Решение № 5514 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11420/2020 г.

Решение № 5514 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11420/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Република България, подадена чрез пълномощник, против решение № 2273 от 27.04.2020 г. по адм. д. № 7111/2019 г. на Административен съд София-град, в частта, в която съдът е отменил негово решение № 64/19.03.2018 г. в частта на отхвърлено искане за заличаване регистрацията на марка с рег. № 88566 СИРХАЛУМИ/SIRHALUMI за стоките от клас 30 на Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ) "какаови напитки, напитки от кафе с мляко, овесена каша с мляко (за хранителни цели), шоколадови напитки с мляко, замразено мляко (сладолед), горчица, сосове (подправки)" и за стоките от клас 32 - "плодови напитки и сокове, сладки кремообразни напитки (безалкохолни плодови напитки), квас (безалкохолна напитка)" на основанието по чл. 26, ал. 3, вр. чл. 12, ал. 3 ЗМГО и е изпратил преписката на председателя на Патентно ведомство за ново произнасяне. Според касатора решението в тази част е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът изцяло е възприел заключението на вещото лице и не е формирал собствени изводи. Поддържа становище, че наличето на репутация на търговската марка е правен въпрос, а изследване известност на марката от вещо лице е недопустимо. Иска отмяна на решението в частта досежно разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗМГО и в частта за разноските, при което съдът да се произнесе по съществото на спора като отхвърли жалбата на Фондация за защита на традиционното сирене на Кипър, наречено HALLOUMI, Кипър. Претендира разноски за защита от юрисконсулт.

Ответникът Фондация за защита на традиционното сирене на Кипър, наречено HALLOUMI, Кипър, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба.

Ответникът "Маклер Комерс" ЕООД не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът Тов "Еврофуудс", Украйна, не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на съдебното решение, приема следното:

Първоинстанционният съд е установил, че Фондацията за защита на традиционното сирене на Кипър, наречено HALLOUMI, Кипър (Фондацията) е сезирала Патентното ведомство на Република България с искане вх. № 70069611 от 28.04.2017 г. за заличаване регистрацията на словна марка с рег. № 88566 СИРХАЛУМИ/SIRHALUMI с притежатели "Маклер Комерс" ЕООД и Тов "Еврофуудс", Украйна, за стоките от класовете 29, 30 и 32 МКСУ, за които е регистрирана, на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗМГО(отм.); ; чл. 26, ал. 3, вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.); и чл. 26, ал. 3, вр. чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.);.

Пред Патентното ведомство е установено, че Фондацията е притежател на колективна марка на ЕС с рег. № 1082965 HALLOUMI, регистрирана за стоките "сирене" от клас 29. Марката е заявена през 1999 г. и е регистрирана на 14.07.2000 г. със срок на действие до 22.02.2019 г. Търговската марка с № 88566 СИРХАЛУМИ/SIRHALUMI е заявена за регистрация на 4.07.2013 г. и е регистрирана на 2.06.2014 г. за стоки от класове 29, 30 и 32 МКСУ.

С оспореното пред първоинстанционния съд решение № 64/19.03.2018 г. председателят на ПВ, след като е разгледал искането на молителя по всички посочени от него основания, е:

• заличил частично регистрацията на словна марка с рег. № 88566 СИРХАЛУМИ/SIRHALUMI, с притежатели "Маклер Комерс" ЕООД и Тов "Еврофуудс", Украйна, по отношение на всички стоки от клас 29, както и за стоките "замразено кисело мляко (замразени сладкарски глазури); замразени млечни сладкарски продукти" от клас 30 и за стоките "суроватъчни напитки; бадемово мляко (напитка); фъстъчено мляко (безалкохолна напитка)" от клас 32;

• отхвърлил искането на Фондацията за заличаване регистрацията на марката в останалата част, съответно за стоките от клас 30 МКСУ "закваски, какаови напитки, напитки от кафе с мляко, овесена каша с мляко (за хранителни цели), шоколадови напитки с мляко, замразено мляко (сладолед), горчица, сосове (подправки)" и от клас 32 МКСУ "плодови напитки и сокове, сладки кремообразни напитки (безалкохолни плодови напитки), квас (безалкохолна напитка).

