Решение № 14120 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1205/2012 г.

Решение № 14120 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1205/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници", представляван от процесуалните си представители, срещу решение № 5094/14.11.2011 г., постановено по адм. дело № 5125/2011 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено решение № 313/05.05.2011 г. на Директора на Агенция "Митници" в частта, в която е изменено решение № 2605-264/17.02.2011 г. на Началника на митница Бургас и вместо него е определен за период на дължимата законна лихва по чл. 4 от Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили /ЗВНАУА/ върху сумата от 3800 лв. - периода от 20.07.2007 г. до окончателното плащане на сумата. Излагат се подробно мотивирани оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението на първата инстанция ведно със законните последици. Ответникът по така подадената касационна жалба - Борислав Дончев Борисов, чрез пълномощника си адв. Екимджиев, в подаден писмен отговор, оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба като сочи, че лихвата върху възстановения акциз следва да бъде присъдена от момента, в който органът е изпаднал в забава като е сезиран с искане за възстановяване на надвнесения акциз. Върховен административен съд, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е било решение № 313/05.05.2011 г. на Директора на Агенция "Митници" в частта, в която е изменено решение № 2605-264/17.02.2011 г. на Началника на митница Бургас и вместо него е определен за период на дължимата законна лихва по чл. 4 от Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили /ЗВНАУА/ върху сумата от 3800 лв. - периода от 20.07.2007 г. до окончателното плащане на сумата. С измененото решение на началник митница Бургас е разгледано подадено на 09.02.2011 г. искане за възстановяване на акциз за внесен на територията на страната употребяван автомобил в периода 1.1.2007 г. - 31.12.2009 г., върху сумата от 3800 лв. като размер на надвнесения акциз, платен на 20.07.2007 г. Между страните не е съществувал спор по фактите. Спорът се свежда до определяне на началната дата, от която започва да тече лихва за забава, в размер на законната лихва, върху надвнесената и подлежаща на възстановяване главница от 3800 лв. Административният орган в решението си, предмет на съдебен контрол, е приел, че лихва се дължи от влизане в сила на ЗВНАУА - 01.01.2011 г. Съдът е приел, че лихвата се дължи от 20.07.2007 г. като дата на внасяне на определения акциз върху внесен употребяван автомобил, по силата на законово задължение за това - чл. 76г ЗАДС, впоследствие отменен. Счел е, че щом отмененият текст на ЗАДС е противоречал на чл. 110, ал. 1 ДФЕС /решение на СЕС от 03.06.2010 г. по дело С-2/09 г./, не е следвало да бъде прилаган, поради което недължимо събраната сума следва да се върне ведно със законната лихва за изтеклия период. Приема, че изтеклият период по смисъла на чл. 129, ал. 6 ДОПК започва да тече от внасяне на сумата, в случая - 20.07.2007 г. Решението е неправилно. В приложимия ЗВНАУА е предвидено, че за надвнесения акциз се дължи законна лихва, но не е посочен началният момент за това. Ето защо следва да се издири и приложи уредба по аналогия, каквато се явяват общите правила на ДОПК за възстановяване на внесени за данъци суми, в какъвто смисъл е изричното препращане от § 1 от допълнителните разпоредби на ЗВНАУА. Различно тълкуване би поставило в различно положение лицата, които са внесли или са им събрани данъци в нарушение на общностното право от тези, на които са събрани или са внесли недължими на друго основание суми. Съгласно чл. 129, ал. 6 от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Законодателят е разграничил двете хипотези, при които от различен момент се дължи законната лихва, а именно дали внасянето или събиране на недължимите суми е въз основа на акт на органа по приходите или не, което с оглед действащото законодателство предполага, че внасянето или събирането на недължимите суми е резултат на подадена декларация или плащане от задълженото лице. Възстановяването на недължими суми, внесени от данъчния субект или събрани въз основа на подадена от него декларация, се осъществява по негово искане. Общият ред за подаване на искането и компетентния орган са регламентирани в чл. 129 и чл. 130 от ДОПК, а в специалния конкретен случай детайлите като образец на искането, срокове и компетентен орган са определени в специалния ЗВНАУА. Следователно за спазване принципа на равностойност в случая следва да се приложи най-близката хипотеза за определяне началния момент на олихвяване на недължимо внесени или събрани суми, която е тази на чл. 129, ал. 6, изр. 2 от ДОПК, когато органът е сезиран с едно основателно искане. Този извод съответства и на общия принцип, че, когато не е уговорено друго, забава е налице след покана. По делото се установява, че производство по чл. 7 и сл. от ЗВНАУА е започнало на 09.02.2011 г., поради което от тази датата се дължи законната лихва върху възстановения надвнесен акциз, а не както е приел АССГ от датата на внасяне на акциза, с което е допуснал нарушение на закона, касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По делото няма данни ответникът по касация да е претендирал възстановяване на внесен акциз в нарушение на общностното право, в по-ранен момент. В настоящия случай с решението на директора на Агенция "Митници" е определена дължимост на законната лихва от 01.01.2011 г. Така определеният начален период е по-благоприятен за молителя и не подлежи на съдебен контрол и промяна. След отмяна на съдебното решение и поради обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на Борислав Дончев Борисов срещу решението на директора на Агенция "Митници", с което като е изменено решение на началника на митница Бургас е определен начален момент на дължимост на лихвата, считано от влизане в сила на ЗВНАУА - 01.01.2011 г. С оглед изхода на спора в полза на касатора, защитаван от юрисконсулт и предвид заявеното искане, следва да се присъди сума в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение