Решение № 13479 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12668/2016 г.

Решение № 13479 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12668/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "М." АД със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. "Овча купел", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... /съдебен адрес: гр. П., ул. "Й. Г." №..., ет. ..., офис 5-6/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Каварджикова с пълномощно на л. 15 и л. 20 против решение № 3960 от 9.06.2016 г. на Административен съд - С. - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 10938/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против оспорената част от ревизионен акт /РА/ № 2251100577/2.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърдена с решение № 2065/22.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - С. при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 466 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора не е съобразен от съда фактът на направени разходи във връзка с производството на блоковете врачански камък, предмет на доставката; в решението си съдът се е позовал на разпоредби от новия Закон за счетоводството /ЗСч/ в сила от 1.01.2016 г., който е неприложим; допуснато е от съда съществено процесуално нарушение, тъй като не е уважена молбата на жалбоподателя от 19.05.2016 г. за отмяна на определението, с което е даден ход на устните състезания. В касационната жалба се твърди, че с оглед така изложените пороци на решението същото е недопустимо и незаконосъобразно. Претендира се неговата отмяна и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Волянова. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана, по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2251100577/02.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърдена с решение № 2065/22.08.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, в частта му, в която на основание чл. 16 вр. чл. 78 ЗКПО е преобразуван финансовият резултат /ФР/ за 2010 г. в посока на увеличение с неотчетен приход в размер на 645 300 лв. по фактура № 40454/26.10.2010 г., издадена от "М." АД на "Г. к." АД, за продажба на 2 151 куб. м. блокове врачански варовик. Първостепенният съд е приел, че жалбата е неоснователна. Формирал е извод за това, че в оспорената част РА е законосъобразно издаден, тъй като е налице основанието по чл. 78, изр. първо ЗКПО за коригиране на ФР. Приходът неправилно в нарушение на чл. 3, ал. 2 ЗСч. и т. 5.1. от Счетоводен стандарт /СС/ № 18 "Приходи" е осчетоводен по сметка 752 "Финансови приходи за бъдещи периоди". Така постановеното решение е правилно. С решение № 11071/23.10.2015 г., постановено по адм. д. № 10104/2014 г. Върховният административен съд, осмо отд. е отменил решение № 4188/23.06.2014 г. на АССГ по адм. д. № 10031/2012 г. в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "М." АД против РА относно извършеното увеличение на ФР за 2010 г. със сумата от 645 300 лв. на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С така постановеното решение е разрешен както въпросът относно допустимостта на оспорването на РА пред първоинстанционния съд, така и въпросът относно валидността на РА. След извършена служебно проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата касационна инстанция преценява оспореното в настоящото касационно производство съдебно решение като валидно и допустимо. Изложените в касационната жалба пороци не обуславят недопустимост на същото. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за това, че като не е отменил определението си, с което е дал ход на устните състезания, във връзка с подадената от дружеството молба на 19.05.2016 г. съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, обосноваващо извод за неговата неправилност на основание чл. 209, т. 3, предложение второ АПК. В молбата си от 19.05.2016 г. жалбоподателят твърди, че към 18.05.2016 г. е оттеглил пълномощието си от упълномощения от него адв. В. С. и не е бил уведомен чрез представляващия дружеството Г. М. Ш. за това, че е следвало да внесе депозит за вещо лице във връзка с допуснатата ССЕ. Съдебното заседание, в което е приключило събирането на доказателства, отменено е определението, с което е допуснато изготвянето на ССЕ, и е даден ход на устните състезания, е проведено на 9.05.2016 г., т. е. преди датата, на която се твърди оттегляне на пълномощията /18.05.2016 г./. До 09.05.2016 г. липсва уведомяване на съда за оттегляне на пълномощията. ССЕ е допусната на 24.02.2016 г., а съобщението за това, както и че следва да бъде внесен депозит в размер на 300 лв. е връчено на 29.02.2016 г. С оглед изложеното правото на защита на страната не е нарушено. Допълнителен аргумент за това е обстоятелството, че при първоначалното разглеждане на делото от АССГ са приети две заключения на вещото лице по назначената ССЕ. Оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Видно от изложеното в обстоятелствената част на жалбата против РА до АССГ дружеството не оспорва фактическите констатации в него, според които по фактура № 40454/26.10.2010 г., издадена от "М." АД на "Г. к." АД, за продажба на 2 151 куб. м. блокове врачански варовик стоката е оставена на отговорно пазене в кариера "В." и поетапно е предавана на купувача с двустранно подписани протоколи. Единственото му възражение е това, че според него включването на фактурата в дневника за продажбите и подадената СД по ЗДДС не е основание да се приеме, че приходът е следвало да бъде отчетен през 2010 г., както и че не му е наложено административно наказание за установено административно нарушение за неспазване изискванията на ЗСч. Правилно е приел административният съд, че приходът в размер на 645 300 лв. във връзка с продажбата на блокове врачански варовик от "М." АД на "Г. к." АД е следвало да бъде отчетен през 2010 г. съгласно изискванията на ЗСч. и СС 18 "Приходи". В чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч., обн. ДВ. бр. 98 от 16 ноември 2001 г. в сила от 1.01.2002 г., отм. ДВ. бр. 95 от 8 декември 2015 г., приложим в случая, е регламентирано, че счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването с изброените основни счетоводни принципи, един от които е принципът на текущо начисляване, изискващ приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, да се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и да се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Приходът от продажба на продукция и стоки се признава според правилата на т. 6.1. СС 18, когато са изпълнени едновременно следните условия: а) продавачът е прехвърлил на купувача значителни рискове и изгоди, свързани със собствеността на продукцията и стоките; б) продавачът не запазва участие в управлението или ефективен контрол върху продаваните продукция и стоки; в) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена; г) продавачът има икономическа изгода, свързана със сделката по продажбата; д) направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат изчислени. Наличието на всички, кумулативно изброени в т. 6.1. от СС 18 условия, не се оспорва от жалбоподателя и както е посочил първонистанционният съд в мотивите на своето решение, приходът от тази продажба неправилно е осчетоводен по сметка 752 "Финансови приходи за бъдещи периоди". Финансовите приходи се получават от трети лица, на които предприятието е предоставило за ползване свои финансови средства. Това са приходи от лихви, положителни разлики от валутни операции, приходи от операции с финансови активи и инструменти и др., т. е. в случая не е налице финансов приход. Нефинансовите приходи за бъдещи периоди са приходи, които се реализират през текущия отчетен период, но се отнасят за следващи отчетни периоди. Те са свързани с извършването и на разходи през следващи отчетни периоди и не влияят върху ФР за текущия период, а оказват влияние върху ФР за бъдещи периоди. Същите могат да се отчитат чрез сметка "Нефинансови приходи за бъдещи периоди". Такива са например включените в продажната цена суми за последващо обслужване след продажбата на стоката, които се разсрочват като приход за бъдещ период и се признават за текущ приход през периода, през който са извършени услугите, свързани с това последващо обслужване, тъй като съгласно принципа на съпоставимост между приходите и разходите, така разсроченият приход следва да се признае за периода, през който са направени разходите за неговото получаване, т. е. при извършването на услугата, свързана с поддръжката на продадената стока. В конкретния случай по никакъв начин не се доказва от страна на дружеството нито при първоначалното разглеждане на делото, нито при повторното разглеждане, че приходът от конкретната продажба е приход за бъдещ период, тъй като е свързан с разходи, които ще бъдат направени в бъдещи периоди, още повече, че както се каза вече, от негова страна не се оспорва, че стоката е продадена, но след продажбата е оставена на отговорно пазене, т. е. няма как разходите за производството й, включени в себестойността й, да се направят през следващите отчетни периоди след 2010 г., противно на твърденията в касационната жалба, а и доказателства в подкрепа на това твърдение не са ангажирани нито в ревизионното производство, нито в двете първоинстанционни съдебни производства. Първоначалното съдебно решение на АССГ е отменено поради липсата на мотиви. Вярно е, че другият счетоводен принцип, регламентиран в чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗСч., а именно за съпоставимост между приходите и разходите, изисква приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. В този смисъл е и т. 5.1.б. "г" от СС 18, според която приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи. Дружеството обаче дори не обяснява защо спазването на този принцип налага приходът от продажбата да не бъде признат през текущата отчетна година. Настоящият касационен състав преценява, че конкретният случай е сходен с посочения пример в приложение А, т. 1 СС 18, а именно: фактуриране и задържане на продукцията и стоките при продавача. В този случай приходът се признава, когато купувачът поеме собствеността, при условие че: а) продукцията и стоките са в наличност при продавача и са готови за експедиране; б) купувачът е потвърдил забавянето на доставката; в) прилагат се обичайните условия на плащане. Изпълнението на изброените условия към датата на издаването на фактурата не се оспорва от жалбоподателя. Това че съдът се е позовал на чл. 3, ал. 2 от ЗСч. в сила от 1.01.2016 г. вместо на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч. (отм.) не е основание за отмяна на решението му като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. С оглед изложените съображения решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размера, определен по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която текстът на ДОПК изрично препраща. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение