Решение № 15119 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8718/2019 г.

Решение № 15119 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8718/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, срещу решение № 264 от 22.05.2019 г. по адм. д. № 1081/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен (АС - Плевен). Твърди, че оспорваният съдебен акт е недопустим, алтернативно неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Не е спазен специалния ред регламентиран в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), а именно чл. 27 от с. з. Съдът в противоречие с доказателствата е приел, че са налице имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт. Твърди се, че със самото постановяване на решението за отказ за издаване на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) не възниква задължение за заплащане на акциз. Акцизът е плащан от дружеството доброволно по повод влаганите от него в производството количества енергиен продукт. Сочи се, че потребяването на акцизната стока закономерно е довело до възникване на задължение за заплащане на акциз, поради което дружеството доброволно и законосъобразно е закупувало по посочените фактури минерален терпентин с начислен акциз. Счита се, че липсата на непосредственост води до извод и до липса на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Иска се обезсилване, алтернативно отмяна на оспорваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Арсис" ЕООД, чрез процесуален представител в писмено становище представено по делото, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство по представен списък и доказателства за извършването им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с иск за обезщетение за имуществени вреди, предявен от "Арсис" ЕООД, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, настъпили от отмененото решение № АА47/0002/27.04.2012 г. на началника на Митница Свищов в частта му, с която на дружеството незаконосъобразно е отказано издаване на документ по чл. 89, ал. 1 от ЗАДС – УОАКП по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за използване на акцизна стока - енергиен продукт с код по КН2710 12 21, с търговско наименование разтворител "Минерален терпентин White spirit" за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Административният акт, в посочената част, е отменен с решение № 457/1.10.2012 г. по адм. д. № 522/2012 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, потвърдено с решение № 9985/03.07.2013 г. по адм. д. № 13871/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Съдът е приел, че исковата претенция представлява стойността на недължимо начисления и платен акциз при закупуване/доставка на акцизната стока и лихва, считано от момента на увреждането, което е датата на плащането на сумата за акциз до окончателно изплащане на обезщетението. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, по която спор между страните няма, съдът направил извод за основателност на предявената от "Арсис" ЕООД главница и частична основателност по отношение периода на претендираната лихва. За да достигне до този извод, съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по ЗОДОВ и не е налице друг ред за защита. Приел е, че именно защото акцизът не е платен от дружеството като задължение към бюджета, а към доставчика по фактурите, за ищеца не е възникнало и не може законосъобразно да възникне право да иска обратно от държавата по реда на чл. 27 от ЗАДС недължимо платения към държавния бюджет акциз. Решението е неправилно. Основателни са възраженията в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Фактите по делото правилно са установени от първоинстанционния съд. Спорен по делото е въпросът относно редът за правна защита за възстановяване на платен акциз и момента от който за дружеството възниква правото за освобождаване от заплащане на акциз за краен потребител. ЗАДС е специален по отношение на ЗОДОВ и предвижда конкретни материалноправни предпоставки за възстановяване или прихващане на недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз – чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. Поради това приложимият ред е този, предвиден в специалния закон. Правният спор по делото е концентриран върху въпроса дали отмяната по съдебен ред на незаконосъобразен отказ за издаване на удостоверение по чл. 89, ал. 1 от ЗАДС за освобождаване от акциз на краен потребител прави недължимо платен или подлежащ на възстановяване по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС, акциза върху акцизни стоки, вложени в дейността, за която е поискано удостоверението, и дали редът по ЗОДОВ е съответният за възстановяване на платеното. Настоящата инстанция счита, че за периода от отказа за издаване на удостоверение до неговото издаване и получаване в резултат на съдебното решение поради установената му незаконосъобразност не е налице основание за събиране на акциз. Редът за неговото възстановяване/прихващане е уреден в чл. 27 от ЗАДС, уреждащ общата хипотеза на възстановяване на недължимо платен акциз. Неправилно е преценено от първоинстанционният съд, че не е налице специален ред за защита за възстановяване на недължимо платен акциз. Неправилно съдът е обосновал извод, че акцизът тъй като не е платен от дружеството като задължение към бюджета, а към доставчика по фактурите, за ищеца не е възникнало и не може законосъобразно да възникне право да иска обратно от държавата по реда на чл. 27 от ЗАДС недължимо платения към държавния бюджет акциз. Релевантна за спора е отмяната на отказа за издаване на УОАКП, постановена с решение № 457/1.10.2012 г. по адм. д. № 522/2012 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, потвърдено с решение № 9985/03.07.2013 г. по адм. д. № 13871/2012 г. по описа на Върховния административен съд. С разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС е уредено, че недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция "Митници", въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи. Искането по ал. 1 се подава до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация. Към искането се прилагат и документите, определени с правилника за прилагане на закона. При липса на легално определение на израза "недължимо платен", от значение е лексикалното или общо употребимото му значение. То съдържа плащане на задължение (в случая за плащане на косвения данък – акциз върху енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление), което не е съществувало към момента на плащането или е отпаднало в последствие. Отмяна по съдебен ред на индивидуален административен акт за отказ за издаване на такова удостоверение има ретроактивно действие, защото съдебното решение за това има конститутивно действие, чрез което с обратна сила се заличават последиците на незаконосъобразния административен акт. В случая, с отмяната на отказа за издаване на удостоверение и по-късното му издаване, се заличава правното основание за заплащане на акциза, вложен в дейността по добив и производство на процесните суровини и платеният акциз (съответен на вложеното в дейността количество енергийни продукти) и той става недължимо платен. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2-ро от АПК отмяната на акта има действие по отношение на всички. Касае се за обратно действие на отмяната като с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения, поради което тази материалноправна промяна трябва да бъде зачетена от всички. Действието на решението е уредено нормативно и не е предмет на съдебно произнасяне. На следващо място следва да се посочи, че с ревизионен акт № BG004300-PK9-382/12.01.2015 г. са определени задължения общо в размер на 11009, 15 лв., в т. ч. акциз в размер на главница – 9365, 05 лв. и лихви за просрочие към тях в размер на 1653, 10 лв., изчислени към 12.01.2015 г. и е отказано възстановяване на акциз в размер на 11534, 03 лв. Ревизионният акт е връчен на 23.01.2015 г. и дружеството е подало жалба до директора на Агенция "Митници" на 6.02.2015 г. Ревизионният акт е потвърден с решение № Р-156-32-67185/17.04.2015 г. на Директора на Агенция "Митници". С решение № 401/17.01.2017 г., постановено по адм. д. № 5224/2015 г. по описа на Административен съд – София-град е отменен по жалба на "Арсис" ЕООД същия ревизионен акт № BG004300-PK9-382/12.01.2015 г., в частта за определени задължения за акциз за периода 01.10.2012 г. - 07.08.2013 г. в общ размер на 9356, 05 лв. и на начислени лихви за забава в размер на 1653, 10 лв. Решението на АССГ е оставено в сила с решение № 427/11.01.2018 г. по адм. дело № 3082/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Ревизионен акт № BG004300-PK9-382/12.01.2015 г., в частта на отказа за възстановяване на акциз не е обжалван и е влязъл в сила, считано от 11.01.2018 г. Първоинстанционният съд не е обсъдил изложените фактически констатации. Посочил е единствено, че за "Арис" ЕООД не е възникнало задължение за плащане на акциза, защото това е било задължение на "Българска петролна рафинерия", но неправилно е приел, че правото на възстановяване е на "Българска петролна рафинерия " ЕООД без да се мотивира на какво основание прави този извод за да приеме, че не е налице право на възстановяване за "Арис" ЕООД. Правото на възстановяване на недължимо платени събрани публични задължения е субективно право на физическите и юридическите лица и възниква по отношение на суми, събрани от държавата, но това право от друга страна не е и абсолютно. Ако възстановяването води до неоснователно обогатяване, това право може да бъде ограничено. При условие, че икономическата тежест, каквато недължимо събраният в случая акциз представлява за данъчно задълженото лице, е била неутрализирана, може да се откаже възстановяване с мотив, че възстановяването би довело до неоснователно обогатяване. Следва да се прецени дали данъчната тежест е била действително прехвърлена върху друг стопански оператор или върху потребители, или е включена в крайната цена на търгуваните стоки и услуги. Събраните суми следва да се възстановяват чрез искане за възстановяване на недължимо платеното по административен ред или чрез иск за връщане на даденото при отпаднало основание, а едва при невъзможност за постигане на възстановяване да се предявява иск за обезщетяване на вреди. Както се посочи първоинстанционният съд не е изследвал в пълен обем възможностите за възстановяване на платения акциз, дали е налице специален административен ред и за кого, дали това е въпрос между равнопоставени субекти на гражданското право или следва да се реализира отговорността на държавата за обезщетяване на вреди. Не е изследван въпроса второто дружество "Българска петролна рафинерия" ползвало ли е преференции. С решение на СЕС от 20.10.2011 по дело С-94/10 във връзка с невъзстановяване на акциза на купувачите на продукти, на които акцизът е бил начислен е прието, че следва да се изясни въпроса дали дали купувачът може въз основа на вътрешното право да насочи искането си срещу данъчно задълженото лице и поправяне от последното лица на претърпяната от купувача вреда като провери дали практически това е невъзможно или прекомерно трудно за да се отговори на въпроса може ли тази вреда да се претендира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Без да бъдат изяснени тези въпроси, не може да се отговори на спорния проблем по делото - приложим ли е ЗОДОВ за конкретния казус. Предвид тези констатации, настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд като неправилно. То следва да се отмени, а делото се върне на друг съдебен състав на административния съд за ново разглеждане с оглед дадените указания. По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,