Решение № 5933 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2470/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба с вх. 1218/23.01.2025 г., подадена от П. Гуджеров кмет на община Раковски, чрез адв. М. Лесова, срещу решение 11308/23.12.2024 г. на Административен съд Пловдив (АС-Пловдив) по адм. дело 2354/2024 г., XVIII състав. Излагат се подробни доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради наличието на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба не представя отговор. Постъпили са писмени бележки с вх. 7982/14.05.2025 г., в които се излагат подробни съображения относно неоснователността и недоказаността на касационната жалба. Направено е искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът по делото дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното съдебно решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. След като взе предвид доводите на страните и приетото за установено от фактическа и правна страна от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира следното: Предмет на оспорване пред АС-Пловдив е Решение на Комисия за защита на личните данни рег. ППН-02-415А от 19.09.2024 г., постановено от тричленен състав. С т. 1 от това решение е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1700 лева на кмета на Община Раковски като физическо лице в качеството му на администратор за нарушение на чл. 83, § 4, буква а във връзка с чл. 32, § 1, буква г и чл. 32, § 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, по повод осъществен неправомерен достъп до лични данни на 23 лица от М. Т.. Установено е било, че последната е била служител на длъжност Старши специалист ГРАО към кметската администрация на Кметство Белозем, област Пловдив в момента на извършването на достъпа. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е валиден и законосъобразен, доколкото той бил издаден от компетентен орган в законово установената форма, спазен e бил материалния закон, като са били изложени законосъобразни изводи на органа по отношение на приложимите правни норми. АС-Пловдив е констатирал, че в настоящия случай община Раковски бил администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, ал. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като обработва лични данни и определя целите за обработването им, а именно във връзка с извършване на предвидените в законите функции, услуги и дейности. Освен това били събрани всички необходими доказателства и са били изяснени всички факти и обстоятелства по случая, поради което правилно била установена фактическата обстановка. Поради това АС-Пловдив е отхвърлил жалбата на касатора. Решението е валидно и допустимо, но същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и поради необоснованост. На първо място, не е правилен изводът на първоинстанционния съд относно фактическата и правна обоснованост на оспорваното решение на КЗЛД. Видно от мотивната част на процесния административен акт, КЗЛД е навела доводи, че тя счита кметът на Кметство Белозем В. Петрова и Община Раковски за администратори на процесните лични данни. Освен това е посочено, че именно госпожа Петрова не е осъзнала, че има отговорност като обработващ и не си е изпълнила задълженията, затова администраторът е в невъзможност да уведоми Комисията, което не го освобождава от отговорност, тъй като Община Раковски не е предприела необходимите организационни мерки за прилагане на контролен механизъм при възлагане на функциите по обработване на лични данни. От така формираните решаващи мотиви на органа не може да бъде направен някакъв смислен логически извод относно лицето, по отношение на което следва да бъде реализирана административнонаказателна отговорност, доколкото те са изцяло неразбираеми. Но дори да се направи такъв в някаква насока, то той би бил във всички случаи в пряко противоречие с постановения диспозитив. Както стана ясно по-горе, съгласно диспозитива на процесното решение, административно наказание имуществена санкция е било наложено на кмета на Община Раковски в качеството му на администратор , а не в качеството му на кмет на Община Раковски, както неправилно и в противоречие с доказателствения материал приема първоинстанционният съд. На второ място, съгласно изричната норма на чл. 38, ал. 3 вр. с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679 или на този закон, КЗЛД се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, параграф 2, букви "а" - "з" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета от ЗЗЛД. Доколкото няма специални правила в ЗЗЛД относно имуществената санкция, следва да бъде приложено по аналогия правилото на чл. 83 ЗАНН, според което реализацията на административнонаказателна отговорност чрез налагането на имуществена санкция може да се случи само спрямо юридическо лице или едноличен търговец. Такъв извод следва и от разширителното тълкуване на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗЛД, касаеща установяването на нарушенията на Регламент (ЕС) 2016/679 или ЗЗЛД, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления, извън случаите по чл. 38 ЗЗЛД, които действия следва да бъдат извършени по реда на ЗАНН. Предвид тези обстоятелства, кметът на Община Раковски като физическо лице не може да бъде санкциониран с имуществена санкция в това си качество. Правейки обратното КЗЛД е извършила нарушение на материалния закон. Освен това, кметът на Община Раковски като физическо лице не е бил уведомен за развиващото се производство, поради което това представлява съществено процесуално нарушение на задължението за уведомяване на заинтересованите лица по чл. 26 АПК, какъвто е П. Гуджеров, тъй като за него административният акт поражда неблагоприятни правни последици. Този порок опорочава на собствено основание процесният административен акт, доколкото същият е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Предвид изложените дотук съображения, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно, и вместо него да бъде постановено ново, с което процесното решение на КЗЛД да бъде отменено като незаконосъобразно. Предвид този изход на спора, разноски би следвало да бъдат присъдени на касатора. Доколкото обаче те са заплатени от бюджета на трето лице Община Раковски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК от 13.05.2025 г., съдът приема същите за недоказани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение