Решение № 9774 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3132/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на туризма против решение 3892 от 22.05.2024 г., постановено по адм. дело 2346/2023 год. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена заповед Т-РД-27-134/28.11.2023 год. издадена от заместник-министъра на туризма в частта по т.II, с която е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на Теди-Кам ЕООД в размер на 145 631, 57 лева по договор BG16RFOP002-2.092-0321-C01 за преодоляване на икономическите последствия от пандемията Ковид 19, финансиран по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 год. и преписката е върната на заместник-министъра на туризма за ново разглеждане и произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд не е изследвал и преценил в пълнота фактите и обстоятелствата, при които е издадена заповедта, а именно, че е издадена в съответствие с материалните правни норми и при спазване на разписаните процедурни правила. В т. 14.1 от Условията за допустимост на разходите са описани изчерпателно кои разходи са допустими по процесната процедура за предоставяне на финансова помощ. Неправилен е изводът на съда, че липсват мотиви за издаване на заповедта. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което съдът да отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът Теди-Кам ЕООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени касационните основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на обжалване пред административния съд е заповед Т-РД-27-134/28.11.2023 год. издадена от заместник-министъра на туризма в частта по т.II, с която е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на Теди-Кам ЕООД в размер на 145 631, 57 лева по договор BG16RFOP002-2.092-0321-C01 за преодоляване на икономическите последствия от пандемията Ковид 19, финансиран по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 год. За да издаде оспорената заповед заместник министърът на туризма е установил от фактическа страна, че между Министерство на туризма и Теди-Кам ЕООД е сключен административен договор BG16RFOP002-2.092-0321-С01/21.12.2020 год. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 год. по процедура BG16RFOP002-2.092 Подкрепа на предприятия, регистрирани по Закона за туризма като туроператор или туристически агент, за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID -19. Цитираният договор е сключен на основание чл. 37, ал. 3 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) и във връзка с постъпило проектно предложение от дружеството-жалбоподател, което от своя страна се е задължило да изпълни всички произтичащи от договора и неговите приложения задължения. След изтичане на сроковете за изпълнение на проекта от дружеството са представени чрез кореспонденция в ИСУН Технически отчет 1 тип окончателен и Искане за плащане 1, ведно с Финансов отчет 1, съгласно който общата стойност на отчетените разходи е 172 253, 79 лева, а на 11.07.2022 год. чрез кореспонденция BG16RFOP002-2.092-0321-C01-M001 в ИСУН 2020 до управителя на Теди-Кам ЕООД е изпратено искане за пояснения и допълнителни документи по повод открити несъответствия/грешки при верифициране на Финален отчет 1 по сключения административен договор. От екипа по верификация по процедура BG16RFOP002-2.092 е указано на дружеството, че е необходимо да декларира, че отчетените разходи са част от туристическия пакет и са включени в стойността на предоставяната от предприятието туристическа услуга. След представяне на допълнителните документи екипът по верификация е изпратил до Теди-Кам ЕООД и указания за редуциране на отчетените разходи за нощувки и платени туристически услуги в съответствие с праговете на ЗУСЕСИФ. Издадена заповед Т-РД-27-134/28.11.2023 год. от заместник министъра на туризма, с която е одобрено предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 169 975, 12 лева и е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 145 631, 57 лева по Договор BG16RFOP002-2.092-0321-С01 за преодоляване на икономическите последствия от пандемията Covid 19, финансиран по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 год. 2020 год. на Теди-Кам ЕООД. Като мотив за отказа за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в заповедта е посочено, че във връзка с извършена документална проверка на представените документи и доказателства по административен договор BG16RFOP002-2.092-0321-С01 и Искане за окончателно плащане, екипът по верификация е констатирал, че част от разходите са допустими и фактически извършени в периода на допустимост. Разходите за екскурзии и не предоставено платежно нареждане към фактура за интернет услуги са недопустими за верификация на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, тъй като са в неизпълнение на т. 28 от Условията за кандидатстване и изпълнение /Раздел II Финансово изпълнение на проектите и плащане/. В мотивите на заповедта е посочено, че ако дружеството няма възражение по повод установената надплатена сума разполага с възможността да възстанови сумата в размер на 145 631, 57 лева по банкова сметка на Министерство на туризма. Заповедта е обжалвана от дружеството в частта по т.II, с която е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 145 631, 57 лева по Договор BG16RFOP002-2.092-0321-С01 за преодоляване на икономическите последствия от пандемията Covid 19, финансиран по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 год. 2020 год. на Теди-Кам ЕООД. С процесното решение административният съд е уважил жалбата и е отменил заповедта на зам.министъра на туризма в обжалваната част. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, а именно заместник-министърът на туризма във връзка със заповед Т-РД-16-266/29.06.2023 год. Съгласно чл. 36, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Министерството на туризма, Дирекция Програмиране и управление на проекти осигурява дейностите по изпълнение и/или управление на проекти или програми, финансирани със средства от Европейския съюз или от други донорски организации и финансови институции, по които Министерството на туризма е бенефициент, като отговаря за цялостното управление, изпълнение, отчитане и контрол на дейностите по съответния проект съгласно договора за безвъзмездна помощ. От заповед Т-РД-16-266/29.06.2023 год. на министъра на туризма се установява, че на И. Г. изпълняваща длъжността заместник-министър на туризма, е възложено да организира, координира и контролира дейността на Дирекция Програмиране и управление на проекти. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - 68 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 62, ал. 1 и 2 от закона междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта; чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. По направено искане за плащане, те се верифицират въз основа на документите по чл. 60, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, представени от бенефициера, чрез извършване на управленски проверки. Първоинстанционният съд е посочил, че съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, разходите се считат за допустими, когато са изпълнени едновременно посочените в т. 1 - т. 7 условия, а именно: 1) разходите са за дейности, съответстващи на предвидените в одобрения проект и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2) разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; 3) разходите не надхвърлят праговете за съответната категория в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект; 4) разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги, строителни и монтажни работи и положен труд; 5) разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; 6) разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система; 7) за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на Приложение XIII от Регламент /ЕС/ 2021/1060 и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 82 от Регламент /ЕС/ 2021/1060; 8) разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи. В конкретния случай, с оспорената заповед е отказано верифициране и предоставяне на безвъзмездна финансова помощ поради несъответствие на заявените разходи с условията за допустимост по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. В заповедта е посочена сумата на разходите, които не се верифицират като е указано, че тази сума следва да бъде възстановена като неправомерно платена. В процесния случай документът по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е Условия за кандидатстване и изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 год. Процедура за подбор на проекти BG16RFOP002- 2.092 - Подкрепа на предприятия, регистрирани по Закона за туризма като туроператор или туристически агент, за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19. Първоинстанционният съд е приел, че при това съдържание на акта, не може да се приеме, че е посочено достатъчно ясно и конкретно правното основание, обосноваващо упражнената разпоредителна власт. Органът, за да откаже верификацията на средства над определен размер, с аргумент, че тази разлика надвишава допустимите разходи, не е достатъчно да цитира хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, нито да посочи наименованието на акта по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ - в случая Условията за кандидатстване и изпълнение по конкретната процедура. Съдът е установил, че в оспорената заповед липсва, каквото и да било изложение на мотивите на ответния административен орган защо е приел, че разходите за екскурзии и непредоставено платежно нареждане към фактура за интернет услуги са недопустими за финансиране - липсва обосновка каква е относимата фактология, в какво конкретно се изразява недопустимостта на горепосочените разходи. Съдът е отчел, че съгласно тълкувателно решение 16/1975 год. на ОСГК на ВС на РБ, е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, но такива в случая липсват. Посочено е, че в т. 14.2 от Условията за кандидатстване са описани условията за допустимост на разходите по конкретната процедура, а в т. 14.3 изчерпателно са изброени недопустимите разходи. От представените по делото доказателства не може да се формира несъмнен извод за начина на формиране на стойността на неверифицираните разходи. Никъде в административната преписка не е обосновано как точно е определен размерът на недопустимите разходи за екскурзии и разходи свързани с непредставяне на платежно нареждане за интернет услуги, респективно на какво правно основание административният орган определя, че тези разходи са недопустими. Въз основа на всичко изложено първоинстанционният съд е приел, че заповедта в оспорената част е немотивирана, което е самостоятелно основание за отмяна по смисъла на нормата на чл. 146, т. 2 от АПК. Тези съображения са го мотивирали да стигне до извод и за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, тъй като административният орган не е изпълнил вмененото му с чл. 35 от АПК задължение да издаде индивидуалния административен акт след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, поради което оспорената заповед в обжалваната част е отменена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил пълна проверка на законосъобразността на акта като подробно и обосновано е изложил изводите си по релевантните факти и приложимия закон. Обсъдил е всички възражения на жалбоподателя и правилно ги е преценил като неоснователни. В административния акт като правни основания за постановения отказ за верифициране на сумата от 145 631, 57 лева е посочено неизпълнение на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ във връзка с т. 28 от Условията за кандидатстване и изпълнение (Раздел II Финансово изпълнение на проектите и плащане). Точка 28 от Условията за кандидатстване е наименована Условия за изпълнение. В нея се съдържат Раздел I Техническо изпълнение на проектите, Раздел II Финансово изпълнение на проектите и плащане и Раздел III Мерки за информираност и публичност. В посочения от административния орган Раздел II Финансово изпълнение на проектите и плащане са предвидени: методите за изплащане на допустимите разходи, задълженията за поддържане на отделни счетоводни аналитични сметки, отговорност за администриране на процеса на определяне на ДДС, определянето на действителния размер на подлежащата на изплащане помощ, условие за недопустимост на промени в бюджета на проекта, вариант на плащане на безвъзмездната финансова помощ, последващ контрол на отчета, процедура при невъзможност за изпълнение на проекта. Никъде в посочения раздел не се съдържа основание за определяне на един разход като недопустим. Условията за допустимост на разходите по проекта са подробно описани в т.14.1 от Условията за кандидатстване и изпълнение като в т.14.2 са посочени допустимите разходи, а в т.14.3 са описани недопустимите разходи. Разходите по процесната заповед, които не са верифицирани по никакъв начин не са съотнесени към някои от подробно описаните недопустими разходи по т.14.3. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълняващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административния акт с конкретно съдържание. Задължението за установяване на фактическото основание не може да бъде изпълнено посредством общото посочване от страна на административния орган на раздел от Условията за кандидатстване и изпълнение. На следващо място като правно основание е цитиран чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, според който разходите са допустими, ако попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2, според която за всяка процедура по програма по чл. 3, ал. 2 се определят: 1. допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има такива; 2. методът, приложим за определянето на разходите, и условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ, когато за тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 4; 3. при проекти, които генерират приходи методът, по който нетните приходи се приспадат от разходите за проекта; 4. специфичните условия, на които да отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията, при които проектът се смята за осъществен извън програмния район. Анализът на изискването по точка 2 сочи, че е необходимо органът не само да се е позовал на точка 2, но и за да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1 от АПК е необходимо и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват. В настоящия случай административният орган не е обосновал коя категория разходи не съответства на проекта. Административният орган следва да посочи ясно и точно фактическото основание и съответстващото му правно основание, поради което изводът на първоинстанционния съд, че актът е немотивиран, е правилен. Дори и в оспорената заповед на заместник-министъра на туризма да е изложено фактическо основание, без фактите да бъдат подведени под относимото правно основание, съдът не може да установи налице ли са условията за законосъобразно упражняване на правомощието на административния орган, а засегнатите от акта лица не могат да упражнят ефективно правото си на защита. По изложените съображения правилно Административен съд Бургас е отменил административния акт в обжалваната му част. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора неоснователно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото за двете инстанции. За първата инстанция разноски са присъдени на дружеството с оглед изхода на спора и представените доказателства за извършени такива. За настоящата инстанция разноски не следва да се присъждат, тъй като по делото няма представени доказателства за реално извършени такива. Разноски се присъждат, когато са направени реално от страната в процеса и установени безспорно по отношение на техния адресат и размер. В случая по делото не е представен договор за правна защита и съдействие с адв. С. Бояджиева, както и доказателства за договореното адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение