Решение № 2852 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10753/2020 г.

Решение № 2852 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10753/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Бойков и А. Бойкова, гр. Мадан, чрез проц. им представител адв. И. Гавазов, против решение № 142/26 юни 2020 г., постановено по адм. д. № 2/2020 г. по описа на Административен съд Смолян. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Бойков и А. Бойкова против заповед № П-1 от 18 декември 2019 г. на кмета на община Мадан, с която на осн. чл. 225 а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "Трета клетка към строеж "Автомивка", с рамери 4. 45 на 6. 00 метра и височина 3. 52 метра, построена в гр. Мадан, кв. 32, УПИ ІV-за обществено ползване по ПУП на гр. Мадан, ПИ с едентификатор 46045.501.301 по КК на гр. Мадан. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно установено е от решаващия съд, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за което се изисква строително разрешение съгласно нормата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Обоснован е изводът, че издаденото разрешение № 14/02 април 2018 г. за обект "Автокомплекс" е неотносимо към обекта и че строежът не е допустим по нормативите на ЗУТ. Установено е, че процедурата по чл. 225 а, ал. 2 ЗУТ е спазена от страна на административния орган. Налице е незаконен строеж съобразно визираното в нормата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ, изграден през 2019 г. и доводите, че същия не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУТ, са правилни. При тези обстоятелства, правилно е прието, че процесната заповед е законосъобразно издадена. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Община Мадан следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат в размер на 600 лева, платени реално, в която връзка са представените с отговора доказателства. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав