Решение № 8076 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9410/2014 г.

Решение № 8076 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9410/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1350 от 02.06.2014 г., постановено по адм. дело № 2207 по описа за 2013 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261205965/26.03.2013 г., издаден от Петър Кисов - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 591/14.06.2013 г. на Директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, относно установени на Ренгинар Мюмюн Сербест, с постоянен адрес: с. Пчелари, общ. Стамболово, обл. Хасковска, публични задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 451,56 лева, ведно с прилежаща лихва за забава в размер на 372,96 лева; за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 453,28 лева, ведно с прилежащата лихва за забава в размер на 313, 49 лева; задължения за вноски за ДОО за 2006 г. в общ размер на 563,41 лева, ведно с прилежащата лихва за забава в общ размер на 800,86 лева; задължения за вноски за ДЗПО за 2006 г. в общ размер на 105,60 лева, ведно с прилежащата лихва за забава в общ размер на 152,13 лева и задължения за вноски за 30 за 2006 г. в общ размер на 177,92 лева, ведно с прилежащата лихва за забава в общ размер на 138,45 лева и е осъдена Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на Ренгинар Мюмюн Сербест, с постоянен адрес: с. Пчелари, общ. Стамболово, обл. Хасковска, сумата от 110 /сто и десет/ лева, разноски по делото. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, и е процесуално допустима. Разгледани по същество, е неоснователна. За да отмени РА съдът е приел, че за целите на формиране на балансите на паричните потоци следва да бъдат възприети данните за годишен паричен разход на домакинство, публикувани на сайта на НСИ - таблицата "Паричен разход на домакинствата", в размер на 4 996 лева за 2005 г. и в размер на 5 595 лева за 2009 г. Освен това е приел, че използваните в РД статистически данни касаят разход не за домакинство, а средно за едно лице, т. е. ревизираната следваше да живее сама, а не в домакинство с още три лица - съпруга и две деца. На следващо място съдът е констатирал, че с Решение от 16.12.2013 г., постановено по адм. дело № 2173/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, е отменен РА № 261205966/23.03.2013 г. на ТД на НАП Пловдив, в частта на допълнително установените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 955,47 лв. и 798,84 лв. лихви на съпруга на Ренгинар Сербест, като от мотивите на съдебния акт е видно, че съдът е установил налични средства към 31.12.2005 г. в размер на 4 473, 22 лв. С оглед гореизложеното първоинстанционният съд е преизчислил паричния поток на Ренгинар Сербест и определил отрицателна крайна стойност към 31.12.2005 г. - 1 216,35 лв. Така установената сума съдът е приел, че се покрива напълно от излишъка на парични средства на съпруга на жалбоподателката Мухлис Сербест към 31.12.2005 г. от 4 473, 22 лв. и за 2005 г. не констатира данъчна основа за облагане, различна от декларираната от лицето, поради което е отменил ревизионния акт като неправилен и незаконосъобразен. В следствие на установеното за 2005 г., ревизионният акт е отменен и в частта му за установен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., предвид определената крайна стойност на парични средства за Ренгинар Сербест към 31.12.2006 г. в размер на 1 511,64 лв., която се покрива от излишъка на парични средства на съпруга Мухлис Сербест в размер на 2 387, 28 лв. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Основното и единствено оплакване в касационната жалба касае обстоятелството, че РА № 261205966 от 23.03.2013 г. на ТД на НАП Пловдив, издаден на Мухлис Сербест, съпруг на Ренгинар Сербест, отменен с Решение от 16.12.2013 г. по адм. дело № 2173/2013 г. на ПАС, 4-ти състав, е обжалван пред Върховен административен съд и не е влязъл в сила. Настоящият касационен състав констатира, че с Решение № 13737/17.11.2014 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. дело № 2042/2014 г., е оставено в сила горецитираното решение на Пловдивския административен съд, поради което към момента на постановяване на настоящото решение същото е влязло в сила. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е преизчислил паричния поток на ревизираното лице и е определил отрицателна крайна стойност към 31.12.2005 г. Настоящата инстанция счита, че първоинстанционното решение е постановено след обсъждане на събраните доказателства по делото и доводите на страните при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и преценка на доказателствената сила на относимите доказателства. В резултат на това, съдът е достигнал до обосновани фактически и правни изводи - правилно е приел, че част от фактическите констатации в ревизионния акт са опровергани от жалбоподателя. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,