Решение № 764 от 24.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба, подадена от С. Градев, чрез адв. К. Димова, против Решение 15/07.06.2022 г. на Административен съд-Русе, постановено по адм. дело 84/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2153-17-30/07.02.2022 г., издадено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Русе, потвърждаващо Разпореждане 2139-17-73/14.12.2021 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване на ТП на НОИ - Русе. Касаторът поддържа твърдения, макар и имплицитно, за неправилност на съдебното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК- нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което иска да се отмени изцяло, както и оспорения административен акт. Ответникът- директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт Русе оспорва касационната жалба изцяло. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид изложените в касационната жалба и писмения отговор доводи, и след преглед на първоинстанционното решение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира атакувания съдебен акт за валиден и допустим. Първоинстанционният съд вярно е установил фактическата обстановка, релевантна за правния спор по делото. Жалбоподателят С. Градев е получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната на основание чл.74 от КСО, считано от 12.04.2022 г. с Разпореждане 39/14.06.2022 г., впоследствие изменяно и изплащано при спазване разпоредбите на КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), в сроковете и определените проценти трайно намалена работоспособност (ТНР), съобразно постановените експертни решения на ТЕЛК. Последното изменение на пенсията е от 21.04.2020 г. и е по повод Експертно решение 1260 от същата дата на ТЕЛК Общи заболявания първи състав УМБАЛ- Русе, с което е определена 75% ТНР, със срок пожизнен. С последващи разпореждания, последното от 01.07. пенсията е осъвременена, от 01.07.2020 г., и е определен нейният размер на 230, 40 лева, приравнен на минималния- 262, 50 лева. Със заявление, вх.2113-17-62/20.01.2021 г., С. Градев е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. С Разпореждане 16/28.04.2021 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 68, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО. Пенсията е отпусната пожизнено, считано от 27.12.2020 година. С разпореждането е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 262, 50 лева, на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО, тъй като не се следва изплащането й на основание чл.101 КСО и същата е по- неблагоприятната по размер.Отпуснатата ЛПОСВ е в размер на 272, 68 лева, т.е. изплаща се пенсията в по-благоприятния размер, а именно тази за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането, като необжалвано в срок, е влязло в законна сила. Предвид това и по повод заявление от 19.08.2021 г., Градев е поискал, на основание чл.99 от КСО, да бъде отменено Разпореждане 16/28.04.2021 г. С обжалваното разпореждане от 14.12.2021 г. му е отказано възобновяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, потвърдено с Решение 2153-17-30/07.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ- Русе. Административният съд е отхвърлил първоинстанционната жалба, след като е приел, че решението на органа е законосъобразен административен акт. Решението на Административен съд- Русе, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ Русе е отхвърлена, е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон - чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО. Няма спор, че на С. Градев е изчислена и определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която е получавал до 28.04.2021 г. Към датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО съдържа забрана за едновременно получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Действително, според материалноправната норма на чл. 101, ал. 3а КСО (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Тази хипотеза обаче се отнася до случаите, при които лицето има право на повече от една пенсия по КСО, какъвто не е настоящият, предвид императивната забрана на чл. 101, ал. 1, т. 2 КСО. Нормата на чл. 74, ал. 4 КСО (Нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) също императивно повелява, че пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При проверката на решението се споделят мотивите на административния съд, на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно от АПК, поради което настоящият състав не излага подробни съображения и препраща към тях. Предвид изложеното, решението, което е правилно, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,