Решение № 5587 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14451/2018 г.

Решение № 5587 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14451/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Гаджев- директор на ТП на НОИ- Смолян, против Решение № 378/02.10.2018 г. по адм. дело № 172/2018 г. на Административен съд - Смолян. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молбата към съда е да бъде отменено решението. Прилага Уведомление, изх. № 1348/18 г. от 03.10.2018 г. на окръжен прокурор при Окръжна прокуратура- Смолян до пострадал за образувано досъдебно производство. В депозирано преди съдебно заседание писмо до ВАС, процесуалният представител С. Димова заявява, че поддържа касационната жалба, представя Заповед № 1015-20-36/09.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ- Смолян, касаеща промените в управленско-организационната структура от 01.04.2016 г. Претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Р. Георгиев, чрез адв. Е. Велков, в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Изтъква, че правилно и законосъобразно административният съд е преценил от представените доказателства по делото, че не липсва някоя от положителните предпоставки, визирани в чл. 50а от КСО или че е налице някоя от предпоставките, визирани в чл. 54д от КСО, които могат да доведат до спиране, респективно прекратяване на изплащане на парично обезщетение за безработица. В съдебно заседание адв. Велков поддържа отговора, развива доводи в подкрепа на оставянето в сила на първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд правилно е установил и изложил фактите, но е извел неправилни съдебни изводи. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява основателна. На 20.12.2017 г. Р. Георгиев подава заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, към което прилага и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС- Кралство Испания със СЕД U002, в което декларира, че правоотношението със "SERV. AGRICOLAS L., SLU /"Селскостопански услуги Л."/, е прекратено, считано от 07.12.2017 г. Във връзка с депозираното заявление от страна на лицето е изпратено писмо до Дирекция "ЕРМД" към ЦУ на НАП за удостоверяване на осигурителните периоди и доходи със СЕД U002 и СЕД U004. С Разпореждане № 201-00-1356-1 от 22.12.2017 г., ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Смолян, на основание чл. 54г, ал 4 от КСО, е спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на Р. Георгиев. Това разпореждане не е оспорено и е влязло в сила, след което е изпратен преносим документ U1, издаден от компетентната институция на Кралство Испания, с който се удостоверява период на осигурена заетост по законодателството на Испания за времето от 21.11.2017 г. до 06.12.2017 г. вкл., основание за прекратяване на осигуряването - изтичане на срока на договора и осигурителен доход за периода на осигурената заетост – 881, 78 евро. С Разпореждане от 27.02.2018 г. производството по отпускане на обезщетението на Георгиев е възобновено и с Разпореждане № 201-00-1356-3 от 28.02.2018 г. е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/ за времето от 07.12.2017 г. до 06.06.2018 г. в размер на 76, 16 лв. дневно. Във връзка с подадената информация от ЦУ на НАП, свързана със завишения брой на изплащане на парични обезщетение за безработица, отпускани при прилагане правилата на Регламент ЕО № 883/2004 г. от страна на Главна дирекция "Национална полиция" е извършена проверка относно извършени задгранични пътувания и е установено, че лицето Р. Георгиев няма регистрирани влизания и излизания от страната, с оглед периода на трудовата заетост в Испания. Във връзка с получените данни от Писмо, вх. № 4008-20-16 от 24.04.2018 г. на ГД "Национална полиция", с което е уведомен административният орган, че лицето не е напускало територията на РБ за осъществяване на трудова дейност в Испания, са предприети действия за потвърждаване периода на заетост на лицето, свързано с изясняване на осигурителния стаж в пряка връзка с прилагане разпоредбите на международните договори, по които РБългария е страна. При тези обстоятелства е издадено Разпореждане № 201-00-1356-4 от 09.05.2018 г. от ръководителя на осигуряването за безработица и изплащането на така отпуснатото парично обезщетение за безработица на Георгиев е спряно, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО. Така постановеното разпореждане е оспорено от жалбоподателя в предвидения от закона срок пред директора на ТП на НОИ - Смолян, като същият е заявил, че е бил командирован в района на с. Войводиново, обл. Пловдив, където е изпълнявал трудовите си задължения, като е предоставил в официален превод от испански на български език уведомление за колективен трансфер на работници, по силата на което Георгиев е поел задължение да престира работна сила за испански работодател от 21.11.2017 г. при спазване условията на труд. Директорът на ТП на НОИ- Смолян, във връзка с наведените доводи, че лицето е осъществявало трудова дейност в РБългария, е изпратил писмо с изх. № 1019-20-811 от 19.06.2018 г. до ИА "Главна инспекция по труда"/ГИТ/, като е констатирал, че съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставените услуги, приета на основание чл. 121, ал. 8 от КТ и чл. 58, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, работодателят или определено от него лице подава заявление в ИА"ГИТ". В писмото, изготвено от изпълнителния директор на ИА "ГИТ" се сочи, че е направено запитване чрез Информационната система на вътрешния пазар до Инспекцията по труда и социалната сигурност на Кралство Испания за изясняване на случая, като при получаване на отговора същият ще бъде предоставен, ведно с приложените документи. На 29.06.2018 г. директорът на ТП на НОИ- Смолян издава Решение № 1012-20-78#1, с което оставя в сила разпореждането от 09.05.201 г. за спиране на производството по изплащане на парично обезщетение за безработица. За да отмени това решение и потвърденото с него разпореждане, както и да изпрати преписката по заявление от 20.12.2017 г. на Р. Георгиев за отпускане на ПОБ, спряно с разпореждането, за ново произнасяне, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, защото не е изяснена фактическата обстановка и са нарушени разпоредбите на чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36 от АПК, като административният орган не е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Решението е неправилно. Съгласно чл. 54г, ал. 4 от КСО, длъжностните лица по чл. 54ж, ал. 1 от КСО спират с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и / или е необходимо изясняване на осигурителния стаж и / или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна. Предвид получената информация, налице е несъответствие на данните, предвид представения временен трудов договор, в който е посочено, че работният център/местоработата/ е в Испания, а няма данни лицето да е напускало пределите на България, депозираното уведомление за колективен трансфер на работници, чиято действителност тепърва ще се изследва от органите, както и документите, удостоверяващи данни за осигурителен стаж от Испания на лицето. Именно поради това и с оглед изисканата повторна проверка от страна на ТП на НОИ- Смолян до Дирекция "ЕРМД", законосъобразно и правилно е било спряно административното производство по изплащане на ПОБ на лицето. Спирането има временен обезпечителен характер и охранява предотвратяването на неоснователни плащания по държавното обществено осигуряване. В случая очевидно е налице необходимост от една страна да се установи истинността на подаваните данни от осигурителя "SERV. AGRICOLAS L., SLU" и упражняваната трудова дейност от лицето в контекста на неоспорените от него данни за пребиваването му на територията на РБългария в периода, в който е следвало да извършва трудова дейност, както и за режима на командироване, за който не е постъпвало заявление в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" в изпълнение на чл. 12, ал. 1 от НУРКИРСРПУ /Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги/. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Съществен е моментът, че при прякото прилагане на чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., размерът на паричното обезщетение за безработица се определя от осигурителния доход през последния завършен осигурителен период, независимо от неговата продължителност и от това къде е завършен. В настоящия случай размерът на ПОБ ще се определи от осигурителния доход при последния осигурител"SERV. AGRICOLAS L., SLU". В този смисъл несъстоятелни са развитите съображения на първоинстанционния съд, че сключването на трудов договор не води непременно до осъществяване на трудова дейност, тъй като била възможна хипотеза да не се осъществява трудова дейност по обективни и субективни причини, за което административният орган е бил длъжен да събере доказателства. В контекста на изложеното по- горе, е необходимо именно установяване на упражняване на трудова дейност от страна на лицето във връзка с депозираното заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. Съгласно разпоредбата на чл. 54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най- малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в РБългария или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по кодекса, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава. Установяването по безспорен начин на упражняване на трудова дейност от Р. Георгиев е съществен момент с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, поради което е образувана и преписка с № 1348/14.06.2018 г. по описа на Окръжна прокуратура- Смолян. Видно от представеното пред касационната инстанция Уведомление, рег. № 1348/03.10.2018 г. по описа на ОП - Смолян до директора на ТП на НОИ- Смолян, по преписката е образувано с постановление и досъдебно производство за престъпление по чл. 212, ал. 5 във вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и спирането на производството съгласно нормата на чл. 54г, ал. 4 от КСО е извършено законосъобразно на базата на събраните писмени доказателства. От друга страна, макар и формално, спирането охранява и интересите на Георгиев, защото, ако се установи, че паричното обезщетение за безработица е отпуснато неправомерно и се стигне до връщането му, ведно със съответни лихви, тъй като очевидно са налице данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, лицето ще е пряко засегнато финансово. Неправилни са изводите на административния съд, че оспорваните актове са постановени при неизяснена фактическа обстановка. Именно нормата на чл. 54г, ал. 4 от КСО дава възможност при наличие на определени данни, посочени в нея /каквито в случая са налице/ да се спре производството по отпускане на ПОБ, за да бъде изяснена изцяло фактическата обстановка, тъй като индивидуалният административен акт съгл. чл. 35 от АПК се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Достигайки до различен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на Р. Георгиев с произходящите от това правни последици. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на ответника следва да бъдат поставени заявените от касатора разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение