Решение № 16931 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13560/2011 г.

Решение № 16931 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13560/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на Айше Селимова Сеферова, Ахмед Йонузов Сеферов, Шабан Йонузов Сеферов, Селим Йонузов Сеферов и Али Йонузов Сеферов - всичките от Тушовица, общ. Върбица, обл. Шумен, за отмяна на влязлото в законна сила решение № 8119 на Върховния административен съд, второ отделение, от 8.06.2011 г., постановено по адм. д. № 2400/11 г., с което е отменено решение № 194 от 30.12.2010 г. на Административен съд - гр. Шумен, постановено по адм. д. № 424/10 г. и вместо него е постановено друго такова, с което е отхвърлена жалбата на Айше Селимова Сеферова, Ахмед Йонузов Сеферов, Шабан Йонузов Сеферов, Селим Йонузов Сеферов и Али Йонузов Сеферов срещу заповед № 826/9.08.2010 г. на кмета на община Върбица, с която на основание § 8, ал. 4 ПЗРЗУТ е одобрил изменението на дворищнорегулационния план относно вътрешната регулационна граница между УПИ VI-55 и УПИ VII-56, при което придадената по регулация част от първия към втория имот в североизточната част на имот 55 с площ от 35 кв. м. се включва отново в УПИ VI-55, съответно вътрешната регулационна граница между двата имота се поставя в съответствие с посоченото изменение. В молбата се твърди, че по отношение на посоченото решение на Върховния административен съд е налице основание за отмяна съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК, като се излагат съответните доводи. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени влязлото в законна сила решение и вместо него да постанови друго такова, с което да остави в сила решението на Административен съд - гр. Шумен. Молителката Айше Селимова Сеферова е починала на 31.10.2011 г. след образуване на настоящето дело, като от изисканото служебно и изпратено от Кметството с. Тушовица, общ. Върбица удостоверение за наследници № 230 от 25.11.2011 г. е видно, че тя е оставила за свои наследници по закон останалите четирима молители - нейни синове. Ответният по молбата за отмяна кмет на Община - Върбица чрез своя процесуален представител адв. Генчо Ганчев взема становище за неоснователност на молбата. Останалите ответници по молбата Хава Исмаилова Османова, Неджибе Мехмедова Джалилова, Небибе Мехмедова Мехмедова и Мустафа Мехмедов Мехмедов - всичките от гр. Търговище, редовно призовани, не са взели становище по молбата. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. С оглед на данните по делото следва да бъде прието, че молбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е не основателна. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна иска. В конкретния случая не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като сочените решения на Районен съд - гр. Велики Преслав, Окръжен съд - гр. Шумен и Върховния касационен съд не са постановени между същите страните и не са със същия предмет на спора, както процесното решение, чиято отмяна се иска, а хипотезата изисква пълно обективно и субективно тъждество между делата. Останалите наведени доводи в молбата по своето естество представляват оплаквания срещу решението на ВАС, поради което не следва да бъдат обсъждани. Последното е постановено в касационно производство, а съгласно чл. 131 от АПК съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, поради което същото е окончателно и не подлежи на обжалване. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че направеното искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК на влязлото в законна сила решение на тричленния състав на Върховния административен съд се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на осн. чл. 239, т. 4 от същия кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,