Решение № 4155 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1193/2011 г.

Решение № 4155 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1193/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район "Аспарухово" при община Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Светлана Маринова, против решение № 2433/25.11.2010 г. по адм. дело № 2297/2010 г. на Административен съд - Варна, ХХХI състав, с което по жалбата на Тодор Стефанов Ангелов е отменен негов мълчалив отказ за издаване на заповед и скица на основание § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ по преписка № УТ-94-Т/11/19.04.2010 г., относно новообразуван имот № 2116 по плана на новообразуваните имоти на местност "Боровец-юг". Наведени са доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Тодор Стефанов Ангелов, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Огнян Любомиров Иванов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Тодор Стефанов Ангелов, против мълчалив отказ на кмета на район Аспарухово при община Варна да му издаде заповед на основание § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, придружена със скица за новообразуван имот № 2116, к. р. 403 по плана на новообразуваните имоти на местността "Боровец-юг", землище "Галата" на град Варна. С оглед представените с преписката документи, съдът е установил, че административното производство е започнало по молба на жалбоподателя от 19.04.2010 г., адресирана до кмета на общината, за издаване на заповед и скица на основание § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ за процесния имот след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. Общо подадените от него молби са за единадесет имота, но предмет на съдебен контрол по конкретното дело е било искането относно имот № 2116, с площ от 710 кв. м. С писмо от 03.05.2010 г. Тодор Ангелов е уведомен, че следва да представи: решение на поземлена комисия; удостоверение за наследници и скица на имота, както и да заплати такса в размер на 50 лева за издаване на документа и такса от 15 лева за издаване на скица. Изрично поисканите му документи, жалбоподателят в първоинстанционното производство е депозирал с нарочна молба от 17.05.2010 г., но отказал да заплати определените му такси, позовавайки се на разпоредбата на чл. 12, ал. 3 АПК. В тази връзка, с писмо от 04.06.2010 г. изпратено му от заместник-кмета на район "Аспарухово" е пояснено, че се касае за местни такси, утвърдени съгласно Наредба на Общински съвет - Варна и ако същите не бъдат заплатени, искането няма да бъде разгледано. Между страните липсва спор, че жалбоподателят не е внесъл поисканите му местни такси, а оспорил мълчаливия отказ за издаване на заповедта и скицата към нея. Установеното от фактическа страна налага извода, че в случая е налице мълчалив отказ за издаване на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, а не такъв за извършването на административна услуга по смисъла на ал. 3, както правилно е приела и първата инстанция. Незаконосъобразен обаче е направеният от съда краен извод за основателността на подадената жалба. Постановеното решение е неправилно, като издадено в противоречие с приложимия материален закон. Съгласно § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета на общината. Законовата норма е детайлизирана с разпоредбата на чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, визираща съдържанието на самата заповед и задължителното прилагане към нея на скица на имота. Следователно заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ с приложената към нея скица е документ, финализиращ процедурата по възстановяване на собствеността върху новообразувани имоти и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. В случая не може да намери приложение нормата на § 16, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, регламентираща освобождаването на правоимащите лица от заплащане на такса, но само по съдебни производства по ЗСПЗЗ. Наред с това, противно на застъпеното от решаващия състав становище неприложимо е и правилото на чл. 12, ал. 3 АПК, на което се позовава Тодор Ангелов в хода на административното и първоинстанционното съдебно производство, доколкото визира събирането на държавни такси. В случая от инициатора на административното производство е поискано заплащане на местна такса, предвидена в Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна. В т. 5.18, б."В" от приложение № 2 е посочено, че при приемането и обработването на искания, молби и жалби, свързани с издаване на заповед за придобиване право на собственост върху земя по § 4 ЗСПЗЗ, се заплаща такса от 50 лева. Отделно от това в чл. 56, т. 1 на наредбата е предвидена такса в размер на 15 лева за издаване на скица за недвижим имот. Дължимостта на двете такси от местно значение е определена в подзаконов нормативен акт, чието изпълнение е задължително, както за административния орган, така и за жалбоподателя, подател на молбата за издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. В този смисъл невнасянето на определените такси, изключват възможността да се приеме за незаконосъобразен оспореният мълчалив отказ на кмета на район "Аспарухово" да издаде поискания акт. Следователно като е уважил подадената срещу него жалба, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. С оглед на това и изяснеността на спора от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение