Решение № 10263 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 860/2019 г.

Решение № 10263 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 860/2019 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Кирилова от [населено място], област [област], подадена чрез процесуалния й представител адв. Е. Велков, срещу решение № 465 от 22 ноември 2018 година, постановено по адм. дело № 305/2018 година по описа на Административен съд Смолян. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1012-20-133#1 от 03 октомври 2018 година на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП-НОИ) – Смолян, с което е потвърдено разпореждане № 201-00-669-3 от 31 август 2018 година на ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Смолян и М. Кирилова е осъдена да заплати на ТП на НОИ – Смолян сума в размер на 300. 00 (триста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е инкорпорирано и искане за отмяна на решението на Административен съд Смолян в частта му относно присъдените на ответната страна разноски по делото. Това искане по своята същност представлява искане за изменение на решение № 465 от 22 ноември 2018 година, постановено по адм. дело № 305/2018 година по описа на Административен съд Смолян, в частта му за разноските. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Смолян, в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния му представител юрк. С. Димова излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба, в частта й, с която се оспорва съдебното решение по отношение на присъдените разноски е недопустима за разглеждане в настоящето производство. В текста на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е предвиден специален ред за корекция на съдебното решение в частта му за разноските. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Изчерпването на този специален ред за изменение на съдебния акт в частта му за разноските е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В случая, отбивният ред не е осъществен, поради което подадената жалба, в тази й част, ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – прекратено. Доколкото по съществото си касационната жалба в посочената част представлява искане за изменение на решението в частта му за разноските, делото ще следва да бъде изпратено по подсъдност на административния съд за произнасяне по така направеното искане. Касационната жалба, в останалата й част, с която се оспорва решението на Административен съд Смолян в частта му, с която е отхвърлена жалбата на решение № 1012-20-133#1 от 03 октомври 2018 година на Директора на ТП-НОИ – Смолян, с което е потвърдено разпореждане № 201-00-669-3 от 31 август 2018 година на ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Смолян, е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което, в тази й част, касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, в допустимата й част, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Смолян е образувано по жалба на М. Кирилова срещу решение № 1012-20-133#1 от 03 октомври 2018 година на Директора на ТП-НОИ – Смолян, с което е потвърдено разпореждане № 201-00-669-3 от 31 август 2018 година на ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Смолян, издадено на основание чл. 54 г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с което е спряно изплащането на отпуснатото на М. Кирилова парично обезщетение за безработица за период на осигурена заетост от 21 май 2018 година до 04 юни 2018 година, удостоверен за лицето от компетентната институция (КИ) на Кралство Испания. Разпореждането е мотивирано с това, че след извършена проверка от ГД "Национална полиция" към МВР, обективирана в писмо изх. № 1029-20-928#1/13 юли 2018 година, се установява, че Кирилова е напуснала територията на Република България на 07 май 2018 година и се е завърнала на 10 май 2018 година. Налице е несъответствие между периода на осигуряване в Кралство Испания и периода на напускане на Република България, което е основание за спиране на административното производство по чл. 54г, ал. 4 от КСО поради наличие на данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на паричното обезщетение за безработица. От данните по делото се установява, че Кирилова е работила по трудов договор в SERV. AGRIKOLDS LYUBO SLU. От лицето при подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица от 05 юли 2018 година е приложено заявление за удостоверяване на осигурителните периоди от друга държава-членка на ЕС, Кралство Испания със СЕД U002, в което декларира, че правоотношението със SERV. AGRIKOLDS LYUBO SLU е прекратено считано от 05 юни 2018 година. Във връзка със заявлението на Кирилова, ръководителят на осигуряването за безработица ответникът е изпратил писмо до Дирекция "ЕРМД" към ЦУ на НОИ за удостоверяване на осигурителните периоди и доходи със СЕД U002 и СЕД U004. С разпореждане № 201-00-669-1/18.07.2018 г. на същия е било спряно производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица на Кирилова. С писмо вх. № 1019-20-1160#2/23.08.2018 г. от Дирекция "ЕРМД" към ЦУ на НОИ е изпратен преносим документ U1, издаден от компетентната институция на Кралство Испания, с който се удостоверява период на осигурена заетост по законодателството на Кралство Испания за времето от 21 май 2018 година до 04 юни 2018 година включително, с основание за прекратяване на осигуряването – изтичане срока на договора и осигурителен доход за периода на осигурена заетост – 786, 76 евро. С разпореждане № 201-00-669-2/30.08.2018 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ - Смолян производството по отпускане на обезщетение е възобновено. Касационният състав на ВАС, шесто отделение намира решението на Административен съд - Смолян за валидно и допустимо, а разгледано по същество за правилно, постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и материалния закон. Административен съд - Смолян правилно е отхвърлил жалбата на М. Кирилова срещу решението на директора на ТП на НОИ Смолян, като издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което обосновано е приел, че не са налице отменителни основания спрямо оспорения административен акт. Този извод се споделя от касационната инстанция. В административния акт