Решение № 1951 от 22.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура , чрез процесуален представител, срещу решение 310/20.07.2022 г. по адм. дело 239/2022 г. на Административен съд Монтана, с което е отменена заповед ЧР-СП-477 от 01.06.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура /УС на АПИ/. Касационният жалбоподател поддържа в жалбата и в писмено становище, че решението е неправилно като постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, в нарушение на материалния закон и необосновано, иска отмяна на решението, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационна жалба В. Вълов, чрез процесуален представител в писмен отговор, иска да оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС Монтана е установил, че с оспорената пред него заповед ЧР-СП-477 от 01.06.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура е прекратено служебното правоотношение на В. Вълов с ранг II младши на длъжност - директор на Областно Пътно управление Монтана при АПИ на основание чл.107, ал. 1, т. 5 , във вр. с чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В мотивите на заповедта е посочено, че е налице обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3, изразяващи се в липса на качества да изпълнява длъжността директор на ОПУ и липса на инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения, както и, че с действия/бездействия служителят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнение на спешни и неотложни задачи. Твърди се, че служителят неглижира съществени събития и процеси имащи ключово значение за дейността на АПИ. Съдът е приел, че при издаване на спорната заповед не е спазен материалния закон и са допуснати съществени административно-процесуални нарушения, респективно не е налице основанието, посочено от органа при прекратяване на служебното правоотношение на В. Вълов. Решението е правилно. Законосъобразни са доводите на първоинстанционния съд, че съгласно константната съдебна практика, за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия:1. Да е създадена нова фактическа обстановка 2. Същата да води до невъзможност за изпълняване на конкретната длъжност 3. Причините за това да са непреодолими и да не зависят от волята на която и да е от страните. В случая не е посочено фактическо основание, което да попада в тази хипотеза, тъй като не се твърди промяна във фактическата обстановка, нито причини, независещи от волята на която и да е страна. Формулираните в заповедта твърдения нямат отношение към посоченото в заповедта правно основание, като в случай, че биха били верни, за тях е предвидена друга процедура за установяването им и евентуално - друго правно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Предвид изложеното обоснован е изводът на АС, че административният орган не е посочил изискуем от чл.108, ал.1, изр. 2 от ЗДСЛ реквизит на заповедта по чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл - обстоятелства, които да обосноват обективна невъзможност. Липсата на конкретика в заповедта нарушава и правото на защита на жалбоподателя. Отделно от това административният орган не е и доказал наличие на обстоятелства, които биха могли да се квалифицират като обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, поради което е правилен изводът на АС за липса на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на разноски на касатора, а на ответника по касация следва да се присъдят разноски за заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция. Видно от представения договор за правна защита и съдействие представен от ответника и списъка с разноски на ответника по касация следва да се присъдят такива в размер на 780 /седемстотин и осемдесет/ лв., договорен и платен в брой адвокатски хонорар, който не се явява прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от АПИ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение