Решение № 6953 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 788/2010 г.

Решение № 6953 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 788/2010 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Рила, против решение № 349/16.11.2009 г. по адм. дело № 373/2009 г. на Кюстендилски административен съд, с което е отменено като незаконосъобразно съобщение № МП-01-02-29/12.06.2009 г. на кмета на община Рила, с което на Рилската света обител - Рилски манастир, е определено задължение за такса битови отпадъци за 2009 г. за имота по данъчна декларация № 23/27.07.2007 г. в размер на 17 565,52 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена защита чрез процесуален представител, че решението е недопустимо и алтернативно - неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно и иска обезсилване или отмяна на решението, както и присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - Рилска света обител, Рилски манастир, община Рила, взема писмено становище чрез процесуален представител, с което иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е проверил допустимостта на жалбата срещу съобщението и е приел, че обжалваното съобщение представлява индивидуален административен акт, определя размера на дължимата такса за 2009 г. за конкретен имот, посочен в цитираната декларация, издадено е и подписано от надлежен орган - кмета на община Рила. Същото няма уведомителен характер като уведомлението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ, което се изпраща след издаден акт на кмета по чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ и спрямо него няма изискване да бъде подписано. В случая липсват необходими реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - всички фактически и правни основания, от които да са направи извод как е определен дължимият размер на ТБО от 17 565, 52 лева, което е отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК и препятства възможността за проверка на материалноправната му законосъобразност. Решението е правилно. Обжалваното съобщение е волеизявление на надлежен орган, определящо дължим размер ТБО - тоест създава задължения за адресата си. От невъзпроизвеждането на разпоредбата на чл. 60 ДПК (отм.) в ДОПК не може да се направи извод за промяна на характера на акта, а тя е свързана единствено с промяна на характера на вземането за ТБО, което вече не е приравнено на данъчно след изменението на ДВ, бр. 112/2003 г. в § 1, т. 2 на ДР на ДПК (отм.). От наличните в съобщението мотиви, включително и данните по цитираната в него декларация, не може да се провери, как е определен общият процесен размер ТБО за имота, нито пък каква сума, за коя от трите услуги по чл. 66 ЗМДТ е определен съобразно изискванията на чл. 62 ЗМДТ. Допуснатото от административния орган процесуално нарушение при издаване на акта е особено съществено и е наложило отмяната на акта. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила като правилно, а с оглед изхода на делото на ответника на касационна жалба следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 800 /осемстотин/ лева за производството пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо "А"отделение,