Решение № 13529 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9034/2016 г.

Решение № 13529 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9034/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - В. Т. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу Решение № 216 от 07.07.2016 г., постановено по АД № 562/2015 г. по описа на Административен съд В. Т., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р- 04001514002386-091-001/28.04.12015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 303/20.07.2015 г. на и. д. "Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за реалност на процесните доставки на кашони от велпапе и осъществена вътреобщностна доставка (ВОД) при събраните от първоинстанционния съд доказателства. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Т. Е. Т." ООД с ЕИК ********* чрез адв. Петрова, в писмен отговор оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорно пред първоинстанционния съд е бил отказът от право на приспадане на данъчен кредит по 11 фактури, издадени от "Мегатрейд 49" ЕООД - гр. П. с предмет на доставката - кашони от петпластово велпапе, както и извършването на ВОД на стоки към получателя "CAMILLONI SRL", Италия с VIN № IT1574510549. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото доказателства установяват обективно договарянето на изработката и доставката на кашони, предаването, респективно приемането им от възложителя, последващата им употреба за целите на основната икономическа дейност на жалбоподателя, както и редовното им осчетоводяване при ревизираното лице. По отношение извършения ВОД съдът е приел, че жалбоподателят е посочил валиден ДДС идентификационен номер на своя контрагент и с РА като му е начислен ДДС със ставка 20 % по направените към "CAMILLONI SRL" доставки по фактури № 327/15.04.2009 г., № 374/03.07.2009 г. и № 379/17.07.2009 г., е нарушено изпълнението на системата за ДДС при функциониране на търговията на територията на общността. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, изложил е подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя и обосновано е приел, че ревизиращият орган незаконосъобразно е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. К. правилно е посочил съдът, доказателствата, събрани през двете фази на спора, включително свидетелските показания и заключението по ССЕ, установяват, че действително са извършени доставките на стоките, описани в издадените фактури. Приемо-предаването на процесните стоки се доказва от представените още в ревизията експедиционни бележки, чието оспорване на подписите от страна на приходните органи в съдебното производство е неуспешно предвид потвърждаването им от управителя на доставчика. Този факт, наред с обстоятелствата, че и фактурите са двустранно подписани, същите са намерили отражение в счетоводните и данъчните регистри както на получателя, така и на доставчика, заприхождаването и плащането на фактурираното от ревизираното лице, влагането на фактурирания амбалаж за целите на икономическата дейност на "Т. Е. Т." ООД, обясненията на доставчика за начина на производство и т. н., водят до категоричния извод за реалност на доставката. По отношение извършения ВОД правилно съдът е приел, че не е спорно представянето на всички документи, изискващи се по чл. 45 ППЗДДС, удостоверяващи извършения ВОД, а в същото време, органът по приходите не е извършил проверка на получателя посредством обмен на информация с италианската приходна администрация по реда на чл. 5 от Регламент № 1798/2003 г., поради което констатациите в РА, че ВОД не е извършен са необосновани. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Ответникът по касацията е претендирал разноски по настоящото делото, поради което такива следва да му се присъдят съобразно представения списък на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение