Решение № 7446 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3916/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на [заличен текст], град София, чрез процесуален представител, обжалва решение №5257/10.02.2026 г. по адм.дело № 7540/2025 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменена негова заповед № РД -16(2)856 от 16.06.2025 г. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на разноски, юрисконсултско и адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - непълнолетният Д. О. С., лично и със съгласието на майка си и законен представител О. И. С., двамата с адрес в гр. София, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че с обжалваната заповед, издадена на основание чл.259, ал.1, чл.203, ал.1, чл.205 и чл.199, ал.1, т.4 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) е наложена санкция "преместване в друго училище" на Д. О. С. - ученик в [клас] клас, специалност [заличен текст] за неизпълнение на задълженията му в чл.172, ал.1, т. и т.11 от ЗПУО и чл.69, ал.1, т.1 и т.11 във връзка с чл.76, ал.1, т.4 и чл.78, ал.1, т.4 и чл.78, ал.1, т.4 "а" и "в" от Правилника за дейността на училището, а именно: да присъства и участва в учебните часове и занимания, да не възпрепятства с поведението и постъпките си нормалното протичане на учебните часове: за следното: от началото на учебната година до 02.06.2025 г., Д. С., има вписани в електронния дневник 67,5 отсъствия по неуважителни причини и 34 негативни отзива. В заповедта е посочено и че с предходни заповеди Стоянов има наложени наказания "забележка" и "предупреждение за преместване в друго училище". АССГ е изложил мотиви, че оспорената заповед е в предвидената от закона писмена форма, съдържа вида на санкцията й, срока и, като по отношение на едно от двете нарушения, за които е наложена липсват фактически основания - а именно това по чл.172, ал.1, т.11 ЗПУО. Тази частична липса на мотиви не може да бъде санирана от изготвеното в хода на съдебното производство становище на директора на [заличен текст]. Допуснати са и съществени нарушения на административно - процесуалните норми - не са изчерпани всички мерки по чл.186, ал.1, т.1 -8 ЗПУО. В плана за обща подкрепа са предвидени мерки по т.1, т.2, т.3 и т.5, но са представени доказателства сама за тези по т.3 - срещи с психолог. Тоест не е спазена разпоредбата на чл.199, ал.1 от ЗПУО преди налагане на санкцията да са били изчерпани останалите механизми за въздействие. Липсва и редовно уведомяване за откриване на процедурата за налагане на санкцията на родителя съгласно чл.204 ЗПУО по някой от начините, посочени в чл.64, ал.3 от Наредбата за приобщаващото образование. Ученикът не е изслушан съобразно изискванията на чл.204, ал.3 ЗПУО и чл.65, ал.1 от Наредбата за приобщаващото образование. Спрямо мотивираното в заповедта нарушение - отсъствията по неуважителни причини наложеното наказание е несъразмерно тежко. Предвид частичната липса на мотиви и допуснатите съществени нарушения на административно - процесуалните норми са налице основания за отмяна на заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Заповедта е връчена на 26.06.2025 г. на родителя О. С., поради което жалбата от 09.07. 2025 г. е в законоустановения 14 - дневен срок. Жалбата е в срок и е допустима, поради което оплакването за недопустимост на решението поради просрочие на жалбата е неоснователно. Неоснователно е оплакването за необсъждане на всички представени по делото доказателства. Негативните отзиви в електронната система не могат да санират липсата на мотиви в заповедта относно фактите, поради които е прието, че ученикът е осъществил нарушение по чл.172, ал.1, т.11 ЗПУО. При частична липса на мотиви в заповедта относно едното нарушение, другото твърдяно нарушение не може да бъде доказвано и установявано в съдебното производство, а както правилно е приел АССГ наложеното наказание е несъразмерно тежко по смисъла на чл.6 АПК за установеното нарушение - направени 67, 5 отсъствия по неуважителни причини от началото на учебната година до 02.06.2025 година. Това е самостоятелно основание за отмяна оспорената заповед. Недоказано е твърдението на касатора, че С. е уведомена по телефона от класния ръководител за началото на производството по налагане на санкция. Според протокола за телефонен разговор на л.65 С. е уведомена, че следва да получи пратка от ЕКОНТ с уведомление, което е различно от уведомяване за началото на производството със съдържанието по чл.64, ал.2 от Наредбата за приобщаващото образование. Новопредставеното доказателство за публикация за родителска среща в НЕИСПУО не представлява уведомление за началото на производството по налагане на санкция по смисъла на чл.64, ал.3 от Наредбата за приобщаващото образование, нито има задължителното съдържание по чл.64, ал.2 от Наредбата за приобщаващото образование. Не е доказано, родителят и ученика да са уведомявани по електронен път за дадени им възможности за изслушване на ученика по реда на чл.204, ал.3 ЗПУО и чл.65, ал.1 от Наредбата за приобщаващото образование. Ученикът не е и изслушан, което е нарушило правото му на защита в административното производство. По отношение на протокола от 06.03.2025 г. за даване на писмено обяснение по един конкретен повод, който е от преди предложението за налагане на санкция, същият не може да изчерпи всички мерки, описани в чл.186, ал.1, т.1 - 8 ЗПУО. Съдът е обсъдил всички относими доказателства, като при частичната липса на мотиви и съществените административно - процесуални нарушения допуснати в административното производство, няма възможност за извършване на преценка за материалноправната законосъобразност на заповедта. Правилна е преценката на АССГ за наличие на отменителните основания по чл.146, т.2 и т.3 АПК. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото по същество на спора няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в производството пред ВАС в размер на 220 евро заплатено адвокатско възнаграждение, платимо от [заличен текст]. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение