Решение № 12654 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2110/2010 г.

Решение № 12654 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2110/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Йорданов Георгиев от град Пловдив, чрез процесуалния си представител - адвокат Трачев, против решение № 100 от 16.11.2009 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело № 2436/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № 0З-883/20.03.2009 г., издадена от директора на Главна дирекция "Охранителна полиция", с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение за отмяна на заповедта. Ответника - Министърът на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е също за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима - срещу подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 208, ал. 1 АПК първоинстанционно решение, от заинтересована страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. Първоинстанционното производство е по жалбата на касатора против заповед рег. № 0З-883/20.03.2009 г., издадена от директора на Главна дирекция "Охранителна полиция"за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание 228, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за МВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР. С оспореното решение е отхвърлена жалбата, като е прието, че е доказано извършване на дисциплинарно нарушение, като на 6.12.2008 г., около 20.00 часа на стълбище на жилищна сграда, находяща се на посочен в град Пловдив адрес, е възникнало сбиване между държавния служител Георгиев и лицето Васил Маджаров, като полицай Георгиев след употреба на алкохол, без да съобрази законността на действията си, е нанесъл удар със стъклена бутилка в областта на главата на Маджаров, причинявайки му увреждания, подробно сочени,; както и че Георгиев на същото място и по същото време в присъствието на граждани е отправил заплахи за саморазправа към Васил Маджаров, отправил е и обидни и непристойни думи към лицето Росица Генова, живееща на семейни начала с Васил Маджаров, с което е нарушил т. 4, 7, 8 и 9 от Етичния кодекс за поведение на държавните служител. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил представените с административната преписка доказателства, които съобразно чл. 39 от АПК представляват обяснения, сведения, писмени доказателства и други средства, които не са забранени от закона. Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че съдът едностранно е ценил доказателствата по делото, игнорирайки тези представени от него и по-специално съдебномедицинско удостоверение, даващо заключение за наличие увреждания на Георгиев, причинени му по негови данни на 6.12.2008 г., несъпоставянето им със събрани в процеса гласни доказателства. Законосъобразно първоинстанционния съд базирайки се на всички доказателства е счел, че действията на Георгиев на 6.12.2008 г. са в разрез с утвърдените етични правила на полицая - участвувал е в скандал, прераснал в сбиване, отправял е закани и обидни думи. И по никакъв начин, както е приел съда, това поведение на полицая не е продиктувано с цел защита на обществения интерес, а за участие в битов скандал, повлиян от алкохолното опиянение на Георгиев. В тази връзка ирелевантно за дисциплинарното производство е дали при сбиването Георгиев също е получил травми и тяхната степен. Законосъобразно също така първоинстанционния съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваната заповед и по специално на разпоредбата на чл. 239, ал. 3 ППЗМВР. Самата правна норма не презумира кръг от лица които могат да бъдат заинтересовани от изхода на разследването или наличие на конкретни отношения предполагащи съмнения за пристрастност, а е необходимо установяване на факти за всеки конкретен случай. Както правилно сочи и АССГ - при съмнения на Георгиев за пристрастност - същият е могъл писмено да поиска отстраняване на чл. на разследващия орган, което същият не е сторил. А служебното качество на разследващия орган и участието му в предварителната проверка не е само по себе си основание за да се приеме наличие на заинтересованост, която да повлияе на преценката на разследващия орган. При установената фактическа обстановка са законосъобразни правните изводи на съда, че е налице нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2 от ЗМВР и има основание за уволнение по чл. 226, т. 6 вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Тежко нарушение на служебната дисциплина, за което задължително се налага дисциплинарно уволнение, представляват деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,