Решение № 2785 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13715/2012 г.

Решение № 2785 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13715/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение "Медицински център I - Карлово" ЕООД, гр. Карлово, подадена от неговия представител д-р Николай Атанасов Бъчваров, против решение № 2002/29.08.2012 г., постановено по адм. дело № 371/2011 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана изх. № 16-1008/18.08.2009 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса ( РЗОК) - Пловдив и касаторът е осъден да заплати на РЗОК - Пловдив сумата от 675,38 лева разноски по делото. Оплакванията са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендират се направените по делото разноски. В с. з. лечебното заведение - касатор, чрез своя представляващ поддържа касационната жалба на изложените в нея съображения. Доразвива доводите си в представени по делото писмени бележки. Ответникът по касационната жалба - директорът на РЗОК - Пловдив, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Медицински център I - Карлово" ЕООД, гр. Карлово против писмена покана изх. № 16-1008/18.08.2009 г. на директора на РЗОК - Пловдив за възстановяване на неоснователно получени суми в общ размер на 10 359,41 лева за периода 01.07.2008 г. - 30.09.2008 г., поради нарушаване на регулативните стандарти (РС) за третото тримесечие на 2008 г. в частта за направление МН-бл. МЗ-НЗОК № 3, МН за ВСД - бл. МЗ-НЗОК № 3А и МН за МДД-дейност бл. МЗ-НЗОК № 4 съобразно посочените подробни стойности в поканата. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби. Въз основа на събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-медицинската експертиза, съдът е направил извода, че с оспорената писмена покана законосъобразно е разпоредено да бъдат възстановени неоснователно получените суми в посочения в нея размер в резултат на констатираното нарушение на регулативните стандарти за третото тримесечие на 2008 г. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно и последователно събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия състав. Обжалваното решение е постановено при повторното разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 1844 от 07.02.2011 г. постановено по адм. дело № 10920/2010 г. на ВАС е отменено решение № 927 от 26.06.2010 г. по адм. дело № 1609/2009 г. по описа на Административния съд - Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със съответни указания. От фактическа страна е безспорно установено, че със заповеди № II - РД-13-377 и № II - РД-13-377а от 26.03.2009 г. на директора на РЗОК - Пловдив, е назначена финансова проверка на "Медицински център I - Карлово" ЕООД, гр. Карлово за осъществяване на контрол по изпълнението на възложените регулативни стандарти за третото тримесечие на 2008 г. Въз основа на резултатите от тази проверка, обективирани във финансов протокол № II - РД-13-377/02.04.2009 г. и протокол за неоснователно получени суми № II - РД-13-377/02.04.2009 г., директорът на РЗОК - Пловдив е отправил процесната писмена покана за внасяне на дължимата сума в размер на 10 359,41 лева по сметка на РЗОК - Пловдив. По делото е установено, че на жалбоподателя като изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно индивидуален договор № 16-1008 от 12.02.2008 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ за 2008 г. (чл. 63 и § 2 от допълнителните и заключителни разпоредби на договора), с протокол от 01.08.2008 г., представляващ неразделна част от ИД, са определени индивидуални регулативни стандарти за третото тримесечие на 2008 г. Според чл. 43, ал. 1 и 2 от този договор броят/стойността в РС могат да бъдат преразпределяни между отделни дейности и лекари от лечебното заведение - изпълнител и могат да бъдат нахвърляни с до 10 на сто, а през I, II и III тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15 % определените му РС, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. В ал. 3 на чл. 43 от договора е предвидено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на РЗОК заплатените средства за медико-диагностични дейности (МДД) и специализирани медицински дейности (СМД), назначени извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране. От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, изслушана по делото се установява, че определените на жалбоподателя регулативни стандарти за предходното тримесечие второ на 2008 г. за бл. МЗ-НЗОК № 3 - 956 броя, бл. МЗ-НЗОК № 3А - 245 броя и бл. МЗ-НЗОК № 4 - 16 492,43 лева като е отчетено и следното изпълнение за същото тримесечие от лечебното заведение - за бл. МЗ-НЗОК № 3 - 1 263 броя, бл. МЗ-НЗОК № 3А - 415 броя и бл. МЗ-НЗОК № 4 - 23 993,60 лева. Заключението на вещото лице съответства на констатациите на контролните органи при извършената финансова проверка, както и на писмените доказателства по делото, поради което правилно е възприето от съда. Предвид това е налице щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което получените неоснователно суми от жалбоподателя подлежат на връщане съгласно чл. 43, ал. 3 от ИД и чл. 233, ал. 1 от НРД-2006 г. С оглед на това обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че след като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой/стойност на СДД и МДД и над разрешените надвишения, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Правилни са изводите на съда във връзка с възражението на жалбоподателя за късно определяне на РС. Безспорно е, че протоколът за определяне на РД за третото тримесечие е връчен на изпълнителя на медицинска помощ на 03.09.2008 г. Срокът за връчване на протокола за определяне на РС е предвиден в разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска дейност (Правилата), приети с решение № РД-УС-04-12/16.01.2008 г. на УС на НЗОК, представляващо Приложение № 16 към решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК, която предвижда, че регулативните стандарти за текущото тримесечие се предават на изпълнителя при приемане на отчета му за първия месец на същото. Това изискване не е нарушено. Наред с това, в § 5 от ДР на Правилата е предвидено, че до изготвянето на окончателните РС за съответното тримесечие, изпълнителите на СИМП и ПИМП, сключили договор с РЗОК, през първият месец от текущото тримесечие назначават СМД и МДД, съобразно медицинската целесъобразност и съобразно определения РС за предходното тримесечие. В случая обосновано съдът е приел, че не е допуснато нарушение при връчване на РС за това тримесечие, тъй като лечебното заведение е било длъжно да ограничи броя на издадените от него през третото тримесечие на 2008 г. направления в рамките на регулативните стандарти за второто тримесечие на 2008 г., а от данните по-горе е видно, че то значително е надхвърлило стойността на тези стандарти. Неоснователно касаторът поддържа в жалбата си, че при спазване на РС би се стигнало до отказ от оказване на медицинска помощ за нуждаещите се лица. В случая не става въпрос за отказ за оказване на медицинска помощ на здравноосигурени лица, а за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК) за 2008 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Доводите в касационната жалба не са по тълкуването и прилагането на закона, в частност на чл. 4 ЗБНЗОК за 2008 г. и индивидуалния договор на жалбоподателя, а по своята същност са възражения срещу възприето от законодателя разрешение по въпросите на регулативните стандарти. В тази връзка основателно съдът се е позовал на решение № 2/22.02.2007 г. по констит. дело № 12/2006 г., с което КС на РБългария, сезиран с искане за установяване противоконституционност на чл. 4 и чл. 5 ЗБНЗОК за 2007 г., е приел, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на решението, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото се претендират само от касатора, но с оглед изхода от делото такива не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,