Решение № 9583 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14454/2009 г.
ВАСV отделение08.07.2010 г.докладчик Йова Проданова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Борислав Петков Абаджиев, ЕГН ********** от гр. София, бул. "Самоков" 78 бл. 305 ап. 27 срещу Заповед № РД-14-560/15.10.2009 г. на министъра на културата. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Мотиви
Решение № 9583 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14454/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Борислав Петков Абаджиев, ЕГН ******** от гр. София, бул. "Самоков" 78 бл. 305 ап. 27 срещу Заповед № РД-14-560/15.10.2009 г. на министъра на културата с искане да бъде отменена поради незаконосъобразността й. Извършената структурна промяна на администрацията на министерството на културата с приемането на нов Устройствен правилник с ПМС № 239/2009 г. е довела до създаване на дирекции с нови наименования, но функциите, задълженията и изискванията, свързани с държавната собственост и недвижимите паметници на културата продължават да съществуват като публична политика и правомощие на министъра на културата и съответно на подпомагащата го администрация. Заеманата от жалбоподателя длъжност "директор" на дирекция "Инвестиционна политика и опазване на недвижимите паметници на културата" формално не съществува в сега действащия Устройствен правилник на министерството, но фактически не е съкратена, като функциите, задачите, задълженията и изискванията на длъжността са разписани в нови четири дирекции, като са назначени нови директори. Ответникът министърът на културата чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Безспорно към 15.10.2009 г. жалбоподателят заема длъжността "директор", с ранг IV старши в системата на министерството на културата, с място на работа дирекция "Инвестиционна политика и опазване на недвижимите паметници на културата". Със Заповед № РД-14-560/15.10.2009 г. на министъра на културата служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Като причина за прекратяването е вписано съкращаване на длъжността. Основание за издаване на заповедта е ПМС № 239 от 02.10.2009 г., с което е приет Устройствен правилник на Министерството на културата /обн. ДВ, бр. 80/09.10.2009 г./ и щатно разписание, утвърдено със заповед на Министъра на културата, в сила от 15.10.2009 г. Промяната в организационната структура на Министерството на културата е извършено с акт на Министерския съвет, Постановление № 239 от 02.10.2009 г., което отменя Устройствения правилник на Министерството на културата, приет с ПМС 149/2006 г. и приема нов Устройствен правилник на Министерството на културата. Съобразно приетия с ПМС 239/2009 г. Устройствен правилник на Министерството на културата в организационната структура на министерството не съществува дирекция "Инвестиционна политика и опазване на недвижимите паметници на културата". Съпоставянето с отменения правилник установява преминаване на нейните дейности в четирите новосъздадени дирекции - "Управление на собствеността"- чл. 19 от Устройствения правилник /УП/, "Инспекторат и опазване на културното наследство" - чл. 21 от УП, "Културно наследство" - чл. 22 от УП и "Координация на програми и проекти" - чл. 24 от УП. При съобразяване на извършените промени министърът на културата, в рамките на своята компетентност, утвърждава ново щатно разписание, в което длъжността "директор" на дирекция "Инвестиционна политика и опазване на недвижимите паметници на културата", заемана от жалбоподателя, не фигурира като нормативно определена позиция по смисъла на чл. 2 от Наредбата за приложението на ЕКДА. Не се оспорва в процеса, че заеманата от Борислав Абаджиев длъжност не е запазена и като съвкупност от функции, задължения и изисквания в новото щатно разписание, тя се осъществява съответно от директорите на посочените четири новосъздадени дирекции. Запазването на длъжността въпреки извършените структурно-организационни промени предполага да са съхранени нейните определящи, същностни функции и задачи. Съпоставянето на функциите на дирекциите, определени с Устройствения правилник и длъжностните характеристики налага извода, че извършената промяна на длъжността е довела до нейното отпадане не само като наименование, но и като съвкупност от функции, задачи и задължения, характеризиращи същностното й съдържание. Нито една от новосъздадените длъжности "директор" на четирите дирекции не може да бъде определена като трансформиране на предишната длъжност в нова длъжност, но с различно наименование. Извършените промени представляват реално съкращение на заеманата от жалбоподателя длъжност след като тя не е съхранена като съвкупност от функциите, задачите и задълженията, изпълващи същностното й съдържание по утвърдената длъжностна характеристика. Осъществяването на включените в нея функции, задачи и задължения от различни други длъжности не може да доведе до извод за отсъствие на съкращение. От изложеното следва, че с организационно- структурните промени и утвърденото щатно разписание на Министерството на културата, в сила от 15.10.2009 г. длъжността "директор" на дирекция "Инвестиционна политика и опазване на недвижимите паметници на културата" в Министерството на културата, заемана от Борислав Абаджиев е съкратена, поради което съдът приема, че са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. и обжалваната заповед е законосъобразна. При служебната проверка за законосъобразност, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Това налага подадената срещу нея жалба да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2