на директора на РД "СП" - гр. С. Загора са издадени при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд – С. З. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,