Решение № 10662 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8400/2016 г.

Решение № 10662 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8400/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. С. Г., гр. К., ул. "И." ..№... срещу Решение № 82 от 12.04.2016 г. на Административен съд, гр. С. Загора, постановено по административно дело № 5/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н Георгиев срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 33 от 25.02.2015 г. на орган по приходите в О. К., изменен с Решение № 24 от 16.12.2015 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" в О. К., с който на г-н Г. са установени за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2014 г. задължения за данък върху превозните средства в размер на 467,50 лв. и лихви - 123,16 лв. за моторно превозно средство марка "Ауди", модел "100", регистрационен № СТ 4544 СА.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага фактите по делото и счита, че положението, в което се намира, е абсурдно - от една страна, автомобилът му е откраднат, издирва се незнайно до кога, а от друга - е длъжен да плаща данък за този автомобил, също незнайно до кога. Сочи, че общината отказва да прекрати регистрацията на автомобила, защото трябвало първо да бъде отписана регистрацията в полицията, а от там отказват отписването защото върху превозното средство имало наложен запор.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което отмени оспорения акт.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" в О. К., не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Неоснователно е твърдението на касатора, че след като автомобилът му е откраднат не дължи данък за него. Безспорно е установено, че автомобилът е негова собственост и като такъв е регистриран за движение по републиканската пътна мрежа. С оглед на това и в съответствие с чл. 52, т. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за автомобила се дължи данък. По делото няма доказателства касаторът да е изпълнил изискването на чл. 18а, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45).

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 31.08.2002 г. Д. С. Г. подава декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, с която декларира притежаването на моторно превозно средство - лек автомобил, марка "Ауди", модел "100", регистрационен № СТ 4544 СА.

1. В периода 15.11.2011 г. - 18.11.2011 г. неизвестен извършител противозаконно е отнел притежаваното от г-н Георгиев моторно превозно средство марка "Ауди", модел "100", регистрационен № СТ 4544 СА - удостоверение, рег. № 284000-05.01.2016 г., издадено от началника на Районно управление - Казанлък. Автомобилът е обявен за издирване с телеграма № 39620 от 18.11.2011 г. на Главна дирекция "Национална полиция" и към 04.01.2016 г. не е издирен.

1. На 25.02.2015 г. орган по приходите в О. К. - заемащ длъжността "инспектор по приходите" в Дирекция "Местни данъци и такси", издава Акт за установяване на задължения по декларация № 33, с който поради невнесени в срок задължения установява на г-н Георгиев за периода 01.01.2010 г. - 13.12.2014 г. задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил марка "Ауди", модел "100", регистрационен № СТ 4544 СА, и за лек автомобил марка "Ауди", модел "6", регистрационен № СТ 8640 СР, в размер на 616,33 лв. и лихви - 130,57 лв.

1. На 16.12.2015 г., с Решение № 24, директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" в О. К., изменя Акт за установяване на задължения по декларация № 33 като отменя установеното задължение за лек автомобил марка "Ауди", модел "6", регистрационен № СТ 8640 СР и оставя в сила задължението за лек автомобил марка "Ауди", модел "100", регистрационен № СТ 4544 СА в размер на 467,50 лв. и лихви - 123,16 лв.

1. В хода на съдебното производство органът представя:

а) служебно удостоверение, рег. № 725 от 26.02.2016 г., с което директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" декларира, че в регистрите на дирекцията по декларацията на г-н Георгиев от 31.08.2002 г. няма заведено уведомление за образувано досъдебно производство във връзка с кражбата на лек автомобил марка "Ауди", модел "100", регистрационен № СТ 4544 СА;

б) Заповед № 1284 от 18.11.2011 г. на кмета на О. К., издадена на основание чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, с която определя служителите на общинската администрация, които да упражняват правомощията на орган по приходите. Между определените служители са и тези, заемащи длъжността "инспектор по приходите" в Дирекция "Местни данъци и такси".

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съдът приема за доказано, че г-н Георгиев е собственик на процесното моторно превозно средство, за което е подал декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ и за което в периода 01.01.2010 г. - 31.12.2014 г. не е заплатил дължимия данък. За периода 01.01.2010 г. - 31.12.2011 г. съдът приема за безспорно установеното задължение за данъка с оглед на доказаната собственост върху превозното средство. За периода 01.01.2012 г. - 31.12.2014 г., съдът, с оглед на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, приема, че задължението за данък е обвързано от регистрацията на моторното превозно средство. Г-н Георгиев не е изпълнил процедурата по чл. 18 и 18а, ал. 3 от Наредба № I-45 и не е прекратил регистрацията на автомобила. Не е упражнил и правото си по чл. 54, ал. 6 ЗМДТ, поради което за целите на данъчното облагане той се явява задължено лице.

Съдът приема, че размерът на установените задължения е правилно определен, поради което прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Единственият довод, който сочи в подкрепа на твърдяните два порока на обжалваното съдебно решение е противозаконното отнемане на процесния автомобил, за който е принуден да заплаща данък.

В мотивите на обжалваното решение съдът изключително подробно и прецизно е изложил релевантната нормативна уредба - чл. 58, ал. 4 ЗМДТ във вр. с чл. 18а, ал. 3 от Наредба № I-45. Тълкуването, което съдът е направил на относимите правни норми е правилно и касационната инстанция не счита за необходимо да гf повтаря.

Доводът на касатора за "безизходност на ситуацията" е несъответен на нормативната уредба и на доказателствата по делото.

Както сочи и съдът чл. 52, т. 1 ЗМДТ обвързва дължимостта на данъка върху превозните средства с тяхната регистрация. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик. Това значи, че за всяко регистрирано превозно средство собственикът му е задължено за данъка лице, което изрично е посочено и в чл. 53 ЗМДТ. С оглед на това и в съответствие с доказателствата по делото за периода 01.10.2010 г. - 31.12.2011 г. г-н Георгиев, като безспорно установен собственик на процесното превозно средство, е задължено за данъка лице.

Що се отнася за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2014 г., за който касаторът твърди, че противозаконно е лишен от възможността да ползва собственото си превозно средство, както подробно е пояснил и съдът, законодателят е създал ред за прекратяване на регистрацията, което автоматично води и до прекратяване на качеството на задължено лице с оглед и на изричната разпоредба на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ.

Съгласно чл. 18а, ал. 3 от Наредба № I-45 регистрацията на обявено за издирване пътно превозно средство се прекратява въз основа на писмено заявление от собственика след обявяване за издирване и отразяване на информацията в Автоматизираната информационна система "Издирвателна дейност" - Н. Ш. информационна система. От доказателствата по делото е безспорно, че касаторът не е упражнил правото си по чл. 18а, ал. 3 от Наредба № I-45. Става въпрос за правна възможност упражняването на която зависи единствено и само от собственика на противозаконно отнетото превозно средство. Неизползването на правната възможност на чл. 18а, ал. 3 от Наредба № I-45 е довела до неотпадане на качеството на г-н Георгиев като задължено лице за процесния данък, което от своя страна прави оспорения акт за установяване на задължения законосъобразен.

Що се отнася до твърдяния от касатора факт на наложен запор на процесната кола следва да се посочи, че обективно запорът е наложен за обезпечаване на задълженията на касатора и е въпрос на изпълнителното производство как ще бъдат обезпечени задълженията.

В мотивите си съдът сочи и неизползвана от касатора възможност за освобождаване от данък върху недвижимите имоти по реда на чл. 54, ал. 6 ЗМДТ. Такава правна възможност не съществува. Противозаконното отнемане на моторно превозно средство не е предвидено от законодателя като основание за освобождаване от данък върху моторните превозни средства. Законодателят в чл. 58, ал. 1 ЗМДТ лимитативно е определил правните субекти, за които е допустимо освобождаването от данък. Общинският съвет няма правомощието да освобождава от заплащането на данък, така както може да прави това за задължението за местни такси по аргумент от чл. 8, ал. 6 ЗМДТ. Съгласно чл. 60, ал. 2 от Конституцията данъчни облекчения могат да се установяват само със закон. Липсата в чл. 58, ал. 1 ЗМДТ или в друга правна норма на предвидена възможност за освобождаване от данък върху моторните превозни средства на собственици, на които противозаконно е отнето моторното превозно средство, значи само и единствено, че такова освобождаване е недопустимо.

Тази неточност на мотивите на съда не се отразява на правилността и обосноваността на съдебното решение, защото съдът правилно е приел недоказаност на релевантния за недължимостта на данъка факт - прекратяване на регистрацията на превозното средство. При съществуваща регистрация на процесното превозно средство касаторът е задължено за данъка лице.

Видно от изложеното доводът на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение е неоснователен. Съдът правилно е установил релевантните за спора факти, въз основа на тях е извел обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд