Решение № 6670 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3858/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение № 11455 от 17.12.2025г., постановено по адм.д. № 1559/2024г. Административен съд – Пловдив, е изменен по жалба на „Агро строй 77“ ЕООД, ЕИК 205065712, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], [адрес], представлявано от управителя В. Г. З., ревизионен акт (РА) № Р-16001623006028-091-001 от 19.04.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта потвърдена с решение № 279 от 24.06.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с която на дружеството не е признат данъчен кредит по ЗДДС като e намален от 152 770,05 лева на 151 229,41 лева и лихва от 20 298,94 лева на 20 064,24 лева. С решението съдът е отхвърлил жалбата на „Агро строй 77“ ЕООД против РА, в частта изменена с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП относно начислена лихва по ДДС за м.03.2022 г. в размер на 328,69 лева, както и относно допълнително установените задължения за корпоративен данък за 2022 г. в размер на 22 686,28 лева и лихва – 2 477,13 лева. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 12470,47 лева. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Агро строй 77“ ЕООД, чрез адв. Т. Желязков. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Пловдив в частите, с които е изменен РА и е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Пловдив в обжалваната част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт изцяло. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител гл. юрк. Ц. Дамянова, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграджение в размер на 6376 евро. В случай, че се претендира възнаграждение за един адвокат над минимума, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. Решението на Административен съд – Пловдив е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му. С решението, в обжалваната му част, Административен съд – Пловдив е изменил по жалба на „Агро строй 77“ ЕООД, РА № Р-16001623006028-091-001 от 19.04.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта потвърдена с решение № 279 от 24.06.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с която на дружеството не е признат данъчен кредит по ЗДДС като го е намалил от 152 770,05 лева на 151 229,41 лева и лихва от 20 298,94 лева на 20 064,24 лева. Отхвърлил е жалбата на „Агро строй 77“ ЕООД против РА, в частта изменена с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП относно начислена лихва по ДДС за м.03.2022 г. в размер на 328,69 лева, както и относно допълнително начислен корпоративен данък за 2022 г. в размер на 22 686,28 лева и лихва – 2 477,13 лева. Решението, в останалата му част, в която жалбата на дружеството е уважена, не е обжалвано, влязло е в законна сила, поради което не е предмет на касационна проверка. С процесния ревизионен акт № Р-16001623006028-091-001 от 19.04.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта в която е изменен и потвърден с решение № 279 от 24.06.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, са установени задължения на „Агро строй 77“ ЕООД: В общ размер на 112 810,22 лева непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, от които: В размер на 52 766,22 лева по 33 броя фактури, издадени през съответните данъчни периоди на 2022 г. и 2023 г., от „Фил - 2018“ ЕООД (описани по номера на стр. 5 от обжалваното решение); В размер на 17 024 лева по 12 броя фактури, издадени през издадени през м.03.2023 г. и м.04.2023 г. от „Интерия“ ЕООД (описани по номера на стр. 8 от обжалваното решение); В размер на 7 020 лева по 5 бр. фактури, издадени през м.04.2023 г. от „Дизаин Строй 23“ ЕООД (описани по номера на стр. 9 от обжалваното решение); В размер на 18 000 лева по 12 бр. фактури, издадени през м.07.2023 г. от „Вив Мобайл“ ЕООД (описани по номера на стр. 10 от обжалваното решение); В размер на 18 000 лева по 12 бр. фактури, издадени през м.07.2023г. от „Вива Трейд 2019“ ЕООД (описани по номера на стр. 10 от обжалваното решение). В общ размер на 8 559,83 лева непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 70, т. 5 във връзка с чл. 69, ал. 1 ЗДДС по 29 бр. фактури, издадени от различни доставчици в различни данъчни периоди на 2022г. и 2023г. (описани по номера на стр. 76 до стр. 78 от ревизионния доклад); В общ размер на 31 400 лева непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС по фактури с № 0000000045/31.05.2023 г., № 0000000051/31.07.2023 г. и № 0000000052/31.07.2023 г., издадени от ЗП М. Ж. Н.; Относно начислени лихви в размер на 328,69 лева, дължими за времето от 15.04.2022 г. (датата, следваща крайния срок за подаване на справката-декларация по ЗДДС за м.03.2022 г.) до 11.06.2022 г. (датата, на която дружеството е подало справка-декларацията по ЗДДС с вх. № 24002575067 за периода м.05.2022 г., през който е отразено кредитното известие). Определен за довнасяне корпоративен данък за 2022 г. в размер на 22 686,28 лева и лихва 2 477,13 лева. За да достигне до крайния си правен извод първоинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу акт, подлежащ на обжалване, в срок. Посочил е, че актът е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган. Административният съд е цитирал нормативната уредба във връзка правото на приспадане на данъчен кредит. Цитирал е практика на СЕС /стр. 19-22 на обжалваното решение/. Приел е, че основният спорен въпрос по делото е дали посочените във фактурите доставчици реално са осъществили съответните услуги. Заключил е, че от събраните по делото доказателства този факт не се установява по категоричен начин. Резюмирал е заключенията на проведените в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ и съдебно техническа експертиза /СТЕ/. Като краен резултат е достигнал до извод, че оспореният РА в обжалваната част, е законосъобразен, с изключение на отказаното право на данъчен кредит по фактура № 627/17.02.2023г. с ДДС в размер на 1540,64 лева. По отношение на тази фактура е установено, че в РА два пъти е отразена тази фактура в данъчен период месец 02.2023г. С оглед на това административният съд е изменил РА в частта на определените задължения по ЗДДС и е отхвърлил жалбата относно начислена лихва по ЗДДС за м.03.2022 г. в размер на 328,69 лева, както и относно допълнително определен за внасяне корпоративен данък за 2022 г. в размер на 22 686,28 лева и лихва 2 477,13 лева. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира че решението валидно, допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 172а АПК регламентира необходимото съдържание на съдебното решение, ал. 2 изрично изисква към решението да бъдат изложени мотиви относно изразените от страните становища, фактите по делото и правните изводи, въз основа на които се постановява и самото решение (неговия диспозитив). Макар и голямо по обем, решението няма собствени мотиви. Обжалваното съдебно решение в частта на фактическата обстановка, приета по делото представлява буквален препис на решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП с малко съкращаване и разместване на абзаците. От друга страна съдът механично е изброил какво са изложили вещите лица в заключенията по ССчЕ и СТЕ, но не е направил анализ и не е изградил собствени изводи по отношение на същите. Това обаче не са мотиви на съда, които той е длъжен да изложи въз основа обсъждането и преценката не само на фактите, но и на доказателствата, събрани в хода на ревизията и в съдебното производство. Задължението на съда да изложи мотиви произтича не само от разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, но и от 121, ал. 4 от Конституцията на Република България (в този смисъл е и решение по адм. дело № 4579/2024 г. на ВАС, Седмо отделение). В същото време Административен съд – Пловдив не е изложил собствени мотиви по съществото на спора по отделните доставки по издадените фактури от „ФИЛ - 2018“ ЕООД, „ИНТЕРИЯ“ ЕООД, „ДИЗАИН СТРОЙ 23“ ЕООД, „ВИВ МОБАЙЛ“ ЕООД, „ВИВА ТРЕЙД 2019“ ЕООД, „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, „КИД ГРУП“ ООД, „ВИРАЖ ТРЕЙД“ ЕООД, „ВИ ДЖИ ЕФ“ ЕООД, „МИКС“ ООД, „СОМАТО ТРЕЙД“ ООД, „МЕРИТ“ ООД, „ЕЛСВЕТ“ ЕООД, „БАЛКАН ЮГ“ ООД, „МЕГАДОМ“ ООД, ЕТ „ВИЦИ - В. ПЕТРОВ“, „ГЕНОМАКС ТРУП“ ЕООД, „ЛАЙТ КОНСТРЪКШЪН“ ЕООД, „СБКИ“ АД, „ЗОРА ММС“ ООД, „ТЕХНОМИКС БГ“ ООД, „ВИ ПРОЕКТ ИНВЕСТ“ ЕООД и „РГБ И ИЗОТ СЕРВИЗ“ ООД. От съдебното решение не става ясен предметът на доставките по процесните фактури - кои от тях се отнасят за стоки и кои от тях за услуги. Съдът не е обсъдил поотделно доставките от всеки един от посочените по - горе доставчици, същността на договореностите на страните по доставките и доказателствата, които са представени за тях и не е направил конкретни правни изводи за всяка доставка. Липсата на мотиви в съдебното решение не може да се замести от цитиране на съдебна практика на СЕС или на ВАС, както е направено в настоящия случай. Административен съд – Пловдив е посочил, че не са представени убедителни писмени доказателства за реалност на процесните доставки, но не е обсъдил доказателствата представени във връзка с тях. Съдът не е обсъдил договорите, приемо-предавателните протоколи и актовете обр. 19, представени във връзка с доставките от „ФИЛ - 2018“ ЕООД, „ИНТЕРИЯ“ ЕООД, „ДИЗАИН СТРОЙ 23“ ЕООД, „ВИВ МОБАЙЛ“ ЕООД и „ВИВА ТРЕЙД 2019“ ЕООД. Не е обсъдено тяхното съдържание и не са изведени аргументи как същите обосновават изложените от приходните органи нередности по процесните доставки. Първостепенният съд е констатирал, че ревизиращите са открили нередности, установени при насрещните проверки на доставчиците по процесните фактури, но нито е посочил какви са те, нито е изложил аргументи как достига до извод, че тези нередности водят до крайния извод на приходните органи, че доставките на са извършени от лицата, издатели на фактурите. Липсата на мотиви представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материалноправна разпоредба. От мотивите на решението не става ясно, кои обстоятелства съдът приема за установени и кои не и въз основа на какви доказателства. В нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът се е ограничил само с посочване на установеното в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, като доказателствата не са обсъдени в съвкупност и въз основа на тях не са изведени приложимите материалноправни норми. При липса на обсъждане на всички събрани доказателства, настоящата инстанция не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение, респ. да обсъжда приетите заключения по проведените в хода на делото ССчЕ и СТЕ. Съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Настоящата инстанция не следва да обсъжда за първи път фактите по делото, тъй като би се нарушил принципът на двуинстанционност на съдебното производство. В този смисъл в съдебното решение липсват собствени фактически констатации, направени въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички доказателства, които са събрани по време на ревизията и съдебната фаза на производството. Като не е обсъдил всички възражения и доказателства, както и заключенията на вещите лица, наред с останалите доказателства по делото, съгласно нормата на чл. 202 ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение въз основа на необосновани изводи, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съдът не е разграничил доставките по отделните доставчици и техния предмет. Както вече се посочи, не е обсъдил доказателствата по всяка една от доставките (или групово, ако е налице един и същи предмет), едва след прецизно обсъждане на всички доставки, предмет на спора, съдът трябва да направи и правни изводи по съществото на спора. Липсата на мотиви по съществото на правния спор съгласно чл. 172а, ал. 1, т. 6 АПК не може да се замести от повтаряне на установеното от приходните органи в ревизионното производство. При така установеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и подлежи на отмяна на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Следва делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва да обсъди всяка доставка от посочените доставчици, да отговори на възраженията на жалбоподателя, да обсъди становищата и на двете страни, както и заключенията по приетите по делото ССче и СТЕ, и въз основа на установените факти и обстоятелства не само в ревизионното, но и в съдебното производство, да постанови съдебния си акт. Да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да изложи установените факти и да направи съответните правни изводи досежно приложимите, въз основа на тези факти, материалноправни норми. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Предвид на изложеното на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,