Решение № 4248 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 193/2021 г.

Решение № 4248 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 193/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Розимекс" ЕООД, с адрес в гр. София, чрез адв. П. К. против Решение № 4917/21.09.2020 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 5327/2020 г., с което e била отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-04-5943/22.05.2020 г., издадена от директора на Областната дирекция "Земеделие" - София град, постановяваща отказ дружеството да бъде вписано като розопреработвател в публичния регистър на розопроизводителите, розопреработвателите, обектите за производство на продукти от цвят от маслодайна роза и на насаждения от маслодайна роза. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, както и на постановения отказ. Касаторът моли за присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Областна дирекция "Земеделие" - София град, чрез адв. Н. Н., счита касационната жалба за неоснователна. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска оставянето му в сила, както и присъждане на разноските по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба, като счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Розимекс" ЕООД срещу Заповед № РД-04-5943/22.05.2020 г., издадена от директора на Областната дирекция "Земеделие" - София град, с която е постановен отказ дружеството да бъде вписано като розопреработвател в публичния регистър на розопроизводителите, розопреработвателите, обектите за производство на продукти от цвят от маслодайна роза и на насаждения от маслодайна роза. Съдът в мотивите си е констатирал, че розопроизводителите имат право да преработват на ишлеме произведения от тях цвят от маслодайна роза в обекти за производство на продукти от цвят на маслодайна роза, вписани в регистъра по чл. 3 от Закона за маслодайната роза (ЗМР), които отговарят на изискванията на чл. 12. Анализирал е съдържанието на понятието "розопреработвател", за което в ЗМР се съдържа легална дефиниция и на основание замисъла вложен в него от законодателя, е приел, че розопреработвателят не се счита за такъв при всички случаи (и когато произвежда със собствен розов цвят, и когато произвежда по договор за преработка/ишлеме). Съдът, обосновавайки се в този смисъл, се е позовал и на нормите на чл. 11, ал. 1 и ал. 6 ЗМР. Въз основа на тях, в мотивите на решението е поддържал, че законодателят изрично е предвидил, че за да бъде розопреработвател лицето трябва да осъществява самостоятелно дейността по производство в обект, вписан в регистъра по чл. 3 ЗМР, а не да го преработва на ишлеме (чрез друго лице). Съобразно така изложените аргументи е счел, че предвид неотстраняване на установените нередовности на заявлението на жалбоподателя, свързани с изискванията на закона, постановеният отказ е материално законосъобразен и е отхвърлил жалбата на "Розимекс" ЕООД. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Със заявление № АП – 13 – 4088/6.04.2020 г. до Общинска служба "Земеделие" гр. София, съгласно Приложение № 1 към Заповед №РД – 09 – 308/18.03.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, "Розимекс" ЕООД е поискал да бъде вписан в публичен национален електронен регистър на розопроизводителите, розопреработвателите, обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза и на насажденията от маслодайна роза, като осъществяващ дейност - розопреработвател. В графа "Информация за розопроизводители" дружеството е посочило съответните недвижими имоти, върху които се отглежда маслодайната роза, площта на имотите и правното основание. Според записа, част от тези имоти са били собствени на дружеството, а други ползвани под аренда и наем. Доказателствата за правното основание, на което имотите са се ползвали от жалбоподателя, са следните: договор за наем от 12.05.2017 г., вписан в Агенция по вписванията, със срок на действие до 1.10.2027 г., договор за наем № 13 от 30.06.2019 г. със срок до 1.10.2020 г., договор за наем № 1 от 15.06.2017 г. със срок на действие до 1.10.2018 г., договор за наем, вписан в Агенция по вписванията със срок на действие до 30.09.2027 г., нотариален акт за продажба на недвижим имот, № 58, том 2, рег. № 3739, дело № 238 от 17.08.2010 г. на Нотариус при РС, договор за наем от 30.06.2019 г. със срок на действие до 1.10.2020 г., договор за наем от 12.04.2017 г. със срок на действие до 1.10.2027 г., договор за аренда от 20.09.2017 г. със срок на договора 5 години, договор за аренда от 25.04.2017 г. със срок на договора до 1.10.2027 г., договор за наем от 20.04.2017 г. със срок до 1.10.2027 г., нотариален акт за покурко – продажба на недвижим имот, № 110, том 1, рег. № 707, дело № 92 от 2017 г. на Нотариус при РС, нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот, акт № 2, том 1, рег. № 9, дело № 2 от 2015 г. на Нотариус при РС, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36 том 2, рег. № 1480, дело № 210 от 2014 г. на Нотариус при РС, договор за наем от 31.03.2017 г. със срок на действие до 30.09.2027 г., договор за наем от 04.04.2017 г. със срок на действие до 20.09.2027 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот, № 39, том 3, рег. № 2440, дело № 360 от 2016 г. на Нотариус при РС, нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот акт № 81, том 3, рег. № 2621, дело 393 от 2016 г. на Нотариус при РС, нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот на Нотариус при РС, акт № 82, том 2, рег. № 2392, дело № 255 от 2018 г. на Нотариус при РС, нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот, акт № 15, том 3, рег. № 2507, дело № 373 от 2014 г. на Нотариус при РС, договор за наем от 18.04.2017 г. със срок на действие до 2022 г., нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот, акт № 184, том 1, рег. № 970, дело № 112 от 2013 г. на Нотариус при РС, нотариален акт за дарение на недвижим имот, акт 19, том 4, рег. № 4821, дело № 565 от 2007 г. на Нотариус при РС, нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот, акт № 150, том 1, рег. № 832, дело № 123 от 2015 г. на Нотариус при РС, договор за аренда от 5.04.2017 г. със срок на действие до 1.10.2022 г. – 2 броя. На 20.05.2020 г. е била извършена проверка от компетентните длъжностни лица на заявлението на "Розимекс" ЕООД за вписване в регистъра за розопроизводители, обективирана в контролен лист. В графа 5 "Представено е заварено копие на документ за собственост или друго правно основание за ползване на обекта", контролните органи са отбелязали "не", съответно като бележки са допълнили, че приложеният договор за изработка от 14.05.2019 г. е със срок до 30.06.2019 г., като той легитимира като "розопреработвател" "Алба груп" ЕООД, а не "Розимекс" ЕООД. С писмо на Министерството на земеделието, храните и горите до директора на Областна дирекция "Земеделие" от дата 13.04.2020 г. е посочено, че при проверка на документите на дружеството по чл. 9, ал. 1 ЗМР, по повод на подаденото заявление, в същото имало непълноти и неточности. Те се изразявали в това, че за имот № 006005 от КВС на с. Павел баня бил приложен документ за собственост само за 1/3 ид. ч. от него, както и липсвал документ за собственост или друго правно основание за ползване на обекта към заявлението за вписване, а приложеният договор за изработка легитимирал като розопреработвател "Алба груп" ЕООД, а не "Розимекс" ЕООД. В изпълнение на констатираните неточности за имот в с. Павел баня дружеството е представило нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот, акт № 168, том 1, рег. № 967, дело № 140 от 2017 г. на Нотариус при РС, нотариален акт за дарение на недвижим имот, акт № 6, том 1, рег. № 117, дело № 5 от 2014 г. на Нотариус при РС, договор за наем на имот в землището на с. Търничени, общ. Павел баня, представляващ имот № 006005, със срок на действие 1.10.2027 година. С договор за преработка на розов цвят от 28.04.2020 г., приложен допълнително към заявлението, "Розимекс" ЕООД в качеството си на възложител е възложило на "Алба групс" ЕООД, с обект на производство на продукти от цвят маслодайна роза под № SZR-361-2020 и удостоверение № РД -12 - 02 – 646-2 от 27.04.2020 г., да произведе розово масло с розов цвят на възложителя срещу уговорено възнаграждение. Договорено е било приемането на розовия цвят да се извърши с протокол, който е бил представен по делото. Жалбоподателят е приложил и доказателства за извършено плащане на изпълнителя по договора, в размер на уговореното възнаграждение. Със Заповед № РД-04-5948 от 22.05.2020 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. София, на основание чл. 4, ал. 9, т. 2 от Закона за маслодайната роза и чл. 3, ал. 4 от Устройствения правилник на Областните дирекции "Земеделие" "Розимекс" ЕООД е вписан в публичния регистър като розопроизводител. Със Заповед № РД-04-5943 от 22.05.2020 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. София, на дружеството е отказано да бъде вписано като розопреработвател. Мотивите за постановения отказ са, че в указания в писмо с изх. № АР-13-4088-5/14.04.2020 г. срок, дружеството не е отстранило нередовностите – не е представило заверено копие на документ за собственост или друго правно основание за ползване на обекта към заявлението за вписване в публичния регистър на розопреработвателите. Въз основа на установените правнорелевантни факти, настоящият касационен състав счита, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен правен извод относно законосъобразността на обжалвания по делото индивидуален административен акт. Съгласно т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за маслодайната роза "розопроизводител" е лице, което като стопанска дейност отглежда маслодайна роза и произвежда цвят от маслодайна роза, а съгласно т. 10 "розопреработвател" е лице, което като стопанска дейност произвежда продукти от цвят на маслодайна роза в собствен, нает или ползван на друго правно основание обект за производство на продукти от цвят на маслодайна роза. Същественото за розопреработвателя е да извършва стопанска дейност, която се изразява в производство на продукти от цвета на маслодайната роза и то в обект, който е предназначен именно за производство на такива продукти, съгласно чл. 3 и чл. 12 ЗМР. От фактите по делото пред първоинстанционния съд се установява, че "Розимекс" ЕООД, който отглежда маслодайна роза, произвежда цвят от маслодайна роза, възложил е на "Алба груп" ЕООД да преработва собствената му продукция срещу възнаграждение, в обект, за който има надлежно издадено удостоверение. Последното обстоятелство не е било спорно и пред първоинстанционния административен съд. Спорният по делото въпрос е съсредоточен в това дали "Розимекс" ЕООД е розопреработвател в конкретната хипотеза, осъществявайки дейността чрез другиго в обект, вписан в регистъра по чл. 3 ЗМР. Съгласно вложеното съдържание в легалната дефиниция на "розопреработвател", законодателят не е поставил такова изискване за самостоятелно извършване на посочената стопанска дейност, освен, че производството следва да се осъществява по стопански начин. В чл. 11, ал. 6 ЗМР законодателят е предвидил, че розопроизводителите могат да преработват на ишлеме произведения от тях цвят от маслодайна роза в обекти за производство на продукти от цвят на маслодайна роза, вписани в регистъра по чл. 3, които отговарят на изискванията на чл. 12. Цитираният текст от закона предоставя правна възможност на розопроизводителите, не само лично, но и чрез другиго (според ЗМР на ишлеме), да преработват произведения от тях цвят на маслодайната роза, като по този начин осъществяват своята стопанска дейност. Систематичното място на чл. 11 е в Глава пета. "Производство и етикетиране на продукти от цвят на маслодайна роза. Изисквания към обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза, към розопроизводителите и розопреработвателите" от Закона за маслодайната роза и касае именно соченото в т. 10 от ДР на ЗМР производство, като вид стопанска дейност. Законодателят не я е ограничил, по начина, по който я възприема първоинстанционният съд, а именно за да бъде вписано лицето като розопреработвател, то трябва да осъществява самостоятелно дейността по производство в обект, вписан в регистъра по чл. 3 ЗМР. Съгласно Български тълковен речник (четвърто издание, Наука и изкуство, София, 2008 г.) понятието "ишлеме" означава занаятчийска или индустриална обработка на чужд материал, производство на изделия с материал на клиента. Следователно, според съдържанието на тази дума, с което е употребена в чл. 11, ал. 6 ЗМР, законодателят е имал предвид, че преработката на произведения цвят от маслодайната роза може да се извърши и от друг правен субект, но по възлагане на розопроизводителя, чийто произведен цвят се преработва. Доказателство за процесното възлагане, което е относимо и към правното основание, на което се ползва обекта по смисъла на чл. 3 ЗМР, е именно представения от жалбоподателя договор от 28.04.2020 година. Настоящата съдебна инстанция намира, че специфичните цели на закона, касаят постигането на устойчивост, стабилност и прозрачност от производството на посадъчния материал, произведения цвят от маслодайна роза и неговата преработка в продукти от маслодайна роза, поради което поддържаното разбиране на първоинстанционния съд в горния смисъл, им противоречи. В допълнение, доколкото производството на продукти от цвят на маслодайна роза е стопанска дейност, която се осъществява от розопреработвателя, то предоставената му от закона възможност в хипотезата на чл. 11, ал. 6 ЗМР ще способства за благосъстоянието му, за увеличаване доходите при реализирането на произведеният розов цвят, което се явява и източник на финанси в стопанството. По изложените вече аргументи, касационната инстанция приема, че административният орган не е имал правно основание, така както е описано в обжалваната заповед да откаже на "Розимекс" ЕООД да бъде вписан в публичния регистър като розопреработвател. Като е достигнал до противоположен на така изведения извод за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед, административният съд е постановил своето решение в нарушение на материалния закон. Поради констатираната неправилност на обжалвания съдебен акт, което е касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, решението му следва да бъде отменено и спорът решен по същество. Процесната Заповед № РД-04-5943/22.05.2020 г., издадена от директора на Областната дирекция "Земеделие" - София град следва да бъде отменена при наличие на основанието на чл. 146, ал. 4 АПК и преписката да бъде върната на органа, който да се произнесе по подаденото заявление на жалбоподателя, като постанови вписване на "Розимекс" ЕООД като розопреработвател в публичния регистър на розопроизводителите, розопреработвателите, обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза и на насаждения от маслодайна роза. По разноските: С оглед изхода на правния спор, на касационния жалбоподател се следват поисканите своевременно, сторени разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК. Същите възлизат на 50 лева за заплатена държавна такса пред АССГ, 500 лева за заплатено по банков път възнаграждение за един адвокат по делото пред АССГ (доказателства на л. 85 и л. 86 от първоинстанционното дело), както и 370 лева за заплатена държавна такса пред ВАС. Разноските и на основание § 1, т. 6 ПЗР на АПК се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение