Решение № 12626 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14174/2010 г.

Решение № 12626 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14174/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на кмета на район "Витоша" на Столична община против решение № 2750 от 4.08.2010 г., постановено по адм. д. № 2913 по описа за 2010 г. на Административен съд-София-град. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожна заповед № РД-09-68 от 24.03.2010 г. на касатора и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнала преписката на административния орган. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. След излагане на фактическата обстановка по спора се твърди, че след влязло в законна сила решение кметът на общината може да издаде заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗ. По изложените съображения в касационната жалба се моли, решението да се отмени. От ответника по касационната жалба е постъпил писмен отговор, в който се твърди, че касационната жалба е неоснователна. По изложените съображения в него и по съображенията в писмените бележки се моли, решението на съда да се остави в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Счита, че заповедта на кмета на района е издадена в нарушение на влязло в сила съдебно решение, поради което правилно съдът на основание чл. 177, ал. 2 АПК е обявил заповедта за нищожна. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Административният съд-София-град е бил сезиран с жалба, подадена от Любен Петров Петков против заповед № РД-09-68 от 24.03.2010 г. на кмета на район "Витоша", с делегирани права от кмета на Столична община, с която заповед кметът е отказал на Любен Петков да придобие правото на собственост при условията на § 4а, § 4д и § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ върху УПИ IV-51, квартал 1 по плана на гр. София, вилна зона "Черен кос", в землището на кв. "Княжево". Като фактическо основание за отказа е посочен и протокол № 1 от 2.03.2010 г. на назначената от него комисия по § 62, ал. 2 ПЗР на ПМС № 456/1997 г. От приложените по делото две съдебни решения, съответно по гр. д. № 2494/1994 г. на СГС и по а. х. д. № 907/1995 г. на СГС съдът е установил, че с влезли в сила съдебни решения е отменена заповед и мълчалив отказ на административния орган. С първото решение е отменена заповед № РД-03-117 от 13.09.1994 г. на кметския наместник на ТОА "Витоша", с която е отказано да се изготви оценка за закупуването на имота, като преписката му е върната за ново произнасяне по подадената молба на Петков с дата 2.07.1992 г. В мотивите към това решение съдът е приел за установено, че Любен Петков има правото да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот, на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. С второто решение - съдът е отменил мълчаливия отказ на същия кметски наместник, като е върнал преписката за ново произнасяне. В мотивите си съдът е приел, че на Петков следва да се издаде оценка на имота, предоставен му за ползване. Комисията по § 62, ал. 2 ПЗР на ПМС № 456/97 г. на свое заседание по протокол № 1 е взела решение да не се признае правото на собственост на Любен Петков, поради това, че на него правото на ползване му е било предоставено чрез договор, а не с решение на АПК или на ИК на ОбНС. При така установените факти, административният съд е приел, че обжалваната заповед е нищожна, защото е издадена в противоречие с влезли в законна сила съдебни решения и на основание чл. 177, ал. 2 АПК е обявил нищожността й. Постановеното решение е правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални правила. В мотивите си и двата състав на СГС са приели, че Любен Петков е ползвател имота и има право да придобие собствеността върху него на основание § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Те са върнали преписката на административния орган за следващото й процедиране. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че след като съдът не се е произнесъл с изричен диспозитив да признае правото на собственост на Любен Петков, то кметът на района при Столична община има това право. В касационната жалба не се държи сметка, че искането за оценката на имота е направено през 1992 г., при действието на отменения § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. При действието на нормата в редакцията й включително и след изменението от 1995 г. кметът на общината не е издавал заповед за признаване на правото на собственост върху предоставен за ползване имот, а на имота е правена оценка от комисията при общината, която оценка не е била и одобрявана от кмета, тъй като такова изискване в закона не е имало. Юридическият факт за придобиване на правото на собственост е възниквал само въз основа на предоставена за ползване земя, въз основа на акт, включен в приложното поле на § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ, без изследване на наличие на решение на ТКЗС, АПК или на ИК на съответните общински съвети и подадена молба за оценка в срок. Поради това и съдебните състави по посочените решения не са изследвали начина на предоставеното право на ползване, а само дали правното основание за ползването, актът, е включен в обхвата на § 63 ПЗР на ПЗСПЗЗ. При действието на редакцията на отменения § 4 не се е изисквало нито от административния орган, нито от съда да постановява изричен диспозитив за признаване на правото да се придобие собствеността върху ползвания имот. Правилен и законосъобразен е извода на съда, че със заповедта си кметът пререшава отново въпроса за придобиването на правото на собственост, след като и двата съдебни състава са изложили мотиви по този въпрос, с които са признали придобиването като са посочили и правното основание - § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. В мотивите и на двете съдебни решения достатъчно ясно е очертано задължението на администрацията за изготвянето на оценка на имота. Кметът на района, като е издал заповед в противоречие с влезлите в сила решения е издал нищожна заповед, според чл. 177, ал. 2 АПК, която правилно съдът е обявил за такава. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение