Решение № 2063 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1824/2016 г.

Решение № 2063 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1824/2016 г., VI о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. С. Г. чрез процесуалния му представител адв. Илиева, против решение № 419/16.12.2015 г. по адм. дело № 387 по описа за 2015 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на М. С. Г. против решение № 5104173861 от 09.07.2015 г. на Директора на Териториално поделение - П. на Националния осигурителен институт и е осъден жалбоподателя да заплати на ТП на НОИ П. разноските по делото. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно съдът е определил положения от жалбоподателя труд извършван в "Рален текс" АД за периода 20.03.1979 г. до 31.12.1999 г., като такъв от трета категория. Необоснован е изводът на съда, че за да се приеме цялото работно време за осигурителен стаж от втора категория, трябва да се докаже, че не по-малко от половината от дневното работно време е било при условията на втора категория труд. Обратно на изложеното от съда, свидетелските показания са убедителни, че Гергинов всекидневно е полагал труд само в основните цехове, при първичната обработка на суровините, като такъв труд е полаган и след работно време. Неправилен е изводът на съда, че основаната дейност на Гергинов е било поправка на машините, последната е била ежедневна поддръжка на машините, с цел ежедневна експлоатация на машините. Неясно защо решаващия орган от една страна приема, че дружеството е осъществявало дейност по първична преработка на лен поне до 1998 г., но въобще не коментира длъжностите, заемани от Г. в периода от 01.03.1992 г. до 31.08.1999 г., като безспорно същите попадат в обхвата на т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). Обстоятелството какъв е размерът на осигурителната вноска, внасяна от работодателя през годините, не е основание да се категоризира, полагания от работника труд. Обжалваното решение е необосновано и що се касае до изследване на мястото на заеманите от Гергинов длъжности в номенклатурата на длъжностите в предприятието. Като съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът сочи: непредставянето пред съда в цялост на разплащателните ведомости за спорния период, както и обстоятелството, че приетата по делото е оспорена, като съдът в противоречие с установените процесуални правила, не е уважил искането. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени оспорвания административен акт в оспорваната му част, алтернативно да върне делото на друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Илиева която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира разноски, за които представя списък. Ответникът - Директор на ТП на НОИ - гр. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Същото е правилно и обосновано. С обжалваното решение, Административен съд П. е отхвърлил жалбата на М. С. Г. против решение № 5104173861 от 09.07.2015 г. на Директора на Териториално поделение - П. на Националния осигурителен институт. За да постанови това решение, съдът е приел, че със заявление с вх. № МП-2994 от 02.02.2015 г., М. С. Г. е поискал от Директора на ТП на НОИ - П., да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението си Гергинов приложил всички документи, удостоверяващи осигурителен стаж и осигурителен доход за посочения в заявлението период. С разпореждане № 5104173861 от 11.02.2015 г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - П., считано от 17.12.2014 г. до пожизнено, на основание чл. 68, ал. 1, 2 от КСО е отпуснало лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер за общ осигурителен стаж превърнат по условията на чл. 104 от КСО към трета категория труд - 38 г., 11м. и 23 дни. С разпореждане с № 5104173861 от 26.03.2015 г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - П., на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменило размера на пенсията, определен с разпореждане № 5104173861/11.02.2015 г., като считано от 17.12.2014 г. е определен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст в размер на 435.78 лв. на основание признат осигурителен стаж при II категория труд - 0 г., 02 м. и 02 дни, при III категория труд - 38 г., 09 м. и 05 дни или общо на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд - 38 г. 11 м. и 23 дни. Останал недоволен от разпореждане № 5104173861 от 26.03.2015 г., М. Г., с жалба вх. № 1077 от 12.06.2015 г. при ТП на НОИ - П., възразил пред ръководителя на институцията срещу категоризирането на осигурителния му стаж му за периода 01.01.1978 г. до 06.08.2001 г. като такъв от III категория труд, като представил в допълнение към жалбата си документи, обосноваващи според него, че стажът за посочения период е такъв положен при II-ра категория. Разпореждането е обжалвано и в частта относно определения размер на брутното трудово възнаграждение, с твърдение, че сборът на същото е по-висок от изчисления от длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - П.. С обжалваното решение Директорът на ТП на НОИ - П. не е приел жалбата за основателна в частта й, отнасяща се до категоризирането на труда. Предвид отразеното в КП № 5-13-00042541/09.07.2015 г., въз основа на проверената първично-счетоводна документация, за периода 20.03.1979 г. до 06.08.2001 г., положеният труд следва да се определи и приеме за такъв от III категория, поради което е потвърдил разпореждането в тази му част. От мотивите на решението е видно също, че за периода 01.08.1978 г. до 01.01.1979 г. трудът неправилно е счетен от длъжностното лице по пенсионно осигуряване като такъв, от III категория, като съответно трудът за посочения период следва да бъде зачетен за такъв от II категория, тъй като е положен на длъжност "секционен майстор" в памучна предачница, поради което е отменил и върнал преписката на длъжностното лице, с указание този времеви период да се зачете от II-ра категория. Относно това спор по делото не е заявен и не е подадена жалба и решението е влязло в сила. Второто оплакване, с което е сезиран горестоящия административен орган е прието за основателно, но с мотив, различен от посоченото от Гергинов, като е посочено, че размерът на пенсията е неправилно изчислен поради включване сумата на брутното трудово възнаграждение за периода 01.01.1997 г. до 31.08.1998 г. на сума, представляваща изплатено обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван отпуск. Разпореждането е отменено и в тази негова част, като преписката е върната на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за преразглеждане. Пред първоинстанционния съд е прието заключение по извършена съдебно - икономическа експертиза от вещото лице Дамянова. Същото е оспорено от пълномощника на жалбоподателя, но от негова страна не са ангажирани други доказателства. От заключението се установява, че при извършена проверка на място при осигурителя по оригинални платежно - разчетни ведомости за периода от 1979 г. до 2001 г. жалбоподателят фигурира във ведомостите за заплати, като в периода от 01.01.1979 г. до 1995 г. е посочена длъжност Началник отдел "Електро-механичен"; от 1996 г. до 1999 г. е на длъжност "специалист производство" и от 2000 г. до 06.08.2001 г. е вписана длъжност "енергетик". Вещото лице посочва още, че за процесния период е изпълнявал длъжности попадащи в кръга на научно техническия и административно-управленски персонал. Начисляваните осигурителни вноски от 01.03.1991 г. до 06.06.2001 са съответно 37% до 30.06.1999 г., 35.7% от 01.07.1999 г. до 31.12.1999 г. и са за трета категория, като до края на спорния период са начислявани също осигурителни вноски за трета категория труд. Вещото лице е констатирало, че освен платежно - разчетни ведомости при осигурителя няма друга първична документация, като трудово досие, трудов договор, допълнителни споразумения, длъжностна характеристика, заповеди или други такива, свързани с работа във вредна и опасна среда. Пред първата съдебна инстанция са разпитани свидетелите М. М. Е. и В. И. П.. От показанията на свидетеля Евстатиева /електрошлосер в предприятието/ се установява, че жалбоподателят е ръководил отдела състоящ се от електрошлосер, механошлосер, стругар, както и че същият е участвал в процеса на ремонтиране на машините на основното производство. М. Г. е имал канцелария в административната сграда, но при проблем с машините е бил в цеха. Според свидетеля в цеховете на основното производство е шумно, с непрекъснато включени аспирации и там са се отстранявали повреди. Прашно, защото ленените платна преминават през валяци и излизат на дреп и влакна и е много студено, тъй като технологичния процес го изисква. Според съда, така дадените показания се подкрепят и кореспондират както с приетите по делото писмени доказателства /трудова книжка, образец УП - 30, образец УП - 2 и образец УП - 3/, така и със свидетелските показания на свидетеля Пиперкова. Пиперкова, работеща до 1992 г. във фабриката за лен в цех за прежда пояснява, че Гергинов е бил поддръжка на машините във фирмата. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съставът на АС П. е посочил, че от представеното по делото заверено копие на трудова е видно, че през периода от 20.03.1979 г. до 06.08.2001 г. жалбоподателят е полагал труд при работодателя "Рален-текс"АД, с. Д. Раковец, както следва: на длъжността началник "Енергомеханичен отдел" в периода от 20.03.1979 г. до 01.10.1991 г.; на длъжността началник "Енергомеханичен отдел" и ВТП на съоръжения с повишена отговорност за периода от 01.10.1991 г. до 01.03.1992 г.; на длъжността специалист производство и охрана на труда за периода от 01.03.1992 г. до 31.12.1998 г. и на длъжността Енергетик, механик, технолог и шофьор за периода от 01.09.1999 г. до 06.08.2001 г. Приети са за безспорни по делото обстоятелствата за наличие на трудово правоотношение, началото и края на същото и заеманите в процесния период длъжности, както и получаваното възнаграждение. Констатирано е, че в процесния случай е налице трудова книжка, надлежно оформена, като вписванията в нея са извършени от лицата, които имат право да ги правят, има подписи и печат на работодателя, в нея няма изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, поради което не са налице съмнения за достоверността на направеното вписване, касаещо спорния период, в съответствие с чл. 40, ал. 1 от НПОС. Посоченото обстоятелство за заеманите длъжности от жалбоподателя се подкрепя от трудовата книжка, издадените образец УП - 2 от 27.01.2015 г. и образец УП - 3 от 11.11.2014 г. В допълнение към изложеното е отбелязано, че съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за трудов стаж по настоящия КСО. Въз основа на представеното по делото удостоверение за актуално състояние на дружеството "Рален-текс"АД и сведение на Д. У., заемаща длъжност директор, дадено в хода на административното производство, съдът е приел за установено, че дружеството от 1998 г. не е обработвало лен, поради липса на суровина. Даденото сведение напълно кореспондира със заключението на вещото лице и се приема, че до края на 1997 г. е имало работници, заети в производството. Първоинстанционният съд е посочил, че видно от приетите по делото доказателства-трудова книжка и УП - 2 от 27.01.2015 г. и образец УП - 3 от 11.11.2014 г. издадени от работодателя, настоящият жалбоподател е изпълнявал длъжностите началник "Енергомеханичен отдел", началник "Енергомеханичен отдел" и ВТН на съоръжения с повишена отговорност", специалист "техника, производство и охрана на труда" и Енергетик, механик, технолог и шофьор през спорния период. В тази връзка са и заключенията на експерта, приети по делото. Поради липса на трудовото досие на жалбоподателя и други доказателства, които да имат отношение към характера на изпълняваната работа са изслушани показания на свидетели. Поради липса на писмени доказателства и трудово досие на работника, съдът е приел, че жалбоподателят в този период от време е изпълнявал дейност в основните цехове по първична преработка на лен, свързана с определена вредност за здравето му, но това обаче е ставало инцидентно, при проблем с дадена машина, като по делото няма данни и твърдения, че в процесните периоди лицето е работило не по-малко от половината от законоустановеното дневно работно време при условията на втора категория труд. На следващо място съдът е обосновал извод, че след като размерът и видът труд, съгласно разпоредбата на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се удостоверяват с писмени доказателства, които са налични по делото и от които няма данни да е полаган труд от втора категория, то гласните доказателства не могат да оборят констатациите от писмените документи. Осъществяваната от жалбоподателя трудова функция-поправка на машини, не може да се приеме за част от първичната преработка на суровините, осъществявана в основните цехове. Съставът на АС П. е посочил, че е аналогично положението и за длъжността специалист производство и охрана на труда за периода от 01.03.1992 г. до 31.12.1998 г. и на длъжността Енергетик, механик, технолог и шофьор за периода от 01.09.1999 г. до 06.08.2001 г. Подчертано е, че от представена длъжностна характеристика за длъжността механик, енергетик, се установява, че посочената длъжност е на пряко подчинение на изпълнителния директор и от разписаните задължения няма нито едно, което да обуславя такова осъществяване на труд в условията на втора категория. Наред с вменените на жалбоподателя функции по осигуряването на текущ ремонт на съоръженията, са му вменени и функции по анализиране на причините довели до авариите на оборудването, предлагане на мерки за ликвидирането им, разработване на предложения за усъвършенстване на технологичното равнище на производството, които представляват по съществото си вземане от него на съответно управленско решение по конкретен проблем. Първоинстанционният съд е приел, че полагания от жалбоподателя труд не може да се приеме за такъв от втора категория, тъй като в посочения по-горе период, дружеството не е осъществявало основна преработка на лен и жалбоподателят фигурира в административно управленските длъжности на предприятието. Следователно, жалбоподателят не доказал, че полагания от него труд за периода от 20.03.1979 г. до 06.08.2001 г. в "Рален текс"АД може да се зачете от втора категория. Въз основа на изложеното, е обоснован извод, че правилно административният орган е приел, че за този период следва да се зачете трета категория труд. Съдът е посочил, че не е налице аналогичен случай разрешен от администрацията по различен начин. Решението на административния орган е законосъобразно и в частта, с която е разпоредено обезщетението за неползван отпуск да се извади от общия осигурителен доход в съответствие с чл. 1, ал. 8, т. 7 от за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане и 2 от Кодекса на труда. По отношение на доводите в жалбоподателя за неправилно определяне на размера на общо брутно трудово възнаграждение /осигурителен доход/ е прието, че от изслушаната по делото експертизата се установява, че осигурителният доход за периода от 01.01.1997 г. до 16.12.2014 г. е в размер на 116 425.28 лв., като върху този доход длъжностното лице е работило, видно от разпореждането от 26.03.2015 г. По изложените съображение, съдът е приел, че обжалваното решение е законосъобразно. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е правилно като краен резултат. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От представените по делото трудова книжка, УП - 2 от 27.01.2015 г. и образец УП - 3 от 11.11.2014 г. издадени от работодателя се установява, че за процесния период касаторът е изпълнявал следните длъжности: 1. началник "Енергомеханичен отдел", началник "Енергомеханичен отдел" и ВТН на съоръжения с повишена отговорност", специалист "техника, производство и охрана на труда" и Енергетик, механик, технолог и шофьор. Съгласно заключението на вещото лице, "Рален текс" АД е осъществявал дейност по първична обработка на лен до края на 1992 г., който извод вещото лице е направило след извършена проверка на оригиналите на разплащателните ведомости. Ето защо, неправилно първоинстанционният съд е приел, че дружеството от 1998 г. не е обработвало лен, като се е позовал на сведението дадено от изпълнителния директор на предприятието. От съдържанието на представеното по делото сведение от Д. П. У. от 09.07.2015 г. се установява, че за периода 1998 г. - 2001 г. предприятието не е обработвало лен. В същото сведение обаче е посочено и че лен не се е сеел в окръга от 1991 г. и поради липса на суровина предприятието е спряло основната си дейност след тази година. Тази информация съответства на заключението на вещото лице, че "Рален текс" АД е осъществявал дейност по първична обработка на лен до края на 1992 г. Длъжностите обхванати от втора категория труд, съгласно т. 31 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.) са работници и секционни майстори включително в първичната преработка на суровините, в подготвителните и основните цехове (участъци) при предене, тъкане и текстилно облагородяване на тъкани във фирмите и предприятията на памукотекстилната, вълнената и копринената промишленост, техническия текстил, производство на тъкани и изделия от технически влакна, преработка на полиестерна коприна и шевни конци. В съответствие с т. 66и от ПКТП (отм.), при пенсиониране от втора категория труд, е трудът на работници и инженерно-технически работници до началник на цех включително от първичната преработка на суровините, подготвителните и основните цехове (участъци) във: памукотекстилната, вълнената, копринената, трикотажната промишленост, технически и нетъкан текстил, тъкани и изделия от технически влакна без включените в т. 31. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаде от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. Разпоредбата на ал. 3 на чл. 40 от КСО изисква документът да се основава на изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договора за възлагане на труд. С оглед изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че след като размерът и видът труд, съгласно разпоредбата на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се удостоверяват с писмени доказателства, които са налични по делото и от които няма данни да е полаган труд от втора категория, то гласните доказателства не могат да оборят констатациите от писмените документи. Неоснователно е възражението на касатора, че неправлино първоинстанционният съд е интерпретирал показанията на разпитаните по делото свидетели. Съгласно чл. 104, ал. 10 КСО (в приложимата редакция преди изм. бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), категорията на труда не може да се доказва със свидетелски показания. Посочената разпоредба е императивна, поради което при наличие на посочените в мотивите на решението официални писмени доказателства, съдът извел правилни изводи, че полагания от касатора труд за периода от 20.03.1979 г. до 06.08.2001 г. в "Рален текс"АД не може да се зачете от втора категория. В този смисъл е константната практика на настоящия съдебен състав - решение № 13716/14.12.2016 г. по адм. д. № 14/2016 г. по описа на ВАС, VI отд., решение № 13316/07.12.2016 г. по адм. д. № 387/2016 г., решение № 7038/13.06.2016 г. по адм. д. № 9108/2015 г. по описа на ВАС, VI отд. и др., както и последващите законодателни изменения на разпоредбата. Съдът е констатирал, че жалбоподателят в процесния период е изпълнявал дейност в основните цехове по първична обработка на лен, свързана с определена вредност за здравето му, но това е ставало инцидентно, само при проблем с дадена машина. Обоснован е изводът на съда, че за да се признае цялото работно време за осигурителен стаж от втора категория, следва да се установи, че в процесните периоди лицето е работило не по-малко от половината от законоустановеното дневно работно време при условията на втора категория труд, каквито данни по делото липсват. Осъществяваната от касатора трудова функция - поправка на машини, не може да се приеме за част от първичната преработка на суровините, осъществявана в основните цехове, предвид т. 66и от ПКТП (отм.). Обсъдени са конкретните функции на лицето, изпълняваните дейности и правилно е прието, че процесния период следва да се зачете за трета категория труд, което се потвърждава и от заключението на съдебно-икономическата експертиза. Както в производството пред първоинстанционния съд, така и в настоящото производство, касаторът не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си. С оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав не кредитира и тезата на касатора за необоснованост на първоинстанционното решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. От гореизложеното се установява, че тезата на касатора за неправилност на решението не може да бъде кредитирана. Първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,