Решението в частта, с която регистрацията на марката е частично заличена, не е обжалвано и е влязло в сила. Решението е оспорено от Фондацията пред Административния съд София - град в отхвърлителната му част.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по отношение на всички основания, на които органът е отхвърлил искането на Фондацията. По първото основание за заличаване на марката по чл. 26, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗМГО (отм.); законосъобразността на административния акт не е оспорена. По отношение на второто основание за заличаване по чл. 26, ал. 3, вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.); съдът е приел, че административният акт е законосъобразен за всички стоки, с изключение на стоките "закваски", при които поради обстоятелството, че представлява свързан продукт със стоките "сирене" - специфичен продукт бактериални култури, концентрирани в млечна среда, кои?то се влага и при производството на сирене, следва да се приеме, че стоките "закваски" на процесната марка са сходни, макар и в ниска степен, на стоката на по-ранната марка "сирене". С оглед изложеното е направил извод, че по отношение на стоките "закваски" са изпълнени първите три елемента от фактическия състав на основанието по чл. 26, ал. 3, вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.); , но доколкото административният орган не е изследвал четвъртия елемент - вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка, и като е взел предвид недопустимостта това да се извършва за пръв от съда е посочил, че преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне.

Съдът е отменил оспореното решение № 64/19.03.2018 г. на председателя на ПВ в частта, с която органът е отхвърлил искането за заличаване регистрацията на марка с рег. № 88566 СИРХАЛУМИ/SIRHALUMI за стоките от клас 30 МКСУ "закваски, какаови напитки, напитки от кафе с мляко, овесена каша с мляко (за хранителни цели), шоколадови напитки с мляко, замразено мляко (сладолед), горчица, сосове (подправки)" и от клас 32 на МКСУ "плодови напитки и сокове, сладки кремообразни напитки (безалкохолни плодови напитки), квас (безалкохолна напитка)" във връзка с приложението на основанието по чл. 26, ал. 3, вр. чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.);. За изясняване на делото от фактическа страна за наличието на третото основание за заличаване първоинстанционният съд е приел писмени доказателства и е изслушал и приел заключение на съдебно-маркова експертиза без възражения от страна на участниците в производството. По делото е безспорно установено сходството между двете марки, а в хипотезата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.); законът не изисква да е налице сходство между стоките на двете марки, което условие също е установено по делото. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по отношение на изложените в него констатации и е обосновал извод за доказана известност на по-ранната марка HALLOUMI към датата на заявката за регистрация на по-късната марка 4.07.2013 г. Обосновал е извод, че са осъществени първите три елемента от фактическия състав на основанието по чл. 26, ал. 3, вр. чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.); , но доколкото административният орган не е провел изследване на четвъртия елемент - вероятността използването на процесната марка да извлече без основание облаги от отличителния характер или известността на по-ранната марка или да ги увреди и предвид недопустимостта тази преценка да се извърши за първи път в съдебната фаза е приел, че преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне.

С касационната жалба председателят на ПВ оспорва единствено правилността на съдебния акт в частта от отмененото решение № 64/19.03.2018 г. на председателя на ПВ в частта, с която органът е отхвърлил искането за заличаване регистрацията на марка с рег. № 88566 HALLOUMI на основанието по чл. 26, ал. 3, вр. чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.); по отношение на всички стоки, предмет на спора.

