Решение № 12416 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4490/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район чрез процесуалния си представител Н. Гавраилова срещу решение 163/31.01.2023 г., постановено по адм. дело 1696/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което по жалба на Стомар инвест АД - гр. Пловдив е изменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 35/20.04.2022 г. на посочения по горе административен орган, с който в тежест на дружеството са установени задължения в общ размер на 21 742,87 лв., представляващи парично задължение за такси за водовземане от подземни води за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г., ведно с дължимата законна лихва в общ размер на 8 658,82 лв., изчислена към 20.04.2022 г., както и законна лихва от датата на издаване на АУПДВ до датата на плащане на главницата. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, както и в противоречие със събраните доказателства, което сочи и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба е изложена подробно фактическата обстановка по правния спор и е направен извод, че съдът неправилно е тълкувал относимите разпоредби на Закона за водите /ЗВ/ и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в действащите за процесните периоди по време редакции. Твърди, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че от страна на дружеството процесните количества вода за водоснабдяване не са използвани само за дейности, свързани с отглеждането на животни, а и за други цели. В тази връзка и по аргумент от чл. 3, ал. 1 и § 1, б. д от ДР на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 16.07.2019 г. /Тарифата/ излага подробни съображения за достигнатия от съда извод за частична незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Стомар инвест АД. Ответникът по касационната жалба Стомар инвест АД - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Н. Апрахамова, я оспорва с искане обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претедира се присъждането на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да измени посоченият по - горе АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган съобразно нормата на чл. 195б, ал. 1 във връзка с чл. 195а, ал. 1 ЗВ - директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, в рамките на неговата компетентност, в писмена форма с посочване на фактическото и правно основание, при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че страните не спорят, че за процесния период дружеството е използвало водни количества за водоснабдяване на Свинекомплекс Белозем, като не е спорно и отнетото количество вода. Според съда спорът е относно размера на начислените такси за водовземане в зависимост от целта на водоползването. За отчетната 2016 г. и на основание чл. 194, ал. 6 ЗВ във връзка с чл. 3, ал. 1 от приложимата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр.50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ бр.З от 10.01.2012 г. /отм. с ПМС 383/29.12.2016 г./, съставът е приел, че таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата. В конкретният случай, според съда, въз основа на събраните доказателства по делото, целта на използването на водата е за животновъдство, като това обстоятелство е заявено от дружеството с придружаващите заявлението за издаване на разрешителното документи, в това число разчет на необходимите водни количества за водоснабдяване на Свинекомплекс Белозем в землището на с. Белозем. Изложени са мотиви, че по смисъла на § 1, т. 6 от ДР от отменената Тарифа при ползване на отнетата вода за животновъдство, черпената вода се използва за дейности, свързани с развъждането и отглеждането на животни, а съгласно § 1, т. 8 под други цели се разбира, когато черпената вода се използва за всички други цели извън изрично посочените в т. 1 - 7. Съдът е приел, че предвид данните по административната преписка и ползването на процесните количества вода за водоснабдяване на Свинекомплекс Белозем, конкретно за дейности, свързани с отглеждането на свине, се налага изводът, че отнетата вода се използва за животновъдство, изрично посочено в т. 6 от ДР от отменената Тарифа. С оглед изложеното и предвид установеното по делото отнето количество вода, използвано от дружеството, съдът е приел, че за същото се дължи такса, определена по реда на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 2, т. 4 от отменената Тарифа, в посочения от приетото по делото заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза размер от 319,93 лв., ведно с дължима лихва за забава от 01.04.2017 г. до 20.04.2022 г. в размер на 164,07лв. За отчетни периоди 2017 г. и 2018 г., по мотиви, идентични с изложените за период 2016 г. досежно целта на ползване на водата и по аргумент от чл. 3, ал. 1 и § 1, б. д от ДР на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с Приета с ПМС 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017г., изм., бр. 27 от 2.04.2019 г.; Решение 9920 на ВАС на РБ от 19.07.2018 г. - бр. 56 от 16.07.2019 г., в сила от 16.07.2019 г. (Тарифата), първостепенният съд изцяло е кредитирал приетия начин на изчисление на общо дължимата такса за водовземане за процесните периоди, съгласно приетото по делото заключение на съдебно - счетоводната експертиза. За 2017 г. на основание чл. 11, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 5 от Тарифата и приложения на основание чл. 11, ал. 2 от Тарифата корекционен коефициент К1, съдът е приел, че общо дължимата такса е в размер на 1155,63 лв. и лихва за забава в размер на 475,45 лв., а за 2018 г. дължимата такса за водовземане от подземни води е в общ размер на 1375,93 лв. и лихва в размер на 443,39 лв. По така изложените съображения първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен в частта му относно установения размер на дължимото задължение - такса за водовземане за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г., като същият е изменен и размерът на задължението е определен, както следва: общ размер на главницата 2 851,49 лв. и лихва 1 082,91 лв. за периода от момента на забавата до издаване на АУПДВ. Обжалваното решение е правилно постановено. С процесния АУПДВ на Стомар инвест АД е начислена такса за водовземане, която се заплаща за правото на използване на водите съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1 ЗВ, като законът определя източникът на водовземане да е от повърхностни води, подземни и минерални води. В процесния случай установените с акта такси, чиито размер е изменен с решението на първоинстанционния съд са за отнето количество за периода от 01.01.2016 г. 31.12.2018 г. от подземни води. Не се спори между страните, че за процесните периоди дружеството има издадено от министерството на околната среда и водите разрешително 31590468/31.08.2011 г. за водовземане в обект на водоснабдяване Свинекомплекс Белозем, с посочена цел на водовземането за други цели. Настоящият касационен състав споделя достигнатите от административния съд изводи досежно спорния между страните въпрос относно целта на водоползването. Правилно съдът е отчел, че дефинициите на животновъдство в § 1, т. 6 от ДР от отменената Тарифа, относима за отчетен период 2016 г. и водоснабдяване за животновъдство в § 1, б. д от ДР на Тарифата (в сила от 01.01.2017 г.) за процесните 2017 г. и 2018 г., означават, че черпената вода се използва за дейности, свързани с развъждането и отглеждането на животни. От данните по административната преписка и безспорно установеното обстоятелство, че ползването на процесните количества вода е за водоснабдяване на Свинекомплекс Белозем и по - конкретно за дейности, свързани с отглеждането на свине, правилен и обоснован е достигнатият от съда извод, че отнетата вода се използва за животновъдство, изрично посочено в цитираните по горе разпоредби и не попада в обхвата на даденото в § 1, т. 8 от ДР от отменената Тарифа и § 1, б. ж от ДР на Тарифата (в сила от 01.01.2017 г.) легално определение на водоснабдяване за други цели. Видно от заявлението за издаване на разрешителното, ведно с приложените към него документи, в това число разчет на необходимите водни количества и хидрогеоложки проект за водовземане се установява, че целта на водовземането от тръбните кладенци е за измиване на помещения и водопой на животните. В този смисъл, необосновано се поддържа от касатора, че дейностите, за които са използвани водите са различни от тези, свързани с развъждането и отглеждането на животни и попадат в понятието други цели. Не е налице тъждественост в понятието за други цели, посочено в Тарифата и понятието други цели, предвидени в чл. 50, ал. 4, т. 5 ЗВ (предишна т. 4), на което основание е издадено и разрешителното за водовземане, каквито възражения се излагат в касационната жалба. Общите положения на разрешителния режим са уредени в чл. 50 и сл. от ЗВ. Разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ЗВ урежда единствено приоритетите на водовземането и при липса на изрично посочване на цел - животновъдство в нормата, то се обуславя извод, че соченият отрасъл попада в други цели по смисъла на цитираната разпоредба. По смисъла на Тарифата, както тази действаща за 2016 г., така и редакцията, действаща за отчетните 2017 г.и 2018 г., водоснабдяване за животновъдство е изрично регламентирана цел на ползване на отнетата вода и от доказателствата по делото безспорно се установява, че конкретното използване на процесните количества вода от Стомар инвест АД в Свинекомплекс Белозем съответства на така даденото легално определение. Горното не се опровергава и от заявеното от страна на дружеството използване на водата за санитарно хигиенните нужди на работниците, тъй като същите са обусловени от целта, за която се ползва отнетата вода в основната дейност на Стомар Инвест АД в областта на животновъдството. В контекста на изложеното, неотносимо е и наведеното от касатора възражение за приложението на чл. 7, ал. 4 от Тарифата (в сила от 01.01.2017 г.). Първоинстанционният съд правилно е възприел начина на изчисление на дължимите такси, приложен от вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза. За процесната 2016 г. в съответствие с чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 4 от отменената Тарифа, експертът е определил размера на дължимата такса за водовземане, въз основа на куб. м. отнета вода, декларирана от дружеството. За отчетни периоди 2017 г. и 2018 г., при съобразяване с чл. 11, ал. 1 от Тарифата ( в сила от 01.01.2017 г.) размерът на таксата за водовземане от подземни води е изчислен като единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която е ползвана отнетата вода, съгласно чл. 12, ал. 2, т. 5 от Тарифата, е умножен по размера на отнетия годишен воден обем, при прилагането и на предвидения в чл. 11, ал. 2 от Тарифата корекционен коефициент. В този смисъл, като е възприел така определените размери на дължимите такси, решаващият съд е обосновал извод, съответстващ на действащия материален закон. В същия смисъл са и решения по адм. дела 9483/2018 г. и 4493/2023 г. на ВАС, Първо отделение. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено правилно и не са налице отменителните основания, посочени в касационната жалба и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 960 лв., представляващи платено по банков път възнаграждение за защита от един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.04.2023 г. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Първо отделение