са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Дадена е възможността на засегнатото лице да реализира адекватно правото си на защита като направи съответните възражения и пояснения. Правилно е прието от административния орган, а и от първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за издаване на разпореждане по чл. 54г, ал. 4 от КСО за спиране изплащането на парично обезщетение за безработица на Кирилова. Според изискването на чл. 12, ал. 1 от НУРКИРСРПУ, работодателят или предприятието, което осигурява временна работа от държава членка или от трета държава, или определено от него лице подава в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" заявление съгласно приложение № 2, което съдържа данни за: 1. работодателя; 2. командирования или изпратения работник или служител; 3. продължителността, началото и края на командироването или изпращането; 4. адреса или адресите на работното място; 5. местното лице, приемащо на работа командирования или изпратения работник или служител; 6. предоставяните услуги, които обуславят командироването или изпращането; 7. лицето, определено за осъществяване на връзка с компетентните органи в Република България и за изпращане и получаване на документи; 8. лицето, определено за представител, чрез който съответните социални партньори могат да привлекат работодателя за участие в колективно трудово преговаряне за срока на предоставянето на услугите. Съгласно чл. 12, ал. 2 от НУРКИРСРПУ, заявлението по ал. 1 се подава по електронен път чрез единния национален уебсайт по чл. 10, ал. 1 най-късно до започване на предоставянето на услугите. Според чл. 12, ал. 3 от НУРКИРСРПУ, работодателят е длъжен да уведоми незабавно Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за всяко изменение на обстоятелствата по ал. 1 с изключение на данните по т. 1, които се предоставят в 7-дневен срок. От събраните доказателства се налага извод, че решението на ТП на НОИ - Смолян и потвърденото с него разпореждане са издадени в съответствие с материалния закон. Възложената проверка на осигурителя следва да бъде извършена и приключена съгласно разпоредбите на Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, като се изиска и събере необходимата информация, както и да бъде осъществен контакт с дружеството осигурител и представляващия го. Следователно са налице предпоставките за спиране по чл. 54г, ал. 4 от КСО във връзка с чл. 54д, ал. 1 от КСО. На основание чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава. Когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, приложимата към случая редакция на разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) допуска издаване на разпореждане, с което длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО спира производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица. В случая поради получените от органа данни, които могат да доведат до отказ от изплащане на обезщетение за безработица на касатора, са били налице предпоставки за издаване на разпореждане по чл. 54г, ал. 4 от КСО. Това се налага и предвид постъпилата информация относно несъответствие на данните, визирани в писмото на ГД "НП" към МВР и данните, които първоначално са удостоверени от КИ на Испания като период на осигурена заетост на лицето. Именно поради това и с оглед изисканата повторна проверка от страна на ТП на НОИ - Смолян до Дирекция "ЕРМД", законосъобразно и правилно е било спряно административното производство по изплащане на ПОБ на лицето. Спирането има временен обезпечителен характер и охранява предотвратяването на неоснователни плащания по държавното обществено осигуряване. В случая очевидно е налице необходимост от една страна да се установи истинността на подаваните данни от осигурителя и упражняваната трудова дейност от лицето в контекста на неоспорените от него данни за пребиваването му на територията на Република България и Кралство Испания в периода, в който е следвало да извършва трудова дейност, както и за режима на командироване, за който не е постъпвало заявление в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" в изпълнение на чл. 12, ал. 1 от НУРКИРСРПУ. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Съществен е моментът, че при прякото прилагане на чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., размерът на паричното обезщетение за безработица се определя от осигурителния доход през последния завършен осигурителен период, независимо от неговата продължителност и от това къде е завършен. В настоящия случай размерът на ПОБ ще се определи от осигурителния доход при последния осигурител "SERV. AGRICOLAS LYUBO, SLU". Установяването по безспорен начин на упражняване на трудова дейност от М. Кирилова е съществен момент с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, поради което е образувана и преписка с № 1348/14.06.2018 г. по описа на Окръжна прокуратура - Смолян. Видно от представеното пред касационната инстанция Уведомление рег. № 1348/03.10.2018 г. по описа на Окръжна прокуратура - Смолян до директора на ТП на НОИ - Смолян, по преписката е образувано с постановление и досъдебно производство за престъпление по чл. 212, ал. 5 във връзка с ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс, поради което и спирането на производството съгласно нормата на чл. 54г, ал. 4 от КСО е извършено законосъобразно на базата на събраните писмени доказателства. Ако се установи, че обезщетението за безработица е отпуснато неправомерно и се стигне до връщането му, ведно със съответни лихви, тъй като очевидно са налице данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, лицето ще е пряко финансово засегнато. Ето защо като е отхвърлил жалбата срещу решението на Директора на ТП-НОИ – Смолян и потвърденото с него разпореждане № 201-00-669-3 от 31 август 2018 година на ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Смолян, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което при липсата на визираните в касационната жалба основания за отмяна ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, М. Кирилова ще следва да бъде осъдена да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП-НОИ) – Смолян направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100, 00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,