Решение № 10233 от 26.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2009/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Астра Биоплант ЕООД гр. Сливо поле, Русенска област чрез адв. Г. Механджиева срещу решение 41/21.12.2022 г., постановено по адм. дело 94/2022 г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение 32 44832/09.02.2022 г, издадено от директора на Териториална дирекция Митница Русе, с което е отказано да се приеме декларирания ТАРИК код 1518 00 95 90 за стока употребявано растително масло, допусната за свободно обръщение с митнически декларации с МRN 21ВG004006046729R5/07.05.2021 г.; МRN 21ВG004006046776R0/08.05.2021 г. и МRN 21ВG004006046783R8/09.05.2021 г., определен е нов ТАРИК код 1518 00 99 90 и е задължено дружеството да доплати общо 55 692,72 лв. мито и 11 138,54 лв. ДДС, ведно с лихвата по чл. 114, параграф 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. (Митническия кодекс) и чл. 59, ал. 2 ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид разпределената от съда доказателствена тежест е следвало според касатора административният орган да докаже че процесната стока представлява продукт, различен от смеси или препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции. В тази връзка се сочи, че освен произхода на внесената стока, друг факт по делото от страна на администрацията не е установяван. Поради липсата на взети проби от стоките при вноса, други характеристики на продуктите, освен заявените с митническата декларация е нямало как да се докажат и чрез химични анализи. Подробно в касационната жалба е преразказано обжалваното съдебно решение. Според касационния жалбоподател наистина при вноса в някои от документите стоката е била описана като използвано готварско олио от растителен произход, но това не означавало, че той е заявил и декларирал стока, съставена 100 % от растително масло или със съдържание 100% растителни масла. Макар съдът изрично да е посочил, че прави разлика между понятията произход и състав, в същото време е отхвърлил декларирания код единствено и само на база декларирания произход, без въобще да се отчете представените по делото доказателства и дадените логични обяснения, защо в описанието на стоката още от страна на изпращача, в определени документи е бил визиран произхода на продукта. Твърди се от касатора, че съдът не е съобразил, че в нито един документ не е посочено да се внася негодна за консумация растителна мазнина, като по този начин съдът се е стремял по външни белези да омаловажи съдържанието и значението на редица важни за спора документи. В касационната жалба се излагат доводи, че в търговските документи и в последно обсъдения документ декларация за устойчивост, стоките са описани като отработено готварско олио изцяло с растителен произход, като това показвало, че действително първоначално използваното масло било растително, а описанието на стоката, вкл. и по митническите декларации сочат, че това масло не е въведено на територията на ЕС в чист вид, а в състоянието му след кулинарна обработка, което обосновава превръщането му в негодна за консумация смес от различни масла и мазнини растителни и животински. Освен това касаторът сочи, че съдът е следвало да се съобрази, че в първия документ по сделката, довела до вноса на процесната стока търговският договор, в него предметът му е описан и чрез препращане към документа за сертифициране по италианска национална схема, т.е. към декларацията за устойчивост използвано готварско олио. Подробно е разгледан от касатора въпроса за определянето на правилния код, а в декларацията за устойчивост изрично е посочен индустриалният процес за създаване на продукта. Относно представената по делото техническа спецификация касационният жалбоподател твърди, че съдържа категорични данни, че стоката представлява смес от растителни масла и животински масла и мазнини. Тази техническа спецификация касаторът твърди, че съдът я е отхвърлил с абсурдния мотив не е посочена връзката на жалбоподателя с лицето, което притежава авторско право извлечението от интернет сайта на Дзянсу Китай. Изопачаването и превратното интерпретиране на фактите от страна на съда, касаторът счита, че личи и от начина, по който е обсъдена представената по делото самодекларация по ISSCC, като съдът е цитирал само един текст (използвано готварско олио се отнася до растителни и животински мазнини, използвани в кухни) и на тази база е счел, че След като самият износител е декларирал надлежно, че не е налице смес от растителни и животински мазнини, би следвало този факт да бъде съобразен при тарифното класиране на внесената стока В касационната жалба се съдържа оплакване, че съдът не е направил задълбочен анализ на приетата по делото съдебно икономическа експертиза на представените сертификати за съответствие и ги е отхвърлил с мотив, че не се установява наличие на животински мазнини в процесните стоки. Твърди се от касатора, че използването на процесната стока като суровина за производство на биодизел (съдебната експертиза и