Едно от основанията за заличаване регистрацията на марка е по чл. 26, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.); Разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.); изисква забрана/ заличаване на регистрация на марка, когато същата е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Понятието "марка, ползваща се с известност" е със съдържание съгласно чл. 16, ал. 3 от TRIPS. Анализът на чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.); сочи, че целта на института "марка, ползваща се с известност" е да се разшири обхвата на закрила на марката и по отношение на стоки и услуги, за които марката не е регистрирана, но за които използването на сходен или идентичен знак би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги накърнило. Предоставената от закона закрила на търговската марка и по отношение използването за различни от регистрираните стоки е обвързано с условие - използването да води до несправедливо облагодетелстване или накърняване на нейната отличителност. Регистрациите на марките имат значение дотолкова, доколкото отразяват използването или признаването на марката в страните на регистрация. Достатъчно е марката да е добре известна в поне един релевантен сектор, което обстоятелство в случая е безспорно установено както от представените писмени доказателства, обсъдени от съда, така и от констатациите (не изводите) на вещото лице. В тази връзка неоснователно е касационното възражение, че е недопустимо доказване на известност на марка с експертиза. Вещото лице е изследвало популярния пазар на разпространение на сирена с марката HALLOUMI и е установило, че за периода 2009 - 2013 г. тази марка е присъствала в множество публикации в различни интернет сайтове, включително и български; сирене HALLOUMI се предлага почти във всички големи хранителни вериги в страната и на територията на ЕС; марката присъства засилено и като реклама и е много добре позната в България в млекопреработвателния бранш и добре позната на потребителите на сирена. Съдът е обсъдил констатациите на вещото лице ведно с представените по делото писмени доказателства, които и експертът е ползвал в своето изследване. Нито отмененият, нито новият ЗМГО предвиждат забрана за представяне на доказателства в съдебното производство, които страната е могла да представи в производството пред административния орган. Следва да се посочи, че търговската марка не е необходимо да е добре известна сред широка публика.

Критериите, по отношение преценяването на известността на марката, без значение дали е общоизвестна или ползваща се с известност, са дадени в чл. 50а ЗМГО (отм.);. В тази насока съдът е събрал доказателства и е достигнал до обоснован извод за известност на регистрираната марка на Фондацията. С разпоредбата на чл. 50а, ал. 1 ЗМГО са изброени примерни обстоятелства, които се взимат предвид при определяне на една марка за общоизвестна. Изразът "марка, ползваща се с известност" не изисква познаването й от всички или почти всички граждани на дадена държава. Следва да се държи сметка единствено за известността й сред релевантния сектор от потребителите (заинтересованата част от обществото). При несъмнено установена разлика между регистрираните класове стоки на по-ранната марка HALLOUMI и по-късната марка, на доказване подлежи изискването на закона дали регистрацията на словната марка СИРХАЛУМИ/SIRHALUMI води до несправедливо облагодетелстване или накърняване на репутацията на по-ранната марка. Това органът в своето решение не е сторил и правилно първоинстанционният съд е приел, че в тази част решението е незаконосъобразно, тъй като издателят на акта не се е произнесъл по всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма. При новото произнасяне административният орган следва да съобрази пар. 5, ал. 2 от ПЗР на ЗМГО.

Неоснователно е направеното с касационната жалба искане за спиране на съдебното производство, тъй като има висяща процедура по заличаване на марката на Фондация за защита на традиционното сирене на Кипър, наречено HALLOUMI. Последното органът е установил след проверка на статуса на по-ранната марка в регистъра на EUIPO. Според председателя на ПВ подадено искане за заличаване на по-ранната марка трябва да бъде съобразено в настоящото производство. Съдът приема, че този факт, както и дали има значение за производството, следва да прецени административният орган при новото произнасяне в отменената част на акта. Но за спиране на съдебното производство не са налице основания по чл. 229, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК.

Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С решението съдът правилно е осъдил Патентното ведомство да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. Неоснователно е касационното възражение, че със съдебните разноски следва да бъдат натоварени солидарно и "Маклер Комерс" ЕООД и Тов "Еврофуудс". Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Двете търговски дружества са конституирани като заинтересовани страни в производството пред първоинстанционния съд.

С оглед изхода на спора разноски на касатора не следва да се присъждат.

Воден от горното, Върховният административен съд