Решение № 11251 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7378/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по касационната жалба на А. Н. Х., гражданин на Сирия, чрез адв. Димитрова срещу Решение 5611/04.06.2025 г., постановено по адм. д. 1122/2025 г. по описа на Административен съд Хасково (АС Хасково), с което е отхвърлена жалбата му против Решение 3119/10.04.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), отказващо му предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост жалбоподателят иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение.

Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ при МС оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Кръстева и иска да бъде оставено в сила решението на АС - Хасково.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна.

С оглед заявената бежанска история и отсъствието на данни спрямо жалбоподателя да е осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, съдът е възприел като правилен извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ.

След анализ на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, съдът приема, че заявителят не бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. След преценка на данните от съдържащата се в преписката справка от 31.03.2025 г. за политическата и икономическата обстановка в Сирия и представената по делото актуална справка за ситуацията в Сирия от 09.05.2025 г., както и информация от други новинарски агенции към момента на постановяване на решението си, той обосновава изводи за неприложимост и на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице твърдените от жалбоподателя пороци, налагащи отмяната му като неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Правилни са изводите на първостепенния съд, че от бежанската история на жалбоподателя не се установява той да се е страхувал основателно от преследване по определението в ал. 4 на чл. 8 поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение и поради тази причина да е напуснал държавата си по произход, да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

В проведено на 26.02.2025 г. интервю А. Н. Х., твърди, че е арабин по етническа принадлежност и [заличен текст] по вероизповедание. Роден е на [заличен текст] в град Латакия и е живял там. Семейството му е в Сирия, в град Керт, област Латакия. Напуснал Сирия на 20.12.2024 г. и на 01.01.2025 г. влязъл незаконно в България. Тук е заедно с брат си С. И. Х.. Напуснал страната си, защото там няма стабилност. Има конфликт между новата власт и новите групировки. Има сражения между новата и старата власт. Казва, че Латакия е под контрола на новата власт, но и при нея няма демокрация и няма свобода, няма елементарни условия за живот. Новата власт иска да се изпълняват религиозните неща и който не ги изпълнява, става враг. Не е имал проблеми заради това, че е [вероизповедание] и никой не го е заплашвал, не е членувал в политическа партия или организация, или във въоръжени групировки. Бил арестуван на границата с Турция и полицаите му счупили едно ребро. Иска да остане в България, за да продължи да учи. Протоколът е подписан от чужденеца и от преводача. Интервюираният потвърждава, че текстът му е преведен на арабски език, че разбира смисъла на казаното от него и няма възражения. С оглед на това настоящият касационен състав преценява като неоснователни възраженията на касационния жалбоподател, че изявленията му са неправилно отразени в протокола.

Бежанската история на чужденеца не съдържа данни за това той да е бил преследван от субектите, изброени в ал. 3 на чл. 8 заради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или за това да са нарушени основните му права, нито за осъществени спрямо него действия по преследване от изброените в ал. 5. Не са обосновани и основателни опасения от такова преследване, вкл. по причина на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му.

Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Чужденецът не заявява да е бил изложен или да е възможно да бъде изложен в държавата си по произход на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание преди да напусне Сирия, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Липсват данни за опасност от такива тежки посегателства, основаваща се на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход в хипотезата на чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Арестуването му на границата с Турция от турски полицаи и нанесените му телесни повреди не обосновават приложение на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, доколкото субектите на твърдяното посегателство не са сред изброените в чл. 9, ал. 2 от закона, а от полицаи, охраняващи турската граница. Освен това, по делото липсват данни, налагащи извод, че държавата или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия не желаят и не могат да предложат закрила срещу посочените тежки посегателства.

По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен от съда анализ на бежанската история на чужденеца и актуалната информация относно Сирия към момента на постановяването на неговото решение. Формиран е правилен извод, че не се установява понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обуславящи съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства срещу живота или личността си, ако бъде върнат там.

Според тълкуването на СЕС на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, дадено в т. 40 от неговото решение по дело C-125/22 посегателството, дефинирано в този текст, обхваща една по-обща опасност от посегателство, в сравнение с посочените в букви a) и б) от същия член. По този начин се имат предвид в по-широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, отколкото определени насилия. Освен това тези заплахи са присъщи на обща ситуация на въоръжен конфликт, която поражда безогледно насилие , което предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение и тяхната самоличност, когато степента на такова насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените тежки заплахи (вж. в този смисъл и решение от 10 юни 2021 г., Bundesrepublik Deutschland (Понятие тежки и лични заплахи ), C-901/19, т. 26 и 28 и цитираната съдебна практика).

Не е по-различно по съдържание и решението на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело 285/12. В т. 27 и т. 28 от същото СЕС посочва, че при липсата на определение в директивата на понятието за въоръжен вътрешен конфликт, то следва да се има предвид обичайното значение в говоримия език, като се държи сметка за контекста, в който се използват и за целите на правната уредба. Според т. 28 понятието за въоръжен вътрешен конфликт се отнася до положение, при което редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или при което се сблъскват две или повече въоръжени групи. В т. 34 се посочва, че констатацията за съществуването на въоръжен конфликт не трябва да бъде обусловена от определено равнище на организираност на наличните въоръжени сили или от особена продължителност на конфликта, след като те са достатъчни сблъсъците да породят степен на насилие, създавайки по този начин реална нужда от международна закрила за молителя, който е изложен на реален риск да понесе тежки и лични заплахи срещу неговия живот или личност поради самия факт на присъствието си в страната или съответния регион.

От посочените решения на СЕС е видно, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие, единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че цивилните лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства поради самото си присъствие в определен регион или въобще на територията на страната.

Чл. 4, т. 3, б. а) от Директива 2011/95/ЕС изисква оценяването на молбата за международна закрила да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата. Член 46, пар. 3 от Директива 2013/32/ЕС уточнява обхвата на правото на ефективна защита, с което кандидатите за международна закрила трябва да разполагат. Той предвижда, че обвързаните от тази директива държави членки гарантират, че най-малкото на първа инстанция съдът, пред който се обжалва решението по молбата за международна закрила, извършва цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси. В това отношение изразът ex nunc" подчертава задължението на съда да извърши преценка, която отчита при необходимост новите обстоятелства, установени след приемането на решението, което се обжалва. Прилагателното цялостно" пък потвърждава, че съдът е длъжен да разгледа както обстоятелствата, които решаващият орган е отчел или е можел да отчете, така и тези, които са станали известни след приемането на решението от този орган (Решение от 25 юли 2018 г., Алхето, C-585/16, т. 111 и 113; Решение от 4 октомври 2018 г., C-652/16, т. 92 и т. 93).

В изпълнение на тези свои задължения и на основание чл. 142, ал. 2 АПК първостепенният съд е обсъдил освен информацията в справката, съдържащата се в административната преписка, за положението в Сирия, но и в представената в съдебното производство справка, изготвени от Дирекция Международна дейност към ДАБ.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилна преценка на данните за въоръжения конфликт в Сирия, съдържащи се в посочените по-горе справки, с оглед възможността за субсидиарна закрила при условията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ.

Съдържащата са в административната преписка справка с вх. МД-02-172/31.03.2025 г. дава подробна информация за ситуацията в крайбрежните райони на Сирия. Според нея:

• На 24 декември 2024 г. предполагаеми поддръжници на правителството на Башар Асад организират засади срещу силите за сигурност на новата преходна администрация в провинция Тартус, при които загиват 14 полицаи, а на 5 януари 2025 г. в друг такъв сблъсък в град Латакия загиват най-малко двама членове на силите за сигурност. Тартус и Латакия са оценени от ACLED като райони, в които към началото на февруари 2025 г. преходната администрация не е постигнала решителна победа. Бойци, свързани с Асад, образуват военни банди, атакуващи полицията, за да дестабилизират новата власт.

• След тези сблъсъци Администрацията за военните операции стартира кампания за сигурност, търсейки местни поддръжници на Асад. Тази тридневна операция води до разполагането на специални части, известни като Червените банди в заподозрените села (Хирбет, Мааза, Яхмур и Заркат) и създаването на контролно пропусквателни пунктове. При престрелките има ранени цивилни лица.

• В началото на март 2025 г. се наблюдава значителна ескалация на въоръжените действия в Латакия. Има загинали цивилни лица и жертви сред силите за сигурност.

• Базирана в Обединеното кралство мониторингова организация съобщава за убити 830 цивилни лица при атаки, извършени на 8-ми и 9-ти март 2025 г. срещу алауити, живеещи в крайбрежните райони. В статия на BBS News от 9 март 2025 г. се посочва, че Ахмед ал Шараа обещава да потърси отговорност от всеки, замесен в злоупотреби срещу цивилни от алауитското религиозно малцинство.

• На 10 март 2025 г. преходната администрация обявява край на военната операция в крайбрежните райони. Ахмед ал Шараа издава решение за създаване на независим национален комитет за разследване на събитията и властите, според съобщенията, предприемат наказателни мерки срещу лица, обвинени в извършване на престъпления по време на бунтовническата дейност в Западна Сирия в периода 6 -10 март 2025 г.

Справката от 09.05.2025 г. е за обществено политическата обстановка в провинция Дейр ал Зор.

Според данните, съдържащи се в справката от 30.09.2025 г., представена в касационното производство, на 5 септември 2025 г. е създаден Сирийски фонд за развитие, финансиран главно от дарения, който има за цел да подпомага районите, най-засегнати от конфликта, а именно Идлиб, Алепо, Дейр ал Зор, Хомс и провинция Дамаск. Според бюлетина на ВКБООН от 26 септември 2025 г. за периода от 8 декември 2024 г. до 26 септември 2025 г. 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседните страни, а 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна Сирия като Алепо, Идлиб, Дамаск и Хама. Подкрепата от страна на ВКБООН на властите и завърналите се в страната сирийци продължава в рамките на финансирания от ЕС проект FRIT VolRep.

В справката се съдържа информация за това, че след 01.09.2025 г. Сирия за първи път от 14 години започва да изнася петрол през пристанището в Тартус,

Всичко, изложено по-горе, сочи на въоръжени сблъсъци в крайбрежните райони на Сирия, вкл. Латакия, в периода м. декември м. март 2025 г. Това обстоятелство е констатирано и от източниците на информация, посочени от жалбоподателя, в изготвения от него доклад, представен в касационното производство. Всички те касаят също периода от първите три месеца от 2025 г.

Не са налице данни за вътрешен военен конфликт в областта Латакия, характеризиращ се с безогледно насилие, след този период и към настоящия момент, а както беше посочено по-горе, съдът (най-малко първостепенният съд) е длъжен да вземе предвид всички относими факти, свързани с държавата на произход към момента на постановяване на решение по молбата за международна закрила.

С оглед на това може да се приеме, че районите в провинция Латакия, които са под контрола на временното правителство, не се характеризират с безогледно насилие в резултат на вътрешен военен конфликт, което е на такова високо ниво, че цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства поради самото си присъствие там, нито че територията на цялата страна е обхваната от такъв вътрешен конфликт.

Потвърждение на този извод е броят на завърналите се бежанци в Сирия според бюлетин на ВКБООН до 26 септември 2025 г. - 1 027 887, както и броят на вътрешно разселените лица, които са се завърнали по домовете си - 1 863 863. Разселените и завръщащите се в Сирия лица са подкрепяни от ВКБООН и неговите партньори с нехранителни и хранителни продукти и вода, както и със специални зимни комплекти.

По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че като е обосновал изводи за законосъобразност на постановения от председателя на ДАБ отказ да предостави на сирийския гражданин международна закрила, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение