Решение № 75 от 8.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 526/2010 г.

Решение № 75 от 8.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 526/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. С определение № 1028 от 28.10.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 361 от 4.03.09 г., постановено по гр. д. № 462/08 г. на Пловдивския окръжен съд, Х с-в, в частта, с която е допусната съдебна делба на построената в ПИ № 92 по кад. план на кв. "М. - I етап", [населено място] двуетажна масивна сграда с площ от 32 кв. м. (означена като сграда № 3 на скица № 2 към заключението на вещото лице В. Г. от 18.11.08 г.) между И. И. К. с квота 562,5/2750 ид. части, В. И. Б. с квота 333,3333/2750 ид. части, Н. Д. Б. с квота 83,33335/2750 ид. части, С. Ж. Д. с квота 114,58335/2750 ид. части, Ж. К. Д. с квота 31,25/2750 ид. части, Г. И. Г. с квота 500/2750 ид. части, И. К. Г. с квота 562,5/2750 ид. части, И. К. Г. и Д. Т. Г. с квота 187,5/2750 ид. части в режим на СИО и В. Г. Г. с квота 375/2750 ид. части. Решението е допуснато до касационен контрол по жалба на В. Г. Г. и Гълъб И. Г. съгласно дадените с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, изр. 3 задължителни разяснения. За да допусне делбата на посочената жилищна сграда въззивният съд е приел, че тя принадлежи по приращение на собствениците на дворното място (ПИ № 92) при посочените права. Обжалваното решение в тази му част е процесуално недопустимо, тъй като допуснатата до делба жилищна сграда с площ от 32 кв. м. не е била предмет на иска за делба (с исковата молба е поискана делба само на построените в ПИ № 92 гараж и две стопански постройки), нито е включена в делбената маса впоследствие по реда на чл. 278, ал. 2 ГПК (отм.), с оглед на което въззивният съд се е произнесъл свръх петитум. Дори да се приеме, че тази сграда към момента на построяването й не е отговаряла и понастоящем не отговаря на нормативните изисквания за жилище и съответно не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, в каквато насока съображения от решаващия съд не са изложени, делба на същата отново не е следвало да се допуска. Този извод се налага с оглед установените по делото факти, а именно че тя представлява пристройка към съществуваща в това дворно място друга стара двуетажна жилищна сграда с площ от 41 кв. м., означена като сграда № 4 на скица № 2 към заключението на вещото лице В. Г. от 18.11.08 г., която също не е предмет на делото (за същата е прието, че е съсобствена само между В. Г., И. Г. и Д. Г.) и при тази хипотеза по силата на чл. 97 ЗС пристройката би принадлежала на собствениците на основната сграда, в случая на старата двуетажна жилищна сграда, а не е станала собственост на собствениците на дворното място по приращение (чл. 92 ЗС), както въззивният съд неправилно е приел. С оглед изложеното е на основание 293, ал. 4, вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК въззивното решение следва да бъде обезсилено в посочената му част. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата И. И. К., В. И. Б., Н. Д. Б., С. Ж. Д., Ж. К. Д., И. К. Г. и Д. Т. Г. следва да бъдат осъдени да заплатят на касаторите направените от тях разноски в настоящото производство в размер на 180 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.