комплексното разрешително) е обхванато от чл. 18 от Директивата за енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ), предвиждаща проверка на горивата за съответствие с критериите за устойчивост, като в тази връзка подробно са описани установените по делото факти и обстоятелства. Касаторът твърди, че съдът не е подходил задълбочено и когато е коментирал представените по делото Обвързващи тарифни информации (ОТИ), приети от други страни членки по реда на чл. 33 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., но въпреки това правилно бил отбелязъл, че те не са пряко свързани с процесния внос, но са показателни за възприетите в другите държави членки практики при решаване на идентичен въпрос. Изложени са от касатора и оплаквания, че административният съд е тълкувал и приложил и нормите на Договора за функциониране на Европейски съюз (ДФЕС), но не е съобразил, че ставката мито, която е била декларирана и приложена при вноса 2 % също напълно кореспондира с характера на UCO суровините и философията на митническото облагане да сложи бариери пред вноса на готови продукти чрез по високи ставки мито и да поощри производството в Съюза чрез по ниско облагане на суровините и затова според касатора напълно логично е суровината да се облага със ставка от 2%,а не почти 8 пъти по висока ставка 7,7 %. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и ако съдът счете, че са налице предпоставките по чл. 222, ал. 2 АПК, да върне делото за ново разглеждане. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Г. Механджиева, която претендира и присъждане на разноски за довереното й дружество по представения списък на разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба директорът на Териториална дирекция Митница Русе, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение да се остави в сила като правилно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли оспорването на Астра Биоплант ЕООД срещу решението на директора на ТД Митница Русе първоинстанционният съд е приел, че то е постановено при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Според съда от сертификатите за съответствие не може да се направи извод за наличие на животински мазнини във внесената стока, тъй като те включват множество различни отпадни продукти, от които може да се произвеждат биогорива и биотечности. В тази връзка се сочи от съда, че в сертификата на Кажу пте ООД в Област на приложение изрично са посочени други растителни масла, каквото е палмовото, но не са посочени животински мазнини. Относно самодекларацията по ISCCC на източник на производство за използване на готварско олио (UCO) от Дзянсу циюн ойл енд фат тех ко ООД от 15.09.2020 г. било посочено, че UCO се отнася до растителни или животински мазнини, използвани в кухни, поради което съдът е направил извод, че след като самият износител декларира надлежно, че не е налице смесване на растителни и животински мазнини би следвало този факт да бъде съобразен при тарифното класиране на внесената стока. От писмото от Оберьостерайхише биодизел България ЕООД до Кажу пте ООД относно потвърждаване състава на стоката UCO използвано готварско олио и при отправено запитване дали то съдържа само растителни масла или също и животински мазнини, тъй като писмото било без номер и дата съдът е приел, че не може от него да се установи дали е достигнало до адресата, както и е ако е достигнало, има ли отговор и какви доказателства са ангажирани в тази връзка. Информацията от продуктов център от 04.09.2020 г. (с дата на отпечатване 15.11.2021 г.) съдът е приел, че не може да бъде ценена като доказателство, защото не била свързана по никакъв начин с трите вноса и защото не била посочена връзката на жалбоподателя с лицето, което притежава авторското право, а и по делото не било представено доказателство, в което стоката да е описана като използвани кухненски мазнини. По отношение на техническата спецификация, която е без дата и е изготвена на бланка на Дзянсу цион ойл енд фат тех ко ООД, а в съдържанието на същото наименованието на дружеството е Кажу пте ООД и по делото не било ангажирано доказателство, в което стоката да е описана като използвани кухненски мазнини. За комплексното разрешително 254 Н1/2012 г. на Астра Биоплант ЕООД за експлоатация на инсталация и съоръжения - химическа инсталация за производство на метилови естери на мастните киселини (биодизел) и глицерин, изпълняваща дейност съгласно т. 4.1 б от Приложение 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), като според съда нямало спор относно продуктите, които дружеството произвежда и затова посоченото доказателства съдът е счел, че е неотносимо. За приетата по делото съдебно икономическа експертиза съдът е приел, че макар то да е чисто теоретично и не следва да бъде ценено по делото, вещото лице било изследвало и описало в заключението си само част от доказателствата по делото и макар в тях изрично да било посочено, че стоката е използвана за готварско олио от растителен произход, се правят изводи за наличие на животински мазнини, неподкрепени с никакви доказателства. Съдът е посочил в решението си, че прави разграничение между понятията произход и състав, но в конкретния случай счита, че по никакъв начин не е доказано наличието на животински мазнини в състава на внесеното употребявано растително масло. Посочено е от съда и, че за внесената стока не е реализирана химическа лабораторна експертиза поради невземане на проби в момента на вноса, а и нямало изрично потвърждение от доставчика (износителя) Кажу пте ООД, че стоката съдържа и животински мазнини, въпреки отправеното запитване от контрагента Оберьостерайхише биодизел България ЕООД. Посоченият в част от документите код по КН 1518 00 95 съдът е приел, че по никакъв начин не обвързва нито декларатора, нито митническите органи и двете страни е следвало да определят код по КН/ТАРИК съобразно информацията във всички придружаващи стоката документи. В този смисъл съдът е приел за правилно определеншя код по ТАРИК от митническите органи на внесената стока употребявано растително масло 1518 009 90, докато декларираната от дружеството подпозиция 1518 00 95 по КН съдът е приел, че се отнася до смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, но по делото не било доказано, че внесените стоки се съдържа животински мазнини, поради което декларирания код по КН 1518 00 95 не е коректен. Относно ОТИ съдът е изложил мотиви, че не става ясно защо жалбоподателят се позовава на тях, след като не е имало пречка той да поиска и да му се издаде ОТИ. По отношение искането на жалбоподателя да се обяви за нищожно решението на митническия орган, са изложени мотиви от съда, че в него не са допуснати тежки съществени пороци, които да не могат да доведат до пораждане на правните последици от акта и които да водят до нищожност, поради което е прието, че то е законосъобразно и затова съдът е постановил отхвърляне на жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е неправилно постановено. В оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт решението на директора на ТД Митница Русе, цитирано по горе изрично е посочено, че не се приема декларирания от касационния жалбоподател (жалбоподател в първоинстанционното съдебно производство) ТАРИК код 1518 00 95 90 за стока употребявано растително масло по 3 бр. митнически декларации и е определен друг такъв код - 1518 00 99 90.. Спорът, който е очертан между страните по делото в обжалваното решение е дали в декларираната стока освен растителни мазнини, се съдържат и животински мазнини. В обжалваното решение съдът се е ограничил да приеме, че процесната стока е със състав, който е деклариран употребявано растително масло. Мотивите на съда са, че след като не е взета проба, липсва химическа експертиза на внесената стока, то е достатъчно да се приеме, че след като самият декларатор е посочил само употребявано растително масло, то той не е твърдял, че в него се съдържат и животински мазнини, поради което категорично според съда е доказано, че внесеното масло е само растително и неправилно деклараторът е посочил код 1518 00 95 90, а административният орган - 1518 00 99 90. Декларираният от Астра Биоплант ЕООД код по ТАРИК е Животински или растителни мазнини и масла и техните фракции, обработени чрез загряване, окислени, обезводнени, сулфурирани, продухани, полимеризирани чрез загряване във вакуум или в инертен газ или по друг начин химически променени, с изключение на тези от 1516; негодни за консумация смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини и масла от настоящата глава, неупоменати, нито включени другаде. Относно кода, посочен от административният органи и възприет и от първостепенния съд 1518 00 99 90 е в подпозиция Други, които са Негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции. Съдът неправилно е възприел констатираното в оспореното решение на митническия орган, без да вземе предвид, че последният не е извършил надлежно последващата проверка така, както разпорежда чл. 48 от Митническия кодекс. Проверката само на митническите декларации и придружаващите ги документи не е достатъчно, за да се приеме, че декларираният код е неправилен, както и да се приеме друг код отново само на базата на документите по административната преписка. В административното производство не е взета проба от внесената стока, за да може чрез Централната митническа лаборатория да извърши проверка на състава на стоката. Обстоятелството, че в митническите декларации е посочено употребявано растително масло е достатъчно да се изследва неговия състав и при тази проверка от експерт от митническата лаборатория да се установи по категоричен начин какъв е състава на внесеното масло. В този смисъл следва да се приеме за основателен доводът в касационната жалба, че декларирането на употребявано растително масло не означава, че субектът е имал предвид наличието само на растителни мазнини. В редица решения на Върховния административен съд на Първо и Осмо отделение по идентични казуси с участието на Астра Биоплант ЕООД митническите органи са взимали проби от внесената стока и са я изследвали в Централна митническа лаборатория. В съдебните производства, проведени по адм. дела 7409/2022 г., 7429/2022 г., 9076/2022 г., 9083/2022 г. и др. на Върховния административен съд са назначени и съдебно химически експертизи, които са установили и наличие на животински мазнини. По настоящето делото няма данни митническите органи при вноса на процесната стока да са взеил проба за изследване състава й, поради което и в съдебното производство при липсата на такава проба, не е назначена и химическа експертиза от съда. Тежестта на доказване съгласно чл. 170, ал. 1 и 3 АПК на фактическите основания, посочени в съответния административен акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му е на административния орган. С разпореждане от 07.04.2022 г. решаващият съд е дал такива указания на органа, които видно от данните по делото не са били изпълнени, но неизпълнението и м не е мотивирало съда да постанови друг правен резултат в сравнение с обжалвания пред настоящата касационна инстанция. Невземането на проба и неизследването на състава на внесената стока не може убедително да доведе до резултат, че в нея се съдържат само растителни мазнини и масла, но не и животински. В цитираната дела на ВАС в административното производство е взета проба и ЦМЛ е установила, че няма животински мазнини, като съдът е възприел заключението на назначената съдебно химическа експертиза, която е установила съдържание на холестерол в процентно отношение и това е мотивирало съдебните състави да възприемат мотивите на първоинстанционните съдилища за незаконосъобразност на оспорените административни актове, с които е променен декларирания код по ТАРИК и въз основа на това са определени нови митнически стойности и задължения за мито и ДДС. В процесния казус и в административното производство и в съдебното такова е прието само, че след като е декларирано употребявано растително масло, то в него не се съдържат животински мазнини. След като доказателствената тежест за установяването съществуването на фактическите основания в акта е върху административният орган, който го е издал, недоказването им е следвало да доведе до незаконосъобразност на постановения индивидуален административен акт, а не до отхвърляне на жалбата, както е сторено от решаващия първоинстанционен съд. В обжалваното решение превратно са възприети и преценени представените писмени доказателства и заключението на съдебно икономическата експертиза. Вещото лице, което е работило по съдържащите се по делото писмени доказателства е посочило, че в техническата спецификация на продукта Използвано готварско олио UCO се има предвид, че то означава смес от масла и мазнини от кухни на ресторанти, което означава, че в него освен растителни мазнини, има мазнини от риба, панирани меса, меса, картофи, морски дарове и др. Това означава, че в процесната стока освен растителни мазнини, се съдържат и животински, които са от процеса на пържене и/или печене от фритюрници, скари и тяхното използване впоследствие е предназначено само за технически цели производства на биогорива. Съдът не е съобразил тази констатация, не е преценил правилно и писмените доказателства, като техническа спецификация, декларация за устойчивост, самодекларация по ISCC, сертификати за съответствие и др. В този смисъл следва да се подкрепи тезата в касационната жалба, че записването в някои от документите по вноса от растителен произход е част от механизмите на Директивата за енергията от възобновяеми източници, в чл. 18 от която предвижда проверка на горивата в съответствие с критериите за устойчивост, за което е необходимо да се представят съответните доказателства за проследяемост на суровините от обектите, където е генерирано, както и техния състав. Обстоятелството, че е деклариран код 1518 00 95 означава, че административният орган е следвало да изследва състава на внесената стока, а не да изхожда само от наименованието й, което неправилно е възприето и от решаващия съд, според който вносителят е декларирал употребявано растително масло, което не означава, че в него няма смесване и с животински мазнини и масла, както е установено по посочените по горе решения на Върховния административен съд. Относно представените решения ОТИ разпоредбата на чл. 33 от Митническия кодекс предвижда, че те обвързват митническия орган и титуляра на решението и обратно, поради което те не касаят процесния внос, но може да бъдат от полза за подобни на настоящия казус. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно при наличие на сочените от касатора отменителни основания и затова следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразно решение 32 44832/09.02.2022 г, издадено от директора на Териториална дирекция Митница Русе. Предвид изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател, на Астра Биоплант ЕООД следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 1 634,65 лв. за двете съдебни инстанции